в петък).
Съюз – неизменяема служебна дума, с която се изразяват синтактични отношения между думите. Съюзите свързват еднородните части на простото изречение и простите изречения в състава на сложното. По произход съюзите биват същински съюзи (а, но,
и, или, като, пък, ала, че) и съюзни думи (въпросителните и относителните местоимения). По състав същинските съюзи биват прости (а, но, че, и, или, като, ама,
ала, обаче) и сложни. Сложните съюзи са образувани от свързването на някои прости съюзи с предлог ( без да, за да, като да, освен да, преди да, въпреки че, макар че, освен че, след като ), на наречие и съюз ( сякаш че, така че, само че), на съюзи ( ако и да, но пък, като че). Същинските съюзи (като служебни думи) не могат да бъдат части на изречението. Според характера на връзката, която осъществяват, съюзите се делят на съчинителни и подчинителни. Съчинителните съюзи означават отношение на равноредност (съчинение, координация) между еднородните части в простото изречение или между простите изречения в състава на сложното ( и, та, но, ала, или...или, ту...ту ). Подчинителните съюзи изразяват отношение на неравноредност (подчинение, субординация) в сложното изречение. Подчинителни са: за да, без да, като, след като, преди да, макар че, въпреки че, ако и др. , както и съюзните думи кой, който, какъв, какъвто, чий, чийто, кого, когото и др. Частица – неизменяема служебна дума, която модифицира значението на отделна дума и на цялото изречение. Наред с това служи за образуване на думи и граматични форми. Според функциите им се различават следните видове частици: модифициращи, въпросителни ( ли, дали, нима), утвърдителни ( да), отрицателни ( не, ни, нито) подбудителни ( да, аха) и др. Частиците могат да бъдат Сподели с приятели: |
