словообразуващи и формообразуващи. Със словообразуващите частици – се, си,
еди-, -годе, -и да е – се образуват нови думи. Формообразуващите частици служат за образуване на различни граматически форми на думите. С частиците да, нека, нека да се образуват аналитични форми за повелително наклонение, с частиците недей,
недейте – отрицателни повелителни форми, с частицата ще – формите за бъдеще време, с частиците по- и най- формите за степенуване.
Междуметие – неизменяема част на речта, чрез която се дава звуков израз на чувства и емоции или се наподобяват шумове от живата и неживата природа. Разграничаваме
възклицателни (ох, ех, их, ух, ах, о, брей, браво, олеле и др.), подбудителни (ало,
варда, марш, дий и др.), и звукоподражателни (бау, мяу, муу, бау-бау, кукуригу, га-га,
пуф-паф, тик-так, чик-чирик, цап, бух, пляс, бим-бам-бум и др.). Междуметията не влизат в състава на изречението, а са странични думи (напр. Ох, много се радвам!). В редки случаи междуметието може да се употреби вместо самостойна част на речта, напр. Засили се и пляс! (= плесна се) в езерото. От междуметията могат да се образуват други думи – главно глаголи и съществителни, напр. ах! – ахкам, ох! –
охкам, хи-хи – хихикам, мяу – мяукам, чурулик – чуруликам; пляс – пляскам, плясък и т.н.
ГЛАГОЛ
Глаголът е част на речта, която означава действие или състояние като динамични признаци на явленията, назовани със съществителни имена.
Глаголите могат да бъдат:
Пълнозначни – със собствено лексикално значение (говоря, пиша, чета и др.)
Спомагателни – служат за образуване на сложни глаголни форми или на съставни именни сказуеми (съм, бъда, ща и др.)
1. Видове глаголни форми.
|
