Второстепенни части на простото изречение и съответстващите им подчинени
изречения в сложното съставно изречение
ДОПЪЛНЕНИЕ. Допълнението е второстепенна част на изречението, отнасяща се към групата на сказуемото. Някои от задължителните пояснения на глагола се въвеждат с предлог, други – без. В зависимост от тази формална разлика допълненията се делят на преки и непреки. Някои глаголи може да не изискват задължителни пояснения (спя, смея се), други изискват само именни групи
(срещам, бия, обичам), трети – само предложни групи (благодаря), четвърти – именни и предложни групи (давам, казвам) и т. н. Глаголите се делят на преходни и непреходни според лексикалните си свойства, които определят дали допускат, или не допускат преки допълнения. Преходни се наричат глаголите, които се свързват с преки допълнения, а непреходни – които не могат.
Видове
Характеристика
Примери
Проверка
Пряко
допълнение
Съществително или именна група, което е задължително пояснение на глагола и се свързва с него в глаголно словосъчетание, се нарича пряко допълнение.
Съставните именни сказуеми не се разширяват с пряко допълнение.
чета нов роман, пиша
телеграма, ям бисквити,
пие вода, купих два
килограма домати,
срещнах Мария, обичаше
математиката,
написаха две съчинения
Прякото допълнение се замества с кратките винителни форми на личното местоимение: чета
го, пиша я, ям ги,
пие
я.
Следователно
кратките
винителни форми
на
личното
местоимение
са
преки допълнения.
Непряко
допълнение
Предложна група, която е задължително пояснение на глагола и се свързва с него в глаголно словосъчетание, се нарича непряко допълнение.
казах на Иван,
благодарих на Емилия,
отговориха на въпроси,
попитахме за тях,
мислеше за нея.
Непрякото допълнение, въведено с предлога
[на], се замества с кратките дателни форми на личното местоимение: казах
му, благодарих ù,
отговорих
им.
Сподели с приятели: |
