съединителни, противоположни, разделителни и разнородни. Сложно съчинено изречение, в което простите изречения изразяват едновременни или последователни действия и се свързват безсъюзно или със съединителни съюзи, се нарича съединително. Сложно съчинено изречение, в което едното от простите изречения се противопоставя по смисъл на друго или го ограничава, се нарича противоположно съчинено изречение. Използват се противопоставителни съюзи. Сложно съчинено изречение, в което се говори за редуване на действия или за възможни действия, от които само едното се извършва, се нарича разделително съчинено изречение. Връзката се осъществява с разделителни (съотносителни) съюзи. Сложно съчинено изречение, в което едни от простите изречения се намират в съединителна, а други в противопоставителна или разделителна връзка, се нарича разнородно съчинено изречение. Различни видове съчинителни съюзи се използват и в простите, и в сложните изречения. 1. Съединителни съюзи – и,та, па, че. И стана тогава един гуляй, та едно ядене, та пиене, та се вдигна олелия до бога. 2. Присъединителни съюзи – даже (и), дори (и), при това. Съседката ми е приказлива, даже е много бъбрива. Той е известен рибар, при това е и прочут ловец. 3. Противопоставителни съюзи – а, но, ала, ама, ами, пък, обаче, само че, камо ли, нежели, затова пък, затова че. Лицето ù е малко възрумено, малко почерняло, но е все така хубаво и ненагледно. Говореше малко, затова пък отривисто и точно изразяваше мнението си. 4. Съотносителни съюзи. Те изискват запетая пред втория си елемент, който може да е буквално повторение на първия: ни...,ни; нито...,нито; ту...,ту; и...,и; я...,я; хем...,хем; кое...,кое; било...,било; кога...,кога; къде...,къде. Вторият съюз може да е различен или да се съпоставя по значение на първия: ли...,или; дали...,или;
