І. обща част

Култура

Всички читалища са регистрирани като самоуправляващи се български културно-просветни сдружения, юридически лица с нестопанска цел, притежават съдебна регистрация и са вписани в Националния регистър в Министерство на културата.

На територията на Община Берковица действа музеен комплекс с къща-музей “Иван Вазов” (национален паметник на културата), Градска художествена галерия “Отец Паисий” (старо класно училище, строено през 1872 година, днес е Художествена галерия с над 1300 платна на майстори на българското изобразително изкуство. Уникална сбирка на повече от 100 икони от майсторите на българското Възраждане), и Етнографски музей (с най-многоброен фонд в региона).

В Община Берковица има 15 действащи православни църкви, 5 протестантски църкви и 11 римски калета. Действащи църкви в Берковица са: “Рождество Богородично”, строена през 1835 година. Иконите са дело на Димитър Христов Зограф, сина му Станислав Доспевски и Захарий Зограф. Църквата е паметник на културата с местно значение; “Свети Николай Чудотворец”, строена през 1872 година; Дърворезбеният иконостас е дело на Стойчо Фандъков от Самоков. Паметник на културата с местно значение.

Други културни забележителности са:

• 
  Клисурски манастир “Св. Св. Кирил и Методий” – намира се встрани от пътя Берковица – Вършец. Началото си води от ХII век. Действащ манастир, четвърти по големина в страната, паметник на културата с национално значение;
  
• 
  Градска часовникова кула. Строена е през 1762 година от бесарабски майстори. Действащ паметник на културата с национално значение.
  
• 
  Римска баня - паметник на културата с местно значение, която би могла да функционира, запазвайки архитектурния си вид.
  

Икономиката на общината е с промишлено-аграрна структура. Развити са добивната промишленост (добив и преработка на скално-облицовъчни материали – „Мрамор – Бергстон” АД), енергетиката (каскадата „Петрохан” с ВЕЗ „Петрохан”, ВЕЦ „Бързия” и ВЕЦ „Клисура”), производство на химични вещества и продукти („Компласт” ЕАД), металургия и производство на метални изделия („Аркос-метал” ЕАД, „ЗАИ” АД), на текстил, изделия от текстил и облекло („Бертекс” ЕАД, „Бигъл” ООД), промишленост за производство на храни, напитки и тютюневи изделия, дърводобивна и дървообработваема промишленост (предприятия в Берковица и Бързия) и др. аграрният сектор е с допълващи функции и има растениевъдно-животновъдна структура. Земеделските земи обхващат 46,1% от територията на общината, като 68 % от тях са обработваеми. С висок относителен дял са земите, заети от естествени ливади, изкуствени пасища и трайни насаждения (малини, ягоди, касис, хмел, лозя). В северната част на общината се отглеждат зърнени култури. От подотраслите на животновъдството по-добре представени са говедовъдството, овцевъдството и козевъдството. Горското стопанство е с качествени ресурси. Горският фонд заема 46,3% от общинската площ. На територията на общината има 2 ДЛ – „Берковица” и Учебно-опитно лесничейство „Петрохан”. Берковица е и седалище на РУГ с обхват – горския фонд в областите Видин, Враца и Монтана. Курортно-туристическите функции на общината са с неусвоен потенциал за климато-и балнеолечение. Туристическата инфраструктура включва няколко хижи и почивни станции и балнеолечебниците в гр.Берковица и с.Бързия.

Транспортната мрежа обхваща пътища ІІ и ІV клас и участък от жп линия Бойчиновци – Берковица. Всички селища са водоснабдени и електрифицирани. В общинския център е седалището на „Пътно поддържане Берковица” ЕООД. Социалната инфраструктура е с общинско и надобщинско значение. В Берковица са разкрити МБАЛ „Берковица” ЕООД, районен съд, СОУ, техникум и други обекти.

2.8.2. Оценка на макроикономическото развитие:

• 
  Спектърът на икономическите дейности в града включва ограничен брой отрасли на икономиката;
  
• 
  Преработващата промишленост е основен структуроопределящ отрасъл;
  
• 
  Диверсифицираният характер и потенциал на общинската икономика определя град Берковица като важен икономически център на развитие;
  
• 
  През последните години се забелязва разкъсване на функционалните връзки между редица сфери, сектори и подсистеми: образование - наука - производство, образователна система - пазар на редица професии;
  
• 
  Икономически спад в структуроопределящите производства, ликвидиране на значителна част от тези производства;
  
• 
  Промишленото развитие на общината, последователно изгубило много от авангардните си функции, изисква продължително преструктуриране и модернизация. Ориентирането към иновационни и конкурентноспособни традиционни производства ще изисква значителни инвестиции и време;
  
• 
  Все още липсват нови важни елементи в структурата на икономическия комплекс, способни да дадат силен тласък на производството като подобрят технологическата и бизнес среда: развитие на научни и технологични структури и връзката им с нови производства.
  

Факторите, стимулиращи икономическото развитие на община Берковица, включват:

• 
  изграден "имидж" на индустриален полюс с възможности за развитие на високотехнологични производства,
  
• 
  концентриране на административни, икономически, културни, търговски, транспортни функции, присъствие на учебни заведения, финансови услуги, развитие на обслужваща сфера и инфраструктура,
  
• 
  висока степен на изграденост на енергийната, съобщителната и водостопанската система в общината,
  
• 
  натрупан опит и традиции в развитието на индустриалните и обслужващи отрасли, независимо от протичащите негативни демографски процеси и миграция на квалифицирана работна сила.
  

• 
  икономически спад, обхванал структуроопределящите производства в общината и ликвидиране на една значителна част от тези производства,
  
• 
  недостатъчни връзки с новите европейски и световни полюси на концентрация на икономическа дейност и предприемачество
  
• 
  задънено място и слаби транспортно-комуникационни връзки, ниска транспортна достъпност, ограничени възможности за транспортна дейност, обслужваща производството
  
• 
  амортизирани производствени зони, нуждаещи се от скъпа рехабилитация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременни производства,
  
• 
  липса на добре екипирани пространства, които да внесат необходимия нов импулс в развитието и обновяването на икономиката.
  

Основните пътни артерии са в добро състояние, но общинската пътна мрежа се нуждае от основен ремонт. Няма данни за състоянието и промените в пътната и уличната мрежа на общината.

Телефонната мрежа е добре развита. Общината разполага със 7 аналогови и 2 цифрови телефонни централи. Монтирани са 7 099 телефонни поста. Плътността за общината е 35 бр. постове на 100 жители при средната за страната 38,6 бр. постове на 100 жители. Всички населени места са телефонизирани. Мрежата има и свободен капацитет. Общият капацитет на телефонните централи е 10014 телефонни поста, което е 45 бр. на 100 жители. Степента на цифровизация в града е достигнала повече от 25 %. Достъпът до Интернет е осигурен само от един доставчик, което го прави монопол за общината.

Мрежата на пощенските услуги е също добре развита (с изключение на малките села). В общината има 7 пощенски станции.

Енергоснабдяване

Изградената електропроводна и електроразпределителна мрежа осигурява достатъчна сигурност и оперативност в захранването на всички селища. Инсталираната мощност е оразмерявана за по-големи товари от сегашното потребление и повечето подстанции работят с около 50 % от капацитета си. Няма сравнителни данни за периода.

Всички селища в общината са водоснабдени, но потреблението на вода намалява. За някои села няма данни. Наблюдават се противоречия – при намаляване на населението се наблюдава увеличение на потреблението на вода, което се нуждае от проверка и уточняване. От планинските водохващания при поройни дъждове има отклонения от качеството на питейната вода за всички потребители. Квартал “Раковица”, който обхваща 15 % от общото население, е на постоянен режим на водоснабдяване.

Няма развита канализационна мрежа с изключение на гр. Берковица.

Най-мащабните инфраструктурни проблеми на общината са:

• 
  Амортизираната водопроводна мрежа;
  
• 
  Недоизградената канализационна мрежа и липсата на ПСОВ;
  
• 
  Лошото състояние на общинската пътна мрежа.
  

Природните дадености и географската среда, в която се намира Община Берковица:

• 
  умерен климат с мека и слънчева зима и прохладно лято; лековити минерални извори в околностите, плувни басейни и спортни съоръжения;
  
• 
  поддържани ски - писти под връх Ком и живописни местности за пешеходен туризъм;
  
• 
  богато културно-историческо наследство - манастири, църкви, музеи, археологически обекти, оброчни камъни;
  
• 
  съхранени до днес традиции при отглеждането на ягодоплодни култури;
  
• 
  запазени характерни за нашия край занаятчийски работилници - позволяват развитието на различни видове туризъм (културен, балнеоложки, спортно-възстановителен, селски, екологичен).
  

• 
  балнеолечебници с минерална вода;
  
• 
  басейни – 5 броя, три от които с минерална вода;
  
• 
  спортни и възстановителни комплекси, включващи спортна зала, фитнес-център, тенис-корт, игрища за плажен волейбол и баскетбол, затревени футболно и ръгби игрища, ролбан;
  
• 
  бегова и алпийска ски-писти,
  
• 
  ски-влек
  

• 
  Семеен хотел-ресторант “Салвия”, с капацитет 20 места;
  
• 
  “УКК” ЕООД, с капацитет 158 места;
  
• 
  Мотел “Интернационал”, с капацитет 22 места;
  
• 
  Мотел “Петрохан”, с капацитет 20 места;
  
• 
  Комплекс “Стари Бистрилишки къщи”, с капацитет 13 места;
  
• 
  Къща за гости “Ванина”, с капацитет 10 места;
  
• 
  “Къщата на Петър Левски”, с капацитет 7 места;
  
• 
  “Петрохански кристал”, с капацитет 15 места;
  
• 
  Пансион “Аналитик”, с капацитет 22 места;
  
• 
  Пансион “Ашиклар еко”, с капацитет 28 места;
  
• 
  Пансион “Бързия”, с капацитет 90 места;
  
• 
  Школа “Нефт и газ”, с капацитет 47 места;
  
• 
  Профилакториум на Община Берковица, с капацитет 14 места;
  
• 
  Хижа “Ком” – нова, с капацитет 80 места;
  
• 
  Хижа “Ком” – стара, с капацитет 33 места;
  
• 
  Хижа “Варвара”, с капацитет 19 места;
  
• 
  Самостоятелни стаи – с общо 19 места.
  

• 
  Клуб-ресторант “Кръстева къща” – 100 места;
  
• 
  Ресторант “Механата” – 100 места;
  
• 
  Ресторант “Клуб Бирхале” – 100 места;
  
• 
  Ресторант “Военицата” – 250 места;
  
• 
  Ресторант “Ловен дом” – 100 места;
  
• 
  Ресторант “ДАМС” – 100 места;
  
• 
  Кафе-бар “ДАМС” – 150 места;
  
• 
  Кафе-бар “Елит” – 130 места;
  
• 
  Нощен бар “Торнадо” – 180 места.
  

• 
  разясняване на законовите разпоредби в сферата на туризма,
  
• 
  повишаване информираността,
  
• 
  мотивацията, познанията и уменията на местните хора относно туризма,
  
• 
  обучение на планински водачи и аниматори.
  

Според Световната туристическа организация съвременното развитие на туристическата индустрия е с такива темпове, че през 2010 г. се очаква броят на туристическите пътувания в света да достигне 950 млн. Глобализацията в туризма е свързана с разширяването на туристическите дейности на големите туристически компании и с прогнозите за превръщането на туристическата индустрия във водещ сектор на световната икономика. Тези тенденции ще окажат влияние и върху развитието на туризма у нас. Като най-същественото по отношение на планинските курорти е да се вземе под внимание конкуренцията на курортите в съседни и по-далечни страни в Европа – Румъния, Чехия, Словакия, страните от бивша Югославия и Турция с потенциала си за развитие.

Между съвременните тенденции в туристическата индустрия трябва да се отбележат още търсенето на нови туристически направления, на активните дейности, на ориентирани към природата форми и стремеж към въвеждане на единна регионална политика по отношение на туризма. Промяната на стандарта на хотелските услуги, обзавеждането със съвременни съоръжения за спорт, физическо възстановяване и забавления трябва да се съчетае с пазарните проучвания на специалистите относно предпочитанията на посетителите и относно намирането на клиенти с различни финансови възможности и отчитане на конкуренцията на други райони. Въвеждането на новите технологии изисква готовност за включване на страната и района в туристически информационни системи и мрежи.

Голямата и нарастваща конкуренция в туристическия пазар изисква солидна рекламна дейност, за да се направи известно в страната и района името на курорта.

Съществуват обаче редица ограничителни фактори, които биха попречили на развитието на туризма, между които са цялостното състояние на икономиката ни в момента, сложните и недоизградени взаимовръзки в туристическата индустрия с другите икономически сектори, необходимостта от значителни инвестиции за изграждането на транспортна и спортна инфраструктура, както и за отстраняването на вредите, нанесени върху околната среда от строителството.

Глобалното затопляне на климата и намаляване на дебелината на снежната покривка в активния земен сезон, което е характерно за цяла Западна Европа е валидно и за нашата страна и това е един от сериозните ограничителни фактори за развитието на зимните спортове и планинския туризъм у нас, които следва да се вземат под внимание при оценката на всяка инвестиционна инициатива. Във връзка с това, съчетаването на зимна с лятна инфраструктура при планинските курорти е задължително.

Силно противопоставяне относно овладяването на нови терени за изграждане на планински курорти се забелязва от страна на увеличаващите своето влияние „зелени движения”, които могат да бъдат сериозна спънка за осъществяването на едно такова начинание. Заради това е необходима сериозна обосновка в това направление.

Съществуват богати възможности за разнообразяване на рекреационните и туристически дейности в района на наличните минерални извори с известните минерални бани и новоразкритите ресурси в съседство са предпоставка за развитието на лечебния туризъм и ефективното съчетаване на разнообразни форми на отдих, туризъм с профилактика, балнеолечение и климатолечение еко и манастирски туризъм.

Проблемите на социалния туризъм са важни както за цяла Европа, така и за България и в това отношение може да се ползва положителния опит в социалното подпомагане на някои страни и се отдели специално внимание на възможните социални или психологически проблеми, които биха възникнали при създаването на един планински комплекс. Трябва да се вземе под внимание изискването комплексът да се ползва от широк спектър посетители с различни финансови възможности и интереси.

Провеждането на културни празници и фолклорни фестивали могат умело да се съчетаят с различните форми на туризъм, опирайки се на традиционните ценности и специфичната атмосфера, които могат да се открият в района на Западна Стара планина. Така развиването на културния туризъм ще спомогне за удължаване на туристическия сезон и за съживяване на икономиката на определени райони.

Развитието на туризъм в близост до природни ценности трябва да се осъществява в съответствие с новото законодателство за защита на природата и в създаване на традиции за повишаването на екологичната култура на местното население. Работата в това направление е свързана с търсене на възможности за развитие на някои от многообразните форми на екотуризъм, поради това, че в основата си той се явява връзката между природната консервация и туризма. В екотуризма вземат участие образовани хора на средна възраст, със средни и сравнително високи доходи. Той изисква добре подготвени водачи, контрол върху маршрутите, добре развита информационна система и образователна дейност сред местното население. Планираният международен проект „Западен Балкан” ще стимулира главно различни форми на летния туризъм. Възможностите за развитие на инфраструктура за зимни спортове в Берковския Балкан ще създаде възможност за по-ефективно ползване на средствата за подслон.

Аграрният туризъм няма традиции в нашата страна, макар, че през последните две десетилетия се наложи в много западни страни. Изследванията показват, че около 35% от гражданите на страните от ЕС отдават своите предпочитания за отпуска в селски области. България, със своите привлекателни села в екологично чисти райони има всички предпоставки за развитието на селския туризъм. Той се провежда в земеделски райони, на места с индивидуален и автентичен характера, при наличие на висок стандарт на базата и услугите и възможности за допълнителни занимания и забавления. Той се управлява от местото население и има за цел да увеличи неговите приходи, но задължително трябва да се търсят начини за интеграцията му с другите туристически дейности, предвидени в спортно-туристическата зона и община Берковица като цяло.

3.4. Насоки за развитието на туризма, отразени в Националния план за икономическо развитие

В Номиналния план за икономическо развитие до 2006 г., приет през октомври 1999 г. сериозно е застъпен въпросът за развитието на туризма и по-специално за създаването на нов комплексен туристически продукт чрез съчетаване на морска или планинска рекреация с културен, природопознавателен, екологичен, селски и други видове туризъм с цел завладяване на нови пазари. За зимния и ски туризъм във високопланинските ни курорти е подчертано, че той осигурява съществени парични постъпления в общите приходи от туризма и се определят насоките за действия в този сектор, а именно:

• 
  подобряване на съществуващите и изграждане на нови спортно-туристически инфраструктури и материални бази;
  
• 
  увеличаване дела на високопланинския зимен и летен туризъм в БВП на страната чрез разнообразяване на туристическите услуги, съобразно високите извиквания на туристите и с оглед привличане на нови пазари;
  
• 
  подобряване на съотношението „цена – качество” с цел повишаване на конкурентноспособността на планинския туристически продукт на България;
  
• 
  активиране на маркетинговата и рекламна дейност за представяне на възможностите за отдих в планинските ни курорти.
  

• 
  привличане на чуждестранни инвестиции с техните изисквания за разширяване на спектъра и повишаване качеството на предлаганите туристически услуги и повишаване качеството на предлаганите туристически услуги и повдигане категорията на планинските центрове;
  
• 
  увеличаване броя на посетителите извън активния сезон чрез популяризиране на културата и традиционните занаяти в България;
  
• 
  повишаване на квалификацията и професионалното умение на туристическите кадри, работещи в сферата на планинския туризъм;
  
• 
  ясно изразен акцент върху развитието на туризма във вътрешността на страната;
  
• 
  обезпечаване на устойчивост на околната среда и опазване на туристическите ресурси;
  
• 
  пазарно ориентиране на туристическия продукт в зависимост от търсенето;
  
• 
  привличане на повече и по-платежоспособни туристи чрез рекламна дейност и създаване на по-гъвкава ценова политика;
  

В стратегията са формулирани главната цел на развитието, три специфични стратегически цели и четири приоритета в развитието на областта до 2020 г.

• 
  опазване, консервация и експониране на природното и културно наследство в подкрепа на развитието на туризма;
  
• 
  подкрепа за развитие на нови форми за устойчив туризъм, основан на опазването и експонирането на природно и културно наследство – селски, екотуризъм, културен и др.;
  
• 
  подобряване и увеличаване на местата за настаняване (малки хотели, туристически хижи, селски къщи и др.);
  
• 
  подобряване на достъпа до туристически обекти и на туристическата инфраструктура;
  
• 
  развитие на планинския и балнеолечебния туризъм – общините Берковица и Вършец;
  
• 
  дейности за осигуряване на качествени туристически услуги;
  
• 
  повишаване на квалификацията на кадрите, заети в туризма и в общините с туристически потенциал;
  
• 
  дейности за развитие, реклама и маркетинг на местния туристически продукт, стратегии и планове за развитие;
  
• 
  създаване на информационни центрове за обслужване на туризма. Подкрепа на регионални партньорства за развитие на туризма
  

Най-същественото на тази програма е това, че на основата на нея ще се осигурят средства за финансиране от Европейските фондове и държавата на проекти и местни инициативи, които се вписват в нейните приоритети и мерки, осигуряващи регионалното развитие до 2013 г.

В програмата са определени общо четири приоритета. От тях Приоритет 3 е „Развитие на устойчив туризъм”.

Този приоритет е в съответствие с Националната стратегия за регионално развитие, която цели да постигне динамично и балансирано развитие на отделните региони за планиране и разглежда туризма не само като средство за „опазване и поддържане на природното и културното наследство”, но и като средство за „укрепване на връзките между отделните региони и засилване на социално-икономическото сближаване”.

Въпреки, че Националната стратегия за развитие на туризма все още не е разработена, всички документи, свързани с туризма предвиждат развитието на устойчив туризъм като един от националните приоритети. Специален фокус имат териториите във вътрешността на страната с подходящи природни и човешки ресурси. Държавните и мести власти си сътрудничат с местните и регионални туристически организации в подготовката, маркетинга и контрола по изпълнението на програми за развитие на туризма. Браншовите организации заедно с общинската администрация играят важна роля в развитието на туризма и публично-частния сектор активно сътрудничи в тази област.

Специфичната цел на този приоритет е следната:

„Да се повиши туристическия потенциал, доходи и заетост в определени вътрешни територии, за развитие на устойчив, деверсифициран, с висока добавена стойност, специфичен за региона, висококачествен туристически продукт и да се увеличи приноса на сектора към устойчивото регионално развитие”.

За постигането на тази цел са определени следните мерки:

Мярка 3.1. „Развитие на туристическите атракции и свързаната с тях инфраструктура”

Цел: Да се осигури развитие на подходящи, териториално интегрирани туристически продукти чрез система от различни, многоцелеви видове туристическа инфраструктура и услуги, специфични за определени райони във вътрешността на страната, съответстващи на утвърденото продуктово разнообразие, отговарящо на нуждите на пазара.

Мярка 3.2. „Подобряване на туристическото обслужване”

Цел: Да се удължи общата сезонна използваемост на туристическите ресурси и атрактивността за посетителите в областите с туристически потенциал, чрез подобряване на стандарта на местата за настаняване и диверсификация на обхвата и качеството на туристическите услуги.

Мярка 3.3 „Развитие на туристическия продукт и маркетинг на дестинациите

Цел: Насърчаване на интегрирани подход при управление на дестинациите и диверсификация на продукта чрез осигуряване на комплексен маркетинг и съпътстващи услуги с регионално значение.

На основата на приоритетите и мерките на Националната оперативна програма е разработена и оперативната програма на Северозападния район за планиране. В нея се акцентира на конкретни действия за развитие на туристическия сектор на община Берковица, които са залегнали в Общинския план за развитие.

Община Берковица е динамично развиваща се община, устремена към постигане на ефективна и конкурентна икономика и по-висок жизнен стандарт за цялото население. Пред управлението на общината стои предизвикателството успешно да се включи в процеса на европейска интеграция и да се превърне в равностоен партньор на европейските общини и региони.

При разработването на плана за развитие на община Берковица са използувани следните документи, които са разработвани в предходни периоди, а именно: “Програма за развитие на Берковица до 2030 година”, в. “Ком”, бр. 38/873, год. ХХVІІІ, 13.10.1994 г., “Стратегия за развитие на община Берковица 2000 – 2007 г.” и “Повишаване капацитета на местните власти за ефективно и отговорно управление чрез подобряване на бюджетния процес”, София 2001 г., Решение № 370 от Протокол № 19/21.01.2005 г. от заседание на общинския съвет на община Берковица за привеждане в съответствие на съществуващата стратегия със ЗРР.

Планът за развитие на община Берковица, съгласно Закона за регионално развитие, е основният документ, определящ стратегическите цели, приоритети и тактика на провеждане на общинската политика. Планът е отправна точка за насочване на усилията на общинското ръководство, на всички заинтересовани страни и на населението в общината за постигане на целите на стратегията. По такъв начин стратегическото планиране ще се превърне в основен действащ инструмент за развитие на общината.

Основните задачи на плана за развитие на община Берковица са:

1. 
   Дефиниране на стратегическите цели на общинското развитие за периода до 2013 г.
   
2. 
   Разработване на изпълнима стратегия за постигане на тези цели чрез определяне на основните приоритетни направления, мерки и проекти, институционалното и финансово осигуряване на плана.
   
3. 
   Мобилизиране на собствените и привличане на външни ресурси за постигането на мотивираните цели.
   
4. 
   Създаване на работещ ефективен "контакт" с очакваните структурни фондове на ЕС и привличането им в територията на общината. Финансирането на местни проекти от външни източници в бъдеще ще бъде изключително трудно, ако същите не са част от планов документ, по който има обществено съгласие.
   
5. 
   Стимулиране на възникването и развитието на нова ценностна система и нов подход при решаването на проблемите, ориентирани към духа на обединена Европа и принципите за устойчиво развитие.
   
6. 
   Интегриране на всички заинтересовани страни и най-вече на населението на общината към изпълнението на мерките, проектите и задачите, заложени в стратегическия план. По този начин да се разширява демократизацията на управлението, защото става привличане на населението в процеса на разработване, приемане и изпълнение на стратегическия план.
   

Визията е консолидирана, обобщена представа/желание на една общност за стандарта на живот и качествата на средата, която тази общност изгражда, поддържа и обитава.

Жителите на Берковица искат да имат "висок жизнен стандарт", да обитават "добре устроена жизнена среда" и да чувстват "сигурност" в живота си и този на децата им /в жилището, на работното място, на улицата, в училищата/.

Жителите на Берковица силно желаят общината да се превърне в “национален туристически център”. Това налага извода за целогодишно развитие на туризма на базата на природните дадености, подкрепен от местното производство на селскостопанска продукция, съчетана с местни занаяти и минерални извори.

На тази основа е формулирана и визията за развитие на общината.

ВИЗИЯ

Община Берковица - център на туризма с развитие на селското стопанство и свързаните с тях дейности. Общината осигурява високо качество на жизнената среда, сигурност за жителите и опазване на чиста околна среда.

Визията очертава крайния желан резултат от усилията на всички в развитието на общината. Обективните фактори и стимули за такова развитие са:

• 
  Изграден "имидж" на чиста природа с възможности за развитие на туризма;
  
• 
  Концентриране на административни, икономически, културни, търговски, транспортни функции; развита обслужваща сфера и инфраструктура; всичко това превръща Берковица в един от привлекателните центрове за отдих, почивка и спорт;
  
• 
  Потенциал за развитие на селско стопанство и преработваща индустрия, както и обслужващо туризма производство,
  
• 
  Висока степен на изграденост на енергийната, транспортната, съобщителната и водостопанската система в общината,
  
• 
  Натрупан опит и традиции в развитието на специфични индустрии, селско стопанство и дейности, независимо от протичащите негативни демографски процеси и миграция на квалифицирана работна сила.
  

• 
  Икономически спад, обхванал структуроопределящите производства в общината и ликвидиране на една значителна част от тези производства,
  
• 
  Недостатъчни връзки с новите европейски и световни тенденции на концентрация на икономическа дейност и предприемачество,
  
• 
  Амортизирани производствени зони, нуждаещи се от скъпа рехабилитация, за да посрещнат предизвикателствата на съвременни производства,
  
• 
  Липса на добре екипирани пространства, които да внесат необходимия нов импулс в развитието и обновяването на икономиката.
  

Във връзка с целите на това проучване, внимание се отделя главно на целите и мерките, свързани с развитието на туризма. Те са систематизирани в приоритет 1 „Развитие на конкурентноспособна общинска икономика” и по-точно към:

Община Берковица има всички предпоставки за развитие на туризма. Тя има значителен потенциал за развитие на алтернативни видове туризъм и е избираема по мерките за подкрепа развитието на туризма по оперативните програми, в т.ч. регионалната оперативна програма, финансирани от Предприсъединителните фондове, а впоследствие от Структурните фондове.

Към настоящия момент е спечелен проект за развитие на екотуризма “Изграждане на екопарк “Ком – Петрохан” и обновяване на съществуващата инфраструктура”, което е резултат от избираемите видове дейности по действащата регионална оперативна програма до 2007 г., по която община Берковица е получила подкрепа за развитие на туризма. Освен това по тази програма, а очакваната през периода 2007 – 2013 г. е възможно да се получат средства в следните основни направления:

• 
  Подобряване местната инфраструктура, свързана с развитието на туризма, в т.ч. пътища, съобщителни връзки, електроснабдяване, ВиК и екология; изграждане на въжен транспорт.
  
• 
  Подобряване на предлаганите услуги чрез модернизиране на настанителната база и инфраструктурата за развитие на туристически дейности, свързани с културата и природните забележителности в общината, привличане на частни инвестиции и работа в бизнес-мрежа;
  
• 
  Изготвяне на нови (по отношение на дейностите и дестинациите) туристически пакети с цел преодоляване на сезонността и географската концентрация на курортите в границите на общината и съседните й общини;
  
• 
  Подобряване на маркетинговите стратегии и най-вече на услугите за определяне на специфични пазарни сегменти с цел увеличаване броя на туристите в общината.
  

1. 
   Зона Ком и зона Петрохан – планински, еко и селски туризъм.
   
2. 
   Зона Ашиклар – планински, еко и балнеоложки туризъм.
   
3. 
   Зона Здравченица - комбинации от планински, еко и селски туризъм.
   
4. 
   Културно-исторически маршрут, който включва: антична крепост Калето, Римската баня и крепостта Зидо.
   
5. 
   Берковица – балнео и спа туризъм, съчетан с лечебни процедури за белодробни заболявания.
   
6. 
   Религиозен туризъм с посещение на Клисурски, Лопушански и Чипровски манастири.
   
7. 
   Ловен туризъм в Учебно-опитно горско стопанство Петрохан, както и риболов.
   
8. 
   Селски туризъм в с. Бистрилица – Еко-комплекс “Стари бистрилишки къщи”.
   
9. 
   Празник /фестивал/ на ягодата (втората седмица на м. юни).
   
10. 
    Празник на малината (втората седмица на м. август).
    
11. 
    Комбинация на цитираните видове алтернативен туризъм.
    
12. 
    Свързване на туристическия потенциал на общината с този на съседните общини с цел обогатяване и разнообразяване на предлаганите услуги и обекти.
    

1. 
   Поддържане и развитие на историческия музей и къщи-музеи.
   
2. 
   Реставрация на стари къщи в селата и развитие на селски туризъм.
   
3. 
   Развитие на екотуризма, особено в летния период.
   
4. 
   Съчетаване на спа туризма с оздравителни преходи по екопътеки и културно-исторически паметници на територията на общината.
   
5. 
   Създаване на общ рекламен пакет за туристическо предлагане в общината.
   

Постигане на териториален баланс в развитието на общината.

За да са конкурентноспособни туристическите продукти на общината, трябва да се създават при съблюдаване на два основни принципа: максимално разнообразие и максимален обхват. Първият принцип предполага предлагането на туристически продукти с много профили: балнеолечение, антични паметници, дегустация, етнография, природни феномени, екотуризъм, селски, ловен туризъм и др. Вторият принцип предполага обвързване на общинските туристически продукти с регионални и национални вериги на маршрутно-познавателни туристически продукти.

Общинският план за развитие ясно определя значението на туристическия сектор за изграждане на динамична и конкурентноспособна общинска икономика.

Разнообразието на различни форми на туризъм, включително и зимен туризъм в зоната на Берковския балкан, ще създаде нов туристически имидж и възможност за осигуряване на целогодишна заетост на работната сила, ангажирана пряко или косвено в отрасъла.

Развитието на спортно-туристическата зона „Берковски балкан” има възможност да се интегрира с планираното изграждане на екопарк „Ком – Петрохан” и стимулира развитието на туристическата инфраструктура в общината и гр. Берковица.

Центърът на общината може да се превърне в изходен пункт за летен и зимен туризъм. Това обаче изисква изграждането и реконструкцията с предимство на комуникационно-транспортната мрежа на общината и други мерки и действия, заложени в Индикативната финансова таблица към Общинския план за развитие.

По-долу ще бъдат посочени тези мерки и действия, които са органично свързани с изграждането на Спортно-туристическата зона „Берковски балкан”. Според нас те са най-важния фактор за привличане на туристически поток и частни инвестиции в обслужващата туристическа инфраструктура.

В периода 2007 – 2013 г. те са следните: (табл. №….)

ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ И ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА НА ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА 2007 – 2013 г.