I основни теоритични проблеми на ефективността на търговската дейност
Изтегляне 0.52 Mb.
|
Свързани:
Billa
- Навигация на страницата:
- 3. Ресурсен и разходен подход при определяне на икономическата ефективност на вътрешната търговия.
| 5.Снижение в разходите за стоковото обръщение, в резултат главно на осъществяване на капитални вложения в нова техника и нови технологии. В тези случаи един вид разходи (капитални вложения) осигуряват икономия в друг вид разходи (текущи разходи за стоково обръщение), в резултат на повишаване производителността на труда при технологическо обновяване и усъвършенстване на организацията на дейността и на процесите. Разходите за обръщение като цяло не са нито резултат (ефект), нито цел от търговската дейност, а средство за нейното осъществяване. Но снижението им може да се използва, като един от показателите за ефекта главно при капиталните вложения в нова техника и технологии, поради което не могат да се използват за цялостна оценка на дейността.
Скоростта на стоковото обръщение влияе в голяма степен върху ефективността на търговията главно чрез размера на заангажираните нормируеми оборотни средства (т.е. чрез заангажираните ресурси), а също чрез отражението си върху печалбата, чрез разходите за съхранение, стоковите загуби, ползваните кредити и плащаните лихви и др. Поради това той трябва да се използва при преценка на ефекта в отрасъла. Търговията изпълнява не само икономически, но и социални функции, затова при преценяване на резултата от нейната дейност трябва да се използват наред с показателите за икономическия ефект и показатели за социалния ефект. При това следва да се има предвид, че икономическия и социалния ефект и съответно ефективност са тясно свързани и не могат напълно да се разграничат. Икономическият ефект има социални последствия, самият той обикновено е същевременно и социален ефект или средство, база за неговото осигуряване.Търговията осигурява задоволяването на основните материални потреб-ности на населението и съдейства за рационализация на потреблението и бита на населението, за снижаване на разходите за потребление, за многостранно и всестранно развитие на личността. 3. Ресурсен и разходен подход при определяне на икономическата ефективност на вътрешната търговия. При установяването на ефективността от съществено значение е правилното определяне не само на резултата от търговската дейност, но и на обуславящите го разходи. Разходите в търговията, с които се съпоставя ефектът при определяне на ефективността, могат да се разграничават на еднократни и текущи. Както е известно, еднократните разходи са вложенията за създаване на основни фондове и за образуване на оборотни средства, функциониращи в отрасъла.Текущите разходи са разходите за обръщението, т.е. разходите на ресурси, свързани с текущото довеждане на стоките до потребителите и обслужване процеса на обръщението, изразени в парична форма. Или разходите в търговията са, от една страна, авансирани обществени народностопански средства във формата на фондове на търговията, а от друга страна, текущи обществени разходи в отрасъла във формата на разходи за обръщението. За изразяване на материалните ресурси се използва главно стойността на материалните активи. Те включват средствата на труда, който са предоставени за ползване на търговското предприятие. Трудовите ресурси се измерват количествено, чрез средносписъчния брой на търговския персонал за определен период. Стойностното им изражение – във връзка с оценката общо на функциониращите ресурси и изчисляването на общата ефективност – се представя (косвено) чрез фонда на работната заплата. Паричните ресурси представляват оборотни средства, авансирани за образуването на необходимите запаси от оборотни фондове и от фондовете на обръщението. Следователно съвкупните ресурси на търговските предприятия се изразяват чрез стойността на дълготрайните активи, сред-ствата за заплащане на труда и оборотните средства. Текущите разходи за осъществяване на търговската дейност обикновено се представят чрез сумата на разходите за обръщение. В отрасъла вътрешна търговия и в отделните му звена е целесъобразно да се изчисляват преди всичко показатели за ефективността на общозаангажираните ресурси от жив труд, основни фондове и оборотни средства, а също и частни пока-затели за характеризиране на ефективността поотделно на всеки един от тези основни ресурси. В същото време следва да се изчисляват и показатели за ефективността на текущите разходи (разходите за обръщението), като се държи сметка за обстоятелството, че те не показват степента на използването на ресурсите. При изчисляване на ефективността на отделните видове заангажирани ресурси в търговско-стопанската дейност, дълготрайните активи се вземат чрез средно-годишната наличност на основните производствени фондове (с търговско предназначение) по първоначална стойност (по счетоводния баланс); от оборотните средства се вземат оборотните средства (от раздел “Б” на актива на счетоводния баланс), също като средногодишна наличност на стоково- материалните ценности, но коригирани със средната наличност по регулиращите статии (също от счетоводния баланс), за да отразяват действително вложените за тях средства; живият труд се взема чрез средносписъчния брой на заетите лица от търговския персонал (чрез статистическата отчетност). С оглед при изчисляване на обобщаващите показатели за ефективност да се включи и живият труд, следва в знаменателя на формулите на обобщаващите показатели за ефективността средната годишна стойност на основните фондове (Фосн) и материалните оборотни средства (Фоб) да се сумират със средната годишна сума за заплащане на труда (Фтр в оборот - като годишно разходваната сума - включваща всички видове заплащане на труда и начисленията за ДОО , се раздели на броя на оборотите на стоковия запас), или общият размер на ресурсите е равен на :Фосн. + Фоб + Фтр в оборот. При изчисляване ефективността на разходите за обръщение те могат да се вземат чрез годишната им сума (P). Следва да се отбележи, че текущите разходи не отчитат значителна част от разходите за разширено възпроизводство и затова не характеризират всички разходи. Целесъобразно е към текущите разходи в знаменателя да се прибавят приведените в годишна размерност разходи за капитални вложения (К) или допълнително заангажираните фондове (ΔФ) чрез умножаването им по норматив за ефективност (Ен) или норматив за привеждане и се получават приведените (P + Ен К) или пълните приведени (P + Ен ΔФ) разходи в отрасъла. Изтегляне 0.52 Mb. Сподели с приятели:
|