I. Ултразвукова диагностика
Изтегляне 44.46 Kb.
|
| ТУМОРИ НА БЕЛИТЕ ДРОБОВЕ
-доброкачествени и злокачествени I.Доброкачествени тумори: - рядко срещани - папилом,аденом,хамартом и др. II.Злокачествени тумори: -значително по-чести от доброкачествените 1.Белодробен карцином: -неопластично заболяване с неясна етиология и патогенеза, тежка клинична картина и бърз фатален край - тютюнопушене,професионални вредности,урбанизация,хронични белодробни заболявания,наследственост - бронхогенен произход, по-рядко от белодробния паренхим В зависимост от локализацията на туморния процес се срещат две форми: - централен карцином – туморът се развива от епитела на главни, лобарни и сегментарни бронхи; - периферен карцином- изхожда от епитела на субсегментарните бронхи. А.Централен белодробен карцином Той произхожда от епитела на главните, лобарните и сегментарни бронхи. Според начина си на растеж се разделя на три форми : ендобронхиален - нарастващ към лумена на бронха екзобронхиален – нарастващ извън лумена на бронха перибронхиален – нарастващ по протежение на бронхите -диагнозата е клинико-рентгенологична Алгоритъм на образнодиагностчните методи: -лицева и профилна рентгенографии на гръден кош -бронхография -КТ на гръден кош - основен рутинен метод съчетана с трансторакална биопсия Рентгенови белези: -хиповентилация -намаляване обема на засегнатия участък ( бял дроб, цял лоб или сегмент), намалена прозрачност, стеснени междуребрия, висок стоеж на диафрагмата, с намалена респираторна подвижност, - при пълна обтурация на бронха -хомогенно засенчване на цялото белодробно поле (при локализация в главен бронх) цял лоб (локализация в лобарен бронх), сегментно засенчване (ангажиране на сегментен бронх). -висок стоеж на диафрагмата, тесни междуребрия, изместване и придърпване на медиастиналната сянка и трахеята към засенчването. - последващата ателектазата на главен бронх е признак за напредването на процеса. -туморна формация - плътна, еднородна, с нерезки очертания и неправилна, форма. -масивни инфилтративни-възпалителни промени “мантелни пневмонии” или от ателектатичното засенчване -Ангажирането на регионалните лимфни възли води до уголемяване на съответната хилусна сянка Фиг.20 Б.Периферен карцином -от епитела на субсегментарните бронхи -локализира се във всички отдели на белите дробове, но най-често в десния бял дроб и във върховата област- периферен карцином тип Pancoast-Tobias. Рентгенологично: -силна сянка с нерезки и неравни очертания, с бърз темп на нарастване, отчетено при контролни рентгенографии. От тумора към паренхима изхождат спикулообразни повлекла -рядко ангажира на съседни белодробни структури , липсват проявите на нарушена бронхиална проходимост -хилусът от страна на туморната формация е уголемен и свързан с него, ангажиране на вътрегръдните лимфни възли. -разпад (некрози) -локализация до телата на прешлените от торакалния дял на гръбначния стълб ранни метастатични костни деструкции с невролгична симптоматика, по типа “паранеопластични синдроми”. -плеврални изливи и неспецифични въпалителни процеси Pancoast-Tobias рак -периферен карцином с върхова локализация За тази форма е характерна триадата от симптоми: 1. Силни болки в съответния раменен пояс и горен крайник с последваща атрофия на мускулатурата 2. Синдром на Клод-Бернард-Хорнер: птоза, миоза и енофталм. 3. Деструктивни изменения на долните шиини и горните торакални прешлени, както и на задните части на горните ребра. Рентгенологично върхово се установява неправелно сферично засенчване с неравни и нерезки очертания с инфилтриране на околния паренхим. Фиг.21 В.Белодробни метастази -хематогенен, лимфогенен и бронхогенен път. -в белите дробове най-често метастазират ракът на щитовидната жлеза, на млечните жлези, на белия дроб и др. Рентгенологично метастазите биват единични и множественни, едностранни или двустранни. Най-често се представят като окръглена до кръгла силна сянка с гладки и разки очертания и хомогенна структура. Броят и големината на метастазите нараства в кранио-каудално направление, от върховете към основите. През последните години КТ диагностика на първичните и вторични белодробни тумори съчетана с ТАБ, високоразделителна техника , и динамичната пространствена реконсрукция е водеща. Фиг.22 КТ на гръден кош: -централният карцином - хиперденсна лезия инфилтрираща паренхима, с плътност около 40 ХЕ, задебелена стена на бронха -периферният карцином се представя като хиперденсна лезия с неправилна форма и нерезки очертания Фиг.23 ПЛЕВРИТИ
-рядко първични заболявания ,най-често вторични заболявания, - дължат се на заболявания на белите дробове,плеврата, съседни органи Според вида на ексудата плевритите се делят на: - фибринозни - серофибринозни - хеморагични - гнойни Според характера на рентгенологичната картина те биват: - фибринозен (сух) - ексудативен - инкапсулиран - адхезивен Диагнозата е клинико-рентгенологична. -рентгеновата картина зависи от количеството на ексудата. Нормално между двата листа на плеврата има 50 ml течност. Рентгенологично измененията се долавят, когато течността е над 100 ml. -основен метод – рентгенография на гръден кош -спомагателни методи – УЗД, рентгеноскопия,латерография, КТ 1.Фибринозен плеврит Сухият (фибринозен) плеврит е най-често вторична проява на заболявания с белодробна и извънбелодробна локализация, травми и др. Рентгеновата находка е бедна. -на рентггенография в право положение засенчване в наддиафрагмалната област, косто-диафрагмалните синуси обикновенно са свободни. Диафрагмалният купол е с ограничена подвижност. 2.Ексудативен плеврит. -при малки плеврални изливи течноста е в задния костно-диафрагмален синус(лицева рентгенография – в норма -в този случай по-голяма информативна стойност имат профилната рентгенография, УЗД, рентгеноскопията и латерографията на болната страна. При латерография се установява ивицесто засенчване по аксиларната линия. При натрупване на по-голямо количество течност се установява: - висок стоеж на диафрагмалните куполи - увеличаване разстоянието между газовия мехур на стомаха и бело- дробния контур. - засенчване на косто-диафрагмалните синуси - засенчване с коса граница, крайните очертания са хомогенни. - засенчването се влияе от дишането и движението. При вдишване се премества надолу, при издишване – нагоре Фиг.24 3.Инкапсулиран) плеврит -при наличие на плеврални сраствания, ограничаващи плевралния излив. –различна локализация –диафрагмален,пристенен, върхов и др. Рентгенолично : Полуовално,хомогенно засенчване лежащо на широка основа върху гръдната стена,диафрагмата или върхово сключващо тъп ъгъл. -сянката може да променя формата си във фазите на дишане -ДД с тумори и кисти в белите дробове. (при туморите ъгълът е остър) Фиг.25 4.Плеврални сраствания (Плеврални адхезии) Те са най-чести след прекаран фибринозен или ексудативен гноен плеврит. Те се образуват: Рентгеновата картина на плевралните сраствания е разнообразна. Плоскостните адхезии могат да обхванат големи части или цялата плевра. В други случаи се наблюдават сраствания с ивицест характер, с форма на нишки. При върхови сраствания се установява ивицеста или полуовална сянка При сраствания в основите най-често има неравности в диафрагмалната повърхност.. Плевроперикардните сраствания довеждат до придръпвания на сърдечната сянка и тя променя формата си. Очертават се палатковидни придръпвания към белия дроб . Вкалцяванията на плеврата наричаме “петрификация на плеврата”. При суперпониране на рентгенографията те се представят като силни, зърнисти сенки, с калциева плътност и неправилна форма. Фиг.26 КТ диагностика на плевритите: -сухият, фибринозен плеврит не може да се наблюдава с КТ. Тя е възможна само ако има свободна течност в количество над 20 ml. -плътността на излива е различна. При ексудат тя е от 0 – 10 ХЕ, еквивалентна на водата, при емпием (гной) достига до 30 ХЕ. -при хемоторакс (кръв в плевралната кухина) плътността е около и над 40ХЕ. При белодробен възпалителен процес, е често явление образуването на белодробен абсцес. Фиг.27 Изтегляне 44.46 Kb. Сподели с приятели:
|