Заживяло с ролята,
детето проявява интерес, който се пренася в другите дейности и създава емоционално познавателно отношение към програмното съдържание на заниманията.
В
сюжетно ролевата игра под ръководството на учителя, децата сами внасят структурни елементи – учт се сами да си поставят игров замисъл и съответно на
него да определят темата, сюжета, съдържанието, правилата и хода на играта.
При игрите с правила структурните елементи са дадени предварително, а децата ги усвояват чрез показ и поясняване от страна на учителя.
Посредством
дидактичната игра пряко се осъществява развитието на сензорните процеси и овладяването на
сензорни еталони за форма, цвят, величина, пространствено разположение на предметите.
Във всички видове игри децата използват опита си, решават задачи при
активно участие на мисленето, паметта и въображението. Психическите процеси са компонент на дейността и същевременно най-пряко се развиват в игровата дейност.
Не случайно Л. Виготски казва, че „в играта детето е с една глава по-голямо”.
Сподели с приятели: 
