Икономически последици от глобалното затопляне



страница3/3
Дата23.02.2017
Размер0.57 Mb.
#15592
1   2   3

Днес ядрените централи са изключително безопасни, както за работещите в тях, така и за всички останали. При превозването на ядрени материали се използват висококачествени контейнери, които могат да устоят на огромен удар. Над 20 000 контейнера с отработено ядрено гориво и високовредни отпадъци са пренесени безпроблемно на общо разстояние от 30 милиона километра. При превоза на тези и други радиоактивни субстанции - за целите на науката, медицината и ядрената енергетика, не е имало случаи на опасно изпускане на радиация.27

VI.Прогнози за развитието на механизмите по Киото


Според Международната агенция по енергетика (МАЕ) инвестициите в енергийната система ще надхвърлят 20 трилиона щатски долара до 2030 г. Това създава прозорец от възможности. По-евтино е да се избере нисковъглеродният път, когато се подменя или разширява съществуваща инфраструктура. Световната банка смята, че значително намаляване на въглерода в енергийното производство на страните, които са извън ОИСР, изисква нарастващи инвестиции, достигащи до 25 млрд. евро годишно. Не се очаква нито една от идентифицираните от МАЕ технологии, способни да намалят емисиите и при пълното навлизане, да има увеличение на разходите за инвестиции с повече от 20 EUR на тон емисии от CO2е.

Сигурността на енергийните доставки се превърна и в основен източник на загриженост в ЕС. Според модела PRIMES очакванията са за увеличение на вноса на петрол с около 25 % между 2000 и 2030 г., а на вноса на природен газ повече от два пъти. Зелената книга от март 2006 г. „Европейска стратегия за устойчива, конкурентоспособна и сигурна енергия“ предлага три варианта на политиката, които са критични за постигане на сигурност на енергията и на целите по изменението на климата: енергийна ефективност, възобновяема енергия и улавяне и съхранение на въглерода. Прогнозираният ефект от повишена енергийна ефективност и от навлизане на възобновяеми ресурси е съществен, като намалява емисиите от СО2 с 21 % до 2020г., сравнено с 1990 г. До 2020 г. вносът на петрол и газ ще бъде намален с повече от 15 % в сравнение с обичайното развитие на бизнеса. Улавянето и съхранението на въглерода е друга алтернатива на нисковъглеродните технологии. Прогнозите на модела POLES за глобална енергия предвиждат важна роля за CCS, като до 2030 г. Ще се задържат около 30 % от емисиите на СО2 от електроцентрали, работещи на изкопаеми горива в ЕС и в света, по този начин допринасяйки за сигурността на енергийните доставки.

Оценката на въздействието на плана за действие в областта на биомасата посочи, че този план може да създаде в ЕС от 250 000 до 300 000 допълнителни работни места. Енергията от вятъра също е отрасъл, който се развива бързо в Европа и вече има наети 120 000 души само в Германия, Дания и Испания. Европейската конфедерация на профсъюзите провежда проучване върху политиките по изменението на климата и трудовата заетост. Предварителни резултати показват, че повечето налични проучвания са съгласни, че общото въздействие на политиките за

климата върху трудовата заетост може да бъде положително.



Необходими са значителни промени в енергийната система. Най-важната мярка е ограничаване на потреблението на енергия чрез енергийна ефективност. Жилищният сектор и третичният сектор са свидетели на най-големи икономии и са чувствителни към нормите за ефективност. Ефективността на електроцентралите, работещи с изкопаеми горива, се увеличава също и в резултат на замяната на конвенционалните въглищни електроцентрали с по-напреднали технологии. До 2030 г. ЕС би следвало да внася 60 % по-малко въглища и 20 % по-малко петрол и газ, отколкото по линията за сравнение. Отрасълът на енергетиката остава ключов за намаляване на емисиите. Възобновяемите енергийни ресурси, различни от водните, се очаква да претърпят 24-кратно увеличение между 2005 и 2050 г. Улавяне и съхранението на въглерод ще стане важна световна технология на промяната, въпреки че се очаква потреблението на въглища да намалее. Електроцентралите, работещи на въглища, се заменят със съвременни въглищни технологии. Природният газ частично измества въглищата, достигайки максимума си от 33 % от световното производство на електроенергия през 2025 г. Ядрената енергия увеличава дяла си от производството на електроенергия, но в абсолютни измерения остава близко до приложението си от линията за сравнение.28
Вследствие на световните мерки за намаляване на GHG чрез използване на механизмите на Киото, се наблюдава появата на нов пазар, пазарът на CO2. Откакто „въглеродните кредити” са корвертируеми стоки с ясни цени, финансовите инвеститори започнаха да търгуват с CO2 поради икономически цели. Този пазар се очаква да се разраства постепенно и да включва все повече банки, брокери, фондове, посредници, и частни инвеститори. Според Протокола от Киото е позволено няколко страни от Анекс 1 да се обединят и да се образува група от страни, която да бъде третирана като едно цяло на този пазар. ЕС избра този път и създаде EU Emissions Trading Scheme (ETS). Валутата на ETS e EUA ( EU Allowance ). Схемата функционира от 1.01.2005 г. Великобритания основа своя пробна схема UK ETS, която функционираше от 2002 г. и от 2006 г. Канада и Япония ще основат свои вътрешни пазари през 2008 г. и се предвижда те да се свържат с EU ETS. Според изследвания на Point Carbon транзакциите на световните въглеродни пазари през 2006 г. се изчисляват на 1,6 билиона тона CO2е на стойност 22,5 билиона евро. За сравнение пазарът през 2005 г. е оценен на 799 млн.тона. CO2е ( 9,4 билиона евро ). През 2007 г. се очаква обемът на CO2е да достигне 2,4 билиона тона ( 23,6 билиона евро ).През 2006 г. EU ETS търгува с 62% от обема и над 80% от общия CO2е. - общо 817 млн.тона CO2е на стойност 14,6 билиона евро. Брокерите са изтъргували 71% от този обем. Point Carbon добява, че междудържавните сделки на CO2е без посредници са се удвоили от 100 млн. тона през 2005 г. на 200 млн.тона CO2е през 2006 г. Според Point Carbon се очаква ръст на EU ETS през 2007 г. ( 1,5 билиона тона CO2е чрез борси и 200 млн. тона CO2е, оценени на около 18,5 билиона евро ). В прогнозите на POLES световната цена на въглерода за тон CO2 ще достигне 37 EUR до 2020 г. и 64 EUR до 2030 г.29

Сделките по CDM ( Clean Development Mechanism ) също се увеличиха през 2006 г. На първичния пазар през 2006 г. са осъществени транзакции с около 522 млн. тона CO2е, а на вторичния – 40 млн. тона

( общо 3,9 билиона евро ). Според прогнозите на Point Carbon през 2007 г. се очакват транзакциите на първичния пазар на CDM да са с около 456 млн. тона CO2е, докато вторичният пазар ще се удвои - 96 млн. тона CO2е ( общо 4,3 билиона евро по настоящи цени ).

Инвестициите в проекти по механизма GI през 2006 г. са 95 млн. евро ( 21 млн. тона CO2е ), което е намаление спрямо 2005 г. За 2007 г. се предвижда 45 млн. тона CO2е на стойност 277 млн. евро.30

VII.Заключение
Защо въпреки растящите ползи от търговията с CO2е в рамките на EU ЕТS, която действа по механизмите от Киото, САЩ и Австралия все още не са ратифицирали Протокола.Някои критици на протокола смятат, че неговата цел е понижението на икономическия растеж на развитите страни.

Икономистите се опитват да анализират общата нетна печалба от Протокола чрез анализа разходи-ползи. Точно както в климатологията и тук съществува несъгласие, дължащо се на големи амплитуди в икономическите променливи. Според данните досега се очаква, че прилагането на Протокола ще доведе до повече разходи, отколкото ползи или ще има малка печалба, която ще покрие разходите за приспособяването към глобалното затопляне.

Според ЕС разходите в резултат на инвестиции в нисковъглеродни технологии се оценяват на по-малко от 0,5 % от световния годишен БВП до 2030 г.Целите за намаление с до 30 % през 2020 г. и до 50 % през 2030 г. ще ускорят търговията с въглерод, постигайки рентабилни снижения на емисиите в световен мащаб. Достигането на целите на развитите страни чрез търговия с емисии намалява разходите в света с три четвърти.Разходите в резултат на допълнителни инвестиции в нисковъглеродни технологии не трябва да се бъркат с въздействие върху икономическия растеж. Моделът GEM E3 за цялата икономика е използван за оценка на въздействието върху кономическия растеж. При профил на емисиите, съвместим с целта от 2 ºC, световният БВП все още почти се удвоява в следващите 25 години. През 2030 г. годишното нарастването на световния БВП е с около 0,19 % по-ниско по отношение на годината за сравнение.Въздействието върху националния БВП ще се колебае в зависимост от разпределението на ангажиментите за намаление. Промяната в БВП на годишна основа в ЕС е по-голяма отколкото в света и е от – 0,19 % през 2020 г. до – 0,24 % през 2030 г. Като следствие от търговията с емисии големите развиващи се страни, въпреки че нямат ангажименти за редуциране през 2020 г. също ще имат малко снижение на БВП по отношение на линията за сравнение (вариращо от – 0,06 % в Бразилия и Китай до – 0,1 % в Индия в годишни измерения).31
Според обширен доклад, изготвен по поръчка на английското правителство и разгласен на 30 октомври 2006 г., промените в климата могат да предизвикат най-голямата световна рецесия след известната икономическа криза от 30-те години на миналия век. Автор на доклада e Никълас Стърн, бивш главен икономист на Световната банка, понастоящем шеф на Икономическата агенция към английското правителство. Прогнозните пресмятания показват, че към 2050 г. промените в климата могат да доведат от 5 до 20 % загуба на брутния вътрешен продукт (БВП) в световен мащаб. Същевременно необходимите разходи за намаляване на емисиите възлизат само на 1 % от този основен икономически показател.,т.е. 350 млрд. $ годишно. . Планът включва: Съкращаване на вредните емисии, изхвърляни от европейски държави на 30 % до 2020 и най-малко 60 % до 2050 г. Не го ли направим сега, в бъдеще разходите за посрещане на катастрофалните последици ще нараснат 20 пъти. Това означава, че глобалното затопляне ще нанесе на света щети в размер на $7 трилиона през следващото десетилетие, ако правителствата не предприемат драстични мерки за неговото възпиране. Цената би била по-висока, ако темпът на иновации в нискокарбонови технологии е по-нисък от очакваното, или ако политиците се провалят в опитите да създадат такива икономически инструменти, които да гарантират, че ще се развиват такива технологии.

Според Стърн като краен резултат до 2050 г. , ако се вземат необходимите мерки, биха се стабилизирали емисиите от парникови газове и глобалната икономика Ще бъде на печалба от 2,5 трилиона $.

Според него все още има време, за да се избегнат най-лошите последствия от промените в климата. Но забавяне с едно или две десетилетия ще превърне планетата в опасна територия. Ако не се вземат мерки за ограничаване на емисиите в края на столетието температурата може да се повиши с цели 50С и да се промени драстично физическата география на планетата. Преди индустриализацията концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата е била 280 промили. Очаква се към 2035 г. тя да се удвои и да достигне 550 промили. Това би довело до повишаване на температурата с около 2 0С .Настоящото ниво е 430ppm CO2e и се увеличава с 2ppm CO2 всяка година.

Според Стърн инвестициите в изследванията върху изключващи въглерод нови технологии би следвало да се удвоят. Той предлага четири основни мерки за решаване на проблема. Първата мярка е да се ограничи производството на стоки и услуги, свързани с голям разход на енергия. Втората предвижда да се повиши ефективността на използване на енергията, а третата - да се избегне обезлесяването. Четвъртата включва преминаване към нови технологии за производство на електроенергия, за отопление и за транспорт, при които се използват по-малки количества суровини съдържащи въглерод.

Пред The Sun, Тони Блеър посочва,че това е “най-сериозният” доклад от последиците за глобалното затопляне, с който се е запознавал в качеството си на премиер. Според скептиците позицията на Блеър е напълно понятна, тъй като правителството му активно работи за налагането на допълнителни “зелени” данъци, които ще увеличат данъчната тежест за обикновеното британско семейство с 2 деца, с $ 4600 годишно.

Във Великобритания се чуха и по-оптимистични гласове - екологичното предизвикателство беше видяно и като възможност “за нови пазари, за нова работа, нови технологии, нов износ, където компаниите, университетите и социалните предприятия във Великобритания могат да поведат света”. Бъдещето е нисковъглеродна енергия .Пазарът на «нисковъглеродна енергия» през 2050 г. ще е за поне 500 млрд.$.

"Закъснеем ли, ще предизвикаме световна рецесия подобна на Голямата депресия през 1930 г. Никой не бива да се съмнява: екология и икономика вървят ръка за ръка", подчерта Стърн. 32,33

Литература:


1.http://www.bluelink.net/climate/climatechange.shtml

2.http://spaceguide.hit.bg/ecology.htm

3.http://www.grida.no/climate/ipcc_tar/wg1/339.htm

4.http://www.hm-treasury.gov.uk./independent_reviews/stern_review_economics_climate_change/stern_review_report.cfmю

5.http://spaceguide.hit.bg/ecology.htm

6.United Nations Framework Convention on Climate Change: Changes in GHG emissions from 1990 to 2004 for Annex I Parties

7.http://en.wikipedia.org/wiki/Kyoto_protocol

8.Чл.5 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG.

9.Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ (COM 2007) 2 /

10.Чл.18 г. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

11.Чл.27. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

12.Чл.28 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

13.Чл.19. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

14.Чл.24 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

15.Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ (COM 2006) 545 /

16.Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ (COM 2007) 18 /

17.Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили. /Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г., както е изменена, относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и относно изменение на Директива 93/12/ЕИО на Съвета, (ОВ L 350, 28.12.1998 г.)/

18.Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили / COM (2006) 845

19.Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ Еквивалентно на 4,5 л/100 км за дизелови леки автомобили и 5л/100 км за бензинови леки автомобили /

20.http://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/016Chapter14.htm

21.Вестник Капитал, бр.9/09.03.2006 г.

22.http://www.b2b.bg/eco.html

23.http://www.environmental-finance.com/2006/0611nov/news.htm#on7

24.http://www.environmental-finance.com/2006/0609sep/news.htm#on8

25.http://www.environmental-finance.com/2007/0702feb/news.htm#on4

26.http://www.environmental-finance.com/2006/0610oct/news.htm#on7

27.http://www.environmental-finance.com/2006/0611nov/news.htm#on5

28.http://spaceguide.hit.bg/ecology.htm

29.http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG.

30.http://www.pointcarbon.com/

31.http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

32.http://news.bbc.co.uk/independent_reviews/stern review_economics climate_change/stern review_report.cfm

33.Вестник Монитор от 07.02.2007 г.

34.http://news.bbc.co.uk/independent_reviews/stern review_economics climate_change/stern review_report.cfm




1 http://www.bluelink.net/climate/climatechange.shtml

2 http://spaceguide.hit.bg/ecology.htm

3 http://www.grida.no/climate/ipcc_tar/wg1/339.htm

4 http://spaceguide.hit.bg/ecology.htm

5 Чл.5 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG.

6 Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ (COM 2007) 2 /

7 Чл.18 г. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG


8 Чл.27. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

9 Чл.28 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

10 Чл.19. http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

11 Чл.24 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

12 Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ (COM 2006) 545 /

13 Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ (COM 2007) 18 /


14 Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили. /Директива 98/70/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 13 октомври 1998 г., както е изменена, относно качеството на бензиновите и дизеловите горива и относно изменение на

Директива 93/12/ЕИО на Съвета, (ОВ L 350, 28.12.1998 г.)/



15 Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили / COM (2006) 845

16 Резултати от прегледа на Стратегията на Общността за намаление на емисиите на CO2 от пътнически леки автомобили и лекотоварните автомобили./ Еквивалентно на 4,5 л/100 км за дизелови леки автомобили и 5л/100 км за бензинови леки автомобили /


17 http://www.iki.bas.bg/english/CVita/angelov/prognosis2020/016Chapter14.htm

18 Вестник капитал, бр.9/09.03.2006 г.

19 http://www.b2b.bg/eco.html


20 http://www.b2b.bg/eco.html


21 http://www.environmental-finance.com/2006/0611nov/news.htm#on7


22 http://www.environmental-finance.com/2006/0609sep/news.htm#on8


23 http://www.environmental-finance.com/2007/0702feb/news.htm#on4


24 http://www.environmental-finance.com/2006/0609sep/news.htm#on8


25 http://www.environmental-finance.com/2006/0610oct/news.htm#on7


26 http://www.environmental-finance.com/2006/0611nov/news.htm#on5


27 http://spaceguide.hit.bg/ecology.htm

28 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG.


29 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

30 http://www.pointcarbon.com/

31 http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+TA+P6-TA-2007-0038+0+DOC+XML+V0//BG&language=BG

32 http://news.bbc.co.uk/independent_reviews/stern review_economics climate_change/stern review_report.cfm

33 Вестник Монитор от 07.02.2007 г.





Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница