Iliyan Kuzmanov 148x210. indd

Понякога ние, хората, в невежеството си забравяме, че нашето отношение към заобикалящото ни не трябва да е убедително и абсолютно. Представянето на факти и тълкуването им не ни позволява да погледнем зад разумните съмнения, които лимитираният ни ум създава. И конструирайки субективни интерпретации, ние създаваме опасни предубеждения и митове.
Обичай се, приемай се такъв, какъвто си. С различни възгледи, различен цвят на очите или кожата. Всеки обича нещо за нищо ... дори ида струва всичко, както казва
Стивън Кинг в своята книга Полезни вещи. Светът е прекрасен, хубав, сладък Не търси на всяко нещо мястото или ползата от него. Няма смисъл, ще пропуснеш цялото удоволствие отпътуването. А удоволствията са толкова много по пътя. Изживей го, изживей всяко помирисано цвете, всеки момент, в който се наслаждаваш на изгряващото слънце или на малките рачета, излизащи от океана. Радвай сена този животи това пътешествие. Въпреки че има бариери, има мерилки, с които измерваме. Ние мерим и хората, превръщайки ги в полезни и безполезни вещи. Не, нямам нужда вече от него, мога да го захвърля, защото неми доставя удоволствие. Но удоволствието не идва от вещите, не идва отвън към нас. То е в нас, отвътре навън. Никой не може дати го достави ида ти го даде. Хората, които ще срещнеш по пътя, няма да бъдат там, за дати доставят каквото ида е. Пътят е към нас самите, към усещанията и сърцето и неговия вътрешен пламък. Утилитаризмът е етична философска теория, която твърди, че най-доброто действие е това, което максимали- зира полезността. Основателят на Утилитаризма Джереми
Бентъм го дефинира като сума на всичките удоволствия, които са резултатна действието, минус страданията, които то поражда. Въпреки че основите на утилитаризма могат да се търсят в хедонизма, теорията е част от решаването на проблемите, които вижда социалната икономика. Джон Стюарт Мил прокарва чертата между възвишените и низките удоволствия, слагайки граница между индивида и колектива, изхождайки от феодалната индивидуална кон-

68
центрация на власт. Съвсем съвместимо е с принципа на полезността да се признае фактът, че някои видове удоволствия са пожелани и по-ценни от други. Би било абсурдно, макар че при оценката на всички други неща качеството да се счита и за количеството, оценката на удоволствията би трябвало да предполага, че зависи само от количеството. Той вижда в полезността, в общественополезните действия, свързвайки ги с моралността на човека. Дефиницията за полезност се превръща в охарактеризирането на действие, което трябва да донесе удоволствие не на индивида, а на обществото, доразвивайки се от германския философ Лоренц Дифенбах, автор на произведението (Трудът освобождава. Дифенбах възвишава ценностите на трудолюбието като обществено благо. Неговата книга е използвана като слоган на много концентрационни лагери по времето на нацистка Германия, но за първи път се появява в Дивият лагер (множество лагери са наричани диви, защото са неконтролирани от централната власт, лагер, създаден на базата на активни обществени доброволчески начала, наподобяващи форма на цивилизовано линчуване) в град Ораниенбург. По-късно надписът се появява и над вратите на концлагера Аушвиц. В царството на Аушвиц, Ото Фридрих пише за Рудолф Хес, че за него този слоган не е означавал някакъв способна физическо изкупление или възможност за амнистия, а мистично духовно послание за изкупление, което може да се постигне след личната саможертва с непосилен труд (за благото на вече ощетеното общество от безполезността и паразити- рането на концлагеристите.
Автономността.
Полезността е неимоверно свързана с автономността на индивидите и последиците на техните действия. Сменяйки динамиката от субект, индивидът се превръща в обекти действията биват вече правилни и неправилни, като правилните действия повишават полезността на индивида.

Правилните са съответно социално полезни и подпомагат общото благо. Представлявайки такъв инструментален подход, единственият неинструментален фактор е полезността. Ако се обърне в социален аспект, би трябвало да представлява доколко обществото инвестира в един индивиди доколко този индивид успява да възвърне вложените в него средства, ресурси и време, чрез полезни действия към тези, инвестирали в него. Приемайки този подход, семейството инвестира в децата, а те съответно започват да възвръщат всичко, което са получили, чрез финансова и физическа помощ, чрез грижа, послушание, радости продължение на родовата линия, както и запазвайки придобитите ресурси и власт. Затова на много места момчетата са много по-пред- почитани от момичетата.
Интересна е играта на думи затова, че трудът ще ви направи свободни или истината ще ви направи свободни. Истината и законът защитават и дават права и свободи на всеки индивид в обществото, а не на отделни групи. А когато законът се интерпретирана основата полезен задругите в групата или не, закон просто не съществува, а е изградена субординация и подчинение в групата, разчитайки на колективния разуми интелект.
Любовта.
Ако приемем, че любовта като алтруистична емоционална привързаност е напълно лишена от икономическа и практична логика, как да обичаме някой безполезен, например бездомен на улицата, деца в сиропиталище, бедни, болни, преселници, слаби, глупави, недоразвити, необразовани или просто различни Можем да се опитаме да придадем обществено позитивни характеристики на някои от тях. Но други ще си останат безполезни и какво да направим с тях Различните културни практики и обичаи в различните времеви периоди и заобикаляща среда са се отървавали от различните и ненужните. Не забравяй, че тези, които не подхождат заедно, ста-

ват за нещо друго.
Тогава назрява въпросът, колко е полезен Стивън Хокинг и по какъв начин би се развил ведно традиционно рационално общество Но, да кажем, сто години назад, мускулите са били определящи, а днес това е интелектът. Защото човек със затруднения, като Стивън Хокинг, би бил безполезен в една аграрна община или войнствено племе, или набавящи си храната с лов. Не би имал никаква стойности в патриархално семейство, грижещо се за огромни стада кози, например. Но Хокинг е професор в Кеймбридж, зад гърба на инвалидната си количка има награди като Хюгс, златен медал на Английското Кралско Астрономическо Общество, член е на Ватиканската академия на науките, награда
„Волф“ за постижения в областта на физиката, награда
„Джулиъс Едгар Лилиънфелд“ на Американското физическо общество. И научни изследвания и открития в сферата на космологията, квантовата механика, теорията на струните, пространство и време, черни дупки, гравитация, термодинамика. Той е човекът, който твърди и математически се опита да докаже, че вселената има край и същевременно е безкрайна.
Бъди свободен, не съдии не слагай етикети по пътя, който ще извървиш. Бъди като природата, неутрален. Не категоризирай хората като вещи добри-лоши, полезни-без- полезни. Не слагай различните си преживявания в различни чекмеджета по подразбиране. Наслаждавай сена момента, тук и сега. Когато хората преценят, че някои неща са красиви, други се превръщат в грозни. Когато хората виждат някои неща като добри, други се превръщат влоши Следвай своя вътрешен път, не използвай критерии и рамки, дадени ти от други. Разбери как се създават рамки и когато ти е необходимо, си направи собствена. Не пишеш, за да станеш велик писател, пишеш, за да изкараш това, което е в теб. Цветовете щете заслепяват, звуците, шумът щети пречат да чуваш, но ако се научиш да слушаш и виждаш чрез себе сити, необезпокояван, ще можеш да създаваш светове, да рисуваш съдби, да откриеш себе си. Губейки всичко, ще разбереш всичко, което си искал. Нека празнотата бъде пълна

с възможности, а не с планове и чертежи. Изпразвайки ума си и запълвайки сърцето, така ще разбереш вътрешните си форми. Както майстор на глината създава вазата, пълнейки калта с празнота, само за да постави една прекрасна роза в нея.

72

Изтегляне 4.17 Mb.

Сподели с приятели: