Iliyan Kuzmanov 148x210. indd

с невиждана досега скорост. Полемиката е бизнес, работни места, конюнктура и същевременно конкуренцията от останалия свят Но това е било причина за изключително безпокойство и преди повече от 100 години, когато автомобилите изместват коне, кочияши, орачи, коневъдци, ковачи. Милиони хора, предоставящи транспорт, са имали усещането за края на света, но машините ги изместват незабележимо. Транспортът се променя, обработването на земята също, като силно аграрни общества се превръщат в индустриални, а животът на милиони е бил изключително облекчен. Летата и ваканциите като хлапак съм ги прекарвал на село, когато в България все още нямаше частна собственост, но въпреки всичко хората имаха право на земя за лично ползване и обработване. Проблемът бе, че нямаха ресурси възможност да си купят техника за обработване на земята и бяха принудени, ако искаха да си докарат малък допълнителен доход, дори и не дотам законно, да използват животни да орат, садят и превозват продукцията. Спомням си как се копаеха дългите редове под парещото слънце, ръцете ми си спомнят драскотините след гроздето, беряхме царевица на ръка, как се събираха картофи по 12 часа, а след това трябваше да пренасяме тежките чували в калищата след следобедния дъжд. И това е само малка част от труда, какъвто беше. Спомням си завистта в началото на промяната на системата, с която гледах на хората, притежаващи малки тракторчета, докато ние все още имахме едно възрастно мило магаре, което трябваше да използваме на полето. Нямаме експерти, които могат да предвидят какво ще се случи след 20, камо ли след 100 години. Има хора, който предполагат накъде върви светът, но дори теса изключително малко. Образованието ние консервативно и мудно и ще са му нужни 15-ина години, за да подготви адекватни хора за реалността, която ги чака. А само в следващите 10-тина години се предполага, че 800 000 работни места ще бъдат заменени от машини. Времето на тромави, консервативни обществени системи е към своя край, можем ли да си го признаем Не ели по-добре да оставим магаренцето да си пасе

в полето, а нашият живот, като преди 100 години, да стане доста по-приятен и хубав Възможно ли е да отречем това, което се случва около нас, просто да кажем, не, ние не искаме този прогрес Или дори по-лесно, да вземем стратегията на щрауса, да заровим глави в пясъка ида си кажем, че около нас нищо не се случва, тъмно е, където сме, топло, и това е навсякъде. Определено не сме и остров, недокоснат от Света и ненуждаещ се от него. Такива острови не съществуват, Светът е голям и ние всички сме част от него. А и всички виждаме как живеят хората на различни места и искаме да живеем добре като тях. Трябвали да си останем в миналото, когато бъдещето вече е реалност Можем ли да го направим на цената на здравето на хората, когато единна прави революция в здравеопазването Спомням си преди време, когато аз бях ученик (сигурен съм, че и вие си го спомняте, учителят – неоспоримият авторитети ние наредени на чиновете, слушащи и записващи това, което трябваше да научим. Дори и сега, когато говорим за изкуствения интелект, повечето от нас използват тази асоциация. Това е машина, на която трябва да се инсталира софтуер, програми, ъпдейти, трябва да є се правят настройки. Но интелектът не е това, което беше. Имаме самообучаващ се AI, който безпроблемно си създава нужните програми, дори и езици за комуникация между различни чатботове на Faceb-
ook. През 2017 Facebook ги изключи, след като си създадоха собствения език, но те и по принцип бяха доста елементарни в сравнение с изкуствения интелект на IBM Watson, например. През 2020 Facebook създадоха Blender, чиято цел е да се научи да лъже като хората. Така че имаме ли нужда от това архаично образование, което ни диктува знанието, или ние необходимо гъвкаво, динамично такова, което да учи как да създаваме?
Ако трябва да бъдем честни ида си направим обективен
„reality check“ (проверка на действителността, машините са подобри от нас в много направления и ще стават все подобри. Но ние имаме преимущество и това е, че сме хора. Това е нашата креативност, нашата емоционалност, на-

82
шата духовност. Ще минат поколения, преди изкуственият интелект да разбере всичко това, преди да се превърне просто в интелект. Дотогава ние сме повече и имаме нужда да развиваме точно тези свои умения. Нямаме нужда от тиранични връзки между учители ученик, създаващи страхливи, послушни и покорни възпроизвеждащи консуматори, а от приятелско общуване, което ни развива и обогатява, създаващо смели, активни граждани. Граждани, богати на духовности креативност, подобри от машините. От нови дефиниции на забравени стари какво означава богатство Нямаме нужда от архаичната оценъч- на система, в която ние се състезаваме един с друг, която създава безпринципни кариеристи готови на всичко за малко повече ресурс, защото вече имаме нещо по-добро от нас, машини, изкуствен интелект, което може да направи живота ни по-лесен. Имаме нужда от оценка на удовлетворението, на желанието, на свободния дух. Имаме нужда от свободно общуване, удоволствието, щастието от това, което правим, това което да ни прави повече хора. В което ние да развиваме максимално това, което ние преимущество. Спомням си Джон Ленън, когото като ученик, учителката му го попитала какъв иска да стане, когато порасне, а той отговорил Искам да съм щастлив! А тя му казала, чене е разбрал въпроса, въпреки че тя не е разбрала гения – Ленън.

Изтегляне 4.17 Mb.

Сподели с приятели: