Iliyan Kuzmanov 148x210. indd
Изтегляне 4.17 Mb. Pdf просмотр
|
| Стъпка 11. ВРЕМЕТО КАТО ОПАШКА И ОГЛЕДАЛО. Колко време би отнело пътешествието ти Седмица, месец, година достатъчно ли е Колко време е необходимо да бъдеш щастлив Ден, два, една вечер, час, няколко мига, един миг, които може да вземеш със себе си за остатъка от живота си Денят, в който я срещнах, първата целувка, когато ми каза, че ме обича, когато разбрах, че чакаме Дик Ларсън е професор от Мичиганския технически университети най-известният учен, занимаващ се с теорията на опашките, който по интересен начин отговаря какво е времето за нас. Теорията му се заражда в Дания преди 100 години, заедно с телефона. Това, което прави изключително ценна технологичната новост телефон, е възможността да свързва един абонат с безброй много други абонати. Но за тази цел е трябвало да бъдат създадени телефонни централи с оператори, които ръчно извършват свързванията на желаещите да разговарят. За да максимализират своята печалба, компаниите трябвало с точност да знаят колко оператори са им необходими и кога ще се появи опашка от чакащи да поговорят клиенти. Датчанин на име Агнер Краруп Ерланг е нает, за да изучи проблема ида предостави оптимално решение. Затова той създава уравнение, което и до днес се ползва за достигане на разнообразни цели. Но според Ларсън от средата на ХХ век опашките се ръководят от чувства, а не от уравнения. Ключът към опашките се крие в нашите очаквания и емоции. Раздразнението не е от чакането, а от незнанието колко време би отнело. Затова и на много места се използва приблизителното време, което ще отнеме чакането. Въпросът е и в самото (Х) време прекарано между това, което сме правили (А, и това, което искаме да правим (Б, което води до желание да съкратим времето до Б. В средата на те години в Ню Йорк се появява криза с натовареността по времена час пик. Проблемът не е бил свързан със задръстванията по улиците, ас лобитата в бизнес сградите. Недостатъчното елеватори не могли да поемат растящите тълпи, а оплакванията от постоянните опашки били огромни. Появили се даже предложения да се съборят неудобните здания ида се построят нови с повече елеватори в състояние да поемат огромния наплив. За щастие някой разгадал проблема – чене е бил в опашките, а в емоциите, изпитвани по времена чакането. Решението било създаване на приятни емоции във времето, докато хората чакали. В много фоайета били инсталирани огромни огледала, в които чакащите се забавлявали с своето отражение, а понякога и с другите оглеждащи се. Опашките са отражение на човешкото отношение към очакването за нещо хубаво или неприятно, което може да се случи. Хората могат да прекарват дни, спящи пред „Бест Бай, за да се сдобият с последният „Айфон“ или редейки сена милионната опашка на Kumbh Mela (Индия, за да докоснат краката на Ганеша. Опашката може да бъде в линия, може да е организирана, може да е хаотична, възможни са много негативни емоции, конфликти, желание за пререждане, вземайки чуждото право, желание да се стигне по-бързо до желаното, незачитайки никой и нищо наоколо. В начина да се достигне по-бързо хората дори убиват, стъпкват, без значение дали е стадион в Европа като „Хилзбъро“, или железопътни гари в Индия. Пътищата и произшествията потях отразяват изключително нагледно иначе така простичко изглеждащото технологично улеснение за достигане от точка А до точка БА когато видиш поредния изпреварващ те шофьор, спомни си че заради минималното съкращаване навремето напътя, според Световната здравна организация, всяка година по пътищата умират 1.2 милиона души от произшествия, а още милиони са наранените. Времето е неопределено, това е, което будизмът може да те научи. Имаш възможност да разбереш как тази концепция работи на практика. Чрез писането и понятието време ти можеш да трансформираш своето безпокойство в сегашния моменти по този начин да се справиш с него. Затвори си очите и всичко, което си мечтали което те е безпокоило, е пред теб, нарисувай го с думи. Извади емоциите в един миг от затварянето на очите си до тяхното отваряне. Затвори очи и нарисувай сегашния момент, това как се чувстваш. Отвори очи, тях вече ги няма. Това е времето, две затваряния на клепачите, две вдишвания, а ти описа един живот. Безброй терзания, безброй мечти, паралелни светове, кой по-малък, кой доста по-обширен. Чрез отваряне и затваряне на клепачите, ти можеш да се научиш да елиминираш препятствията от своя духовен път. Всяко дихание нека да бъде силата, която ще ги нахвърляна листа пред теб. Ти можеш да ги разместваш, играеш с тях, триеш и променяш, вече имаш силата да бъдеш. Бъди обективен към нещата, случващи се в живота ти. Това е като със справянето със страха и осъзнаването на реалността. Но добави липсата на пристрастност, не съди това, което виждаш, нито го оправдавай. Наблюдавай като един пътешественик, тръгнал за някъде и загледал се в прекрасната поляна с цветя, която я тъпчат група туристи. Ноти наблюдавай, опитвайки се да се абстрахираш от неприятното усещане. Или пък звука на стърженето на вилицата в чинията. Слушай и наблюдавай продължително неща, които те дразнят до момента, в който не започнеш да изпитваш удоволствие от придвижването на вилицата от единия край до другия. По този начин ще се научиш да наблюдаваш притесненията и страховете в живота си, но виждайки ги като облаци, показващи се и скриващи сена хоризонта. Започни да пишеш за идващите и отиващите си облаци. За слънцето, огряващо поляната, независимо от това, че някой е изпотъпкал наоколо. Опиши новите цветя, които се прокрадват нагоре, за да достигнат слънцето. Пиши затова, което си чул вчера и това, което чу днес. Описвай метаморфозите и движенията в собствения си живот. Отбелязвай събитията, които са те бутнали настрани и напред, повратните моменти. Научи се да разказваш за вятъра, който движи облаците на небето. |