Илюзии и манипулации
Изтегляне 46.78 Kb.
|
Дефиниция за илюзииВ ерата на информационната епоха, днес повече от всякога човек търси сигурност, но едновременно с това попада под ударите на илюзията за сигурност. Понятието илюзия обозначава определена страна от духовното ни отношение (познавателното и ценностното) към света и към самите себе си. Илюзията е неистина, но такава неистина, която се приема за достатъчно задоволително обяснение на съществуването и на съществуващото3. Следователно, когато става дума за илюзията за сигурност, тя представлява един когнитивен процес, при който човек или група възприема погрешно ситуацията, или в следствие на определено външно въздействие (манипулация или пропаганда) изгражда едно деформирано възприятие за сигурността. Разбирането на понятието илюзия преминава през разграничаването на понятията истина и неистина. И ако знанието стои в основата на истината, то недостоверността на знанието има пряко отношение върху формирането на илюзии. Илюзиите могат условно да бъдат разграничени в две основни групи. Първата група включва т.нар. персептивни (сетивни) илюзии или илюзии на възприятието (зрителни, осезателни, обонятелни, вкусови, слухови, проприоцептивни)4. С развитието на новите технологии, подобен тип илюзии стават все по-възможно осъществими, особено чрез прилагането на т.нар. DeepFake технологии, чрез които е възможно едно лице да се представи за друго и пр. За настоящия реферат от съществено значение е вторият вид илюзии – социалните, които до голяма степен са породени от непознаване на процесите в обществото, сложността на икономическите, социални, политически и т.н. процеси. Като добавим и приемането на желаното за действително, илюзията добива класически завършен вид5. Интересен анализ във връзка със социалните илюзии прави Густав Льобон, който посочва, че в социалната общност много бързо и лесно се изграждат илюзорни ценности, защото тълпата представлява една безкритична маса хора, където тези ценности могат да не съответстват на реалността, могат да са деформирани в нравствен, политически и религиозен аспект. Психологията на тълпата е изключително интересен феномен. Тя представлява голяма група от хора, повечето от които не се познават, струпани на дадено място. Тя е лесно манипулируема маса и политиците често се възползват от този факт. Когато човек е част от тълпа, той е анонимен, престава да мисли за последствията и затова действията му стават радикални, задръжките падат, страхът изчезва. Густав Льобон в своята книга “Психология на тълпата” дава прецизна интерпретация на малките социални групи. Като цяло представите на редица автори като Габриел Тард, Шипио Сителе и Густав Льобон тълпата притежава следните характерни черти: импулсивност, раздразнителност, неспособност да разсъждава, липса на разум и критичност, крайност на чувствата. Черти, които допринасят за по-лесното конструиране на илюзии6. Информационното общество днес предполага живот в един несигурен и рисков свят. Тази несигурност до голяма степен се провокира от чувството, че днес знаем по-малко и разбираме по-трудно нещата около нас. В допълнение, това води до засилваща се ирационалност на обществото, до увеличаване на суеверията и на съчетаването на наука с псевдонаука. Не по-малко значение има и нарастващия страх и несигурност, усещане за опасности, които в действителност не са такива, каквито изглеждат. Това е свързано с явление, станало известно през последните години като „култура на страха“7. Следователно, с оглед на тези процеси в обществото, може да предположим, че в определена степен илюзиите са проявна форма на психологическа защита на личността. В разработената от Анна Фройд класификация на защитните механизми, два от механизмите имат отношение към темата тук. На първо място, това е т.нар. примитивна изолация (в класификацията на Анна Фройд този защитен механизъм е наречен изтласкване), която по своя характер представлява почти автоматична реакция на психологическо бягство в друго състояние на съзнанието. Следователно, основното й предимство се състоя в психологическото бягство от реалността, тази защита почти не изисква нейното изкривяване. Въпреки позитивите, които този защитен механизъм има по отношение на личността, той се свързва с редица недостатъци, като основният от тях се състои в това, че той изключва човека от активно участие при решаването на проблема8. Вторият защитен механизъм е изопачаването, което според Анна Фройд се характеризира с превръщане на неприемливите импулси в обратни, социално полезни поведенчески механизми и интереси9. На практика, става пределно ясно, че илюзията е форма на бягство от реалността, от истината. Чрез нея се фиксира отказа от по-нататъшно търсене на друго обяснение, като в този смисъл основното за всяка илюзия е не толкова опозицията истина – неистина, колкото опитът чрез илюзията да се постигне равновесие, успокоение, стабилност в емоционалната и рационалната ни страна. Може да се каже, че илюзията е резултат от незнание, но тя най-вече е незнание и неистина, фиксирани като знание и истина10. Резонно възниква въпросът, защо илюзиите притежават тази сила? Несъмнено, важна роля за възникването и поддържането на редица илюзии има митологията, религията, идеологиите. Всички те притежават една много важна характеристика, а именно конструирането на определена ценностна система, система от идеи, които се опитват по различни начини да формират обща визия за света, за това как той трябва да се промени. Следователно, чрез формирането на определени нагласи и поведение сред обществото целят да конструират визия за света, такъв какъвто трябва да бъде и на практика създават една илюзорна система от възгледи, не защото е опит да бъде цялостна картина на света, която с времето, с развитието на човечеството и науката, трябва да бъде коригирана11. Наред с тези традиционни генератори на илюзии, обаче, информационното общество днес предоставя широко поле за изява на редица нови генератори, които с много по-голяма сила успяват да въздействат върху различни групи от обществото. На първо място, като генератор на илюзии се посочват глобалните медии. Глобалните медии създават имиджи, формират мнения и нагласи, пренасят събития и картини на действителността от всички части на света във всеки дом. В информационната епоха те вече не са само ретранслатори на послания, а автори на послания, които определят ценностната система на хората, отношението им към света, техните цели и амбиции и разбира се, формират илюзии12. Комуникацията става ключова за силата на държавата, което означава, че всяка една държава, която иска нейният глас да се чува в международната политика, трябва да използва адекватно новите канали за комуникация. Например, след 11 септември 2001 г. стана ясно, че политиката на западните държави за демократизиране среща сериозен отпор в редица държави, квазидържавни организации и терористични организации, които посредством новите канали за комуникация, прилагат концепциите за асиметричното воюване и асиметричната съпротива. Противниците на доминиращите политически, икономически, културни и военно сили възприемат алтернативни стратегии за нанасяне на чувствителни удари, чрез ефикасната употреба на интернет и медийни кампании13. Съвременната информационна среда се отличава с увеличена скорост на информационния поток, съсредоточаване на различни информационни средства14, поради тази причина тази среда все по-често се избира като поле за формиране на илюзии, често чрез реализирането на стратегически дезинформационни кампании. Например, много показателно за това е предприета от Доналд Тръмп през 2020 г. стратегическа дезинформационна кампания, която има за цел да въведе в заблуждение обществото в САЩ относно изхода на президентските избори. Това обаче, е силно опосредствано от възможностите, които предоставят виртуалните общности и социалните мрежи. Информационната епоха се характеризира със загуба на личния контакт и формирането на нова среда за комуникация, приятелство, гражданско общество – т.е. формира се чувство за принадлежност към групата. Факт е обаче, че анонимността, защитеността и силата на гражданската позиция са по-скоро илюзия. Илюзия, която може да бъде употребена за постигането на различни цели. Примери за това могат да бъдат дадени в различни насоки – от посочената кампания за дезинформация на Тръмп, която използва социалните мрежи, за да транслира дезинформация предимно към аудитория, която има много близки възгледи – т.е. много по-лесно е да бъдат убедени, че информацията, която им се предоставя отговаря на истината, като за да издържи на проверката на истинността, в тази стратегическа дезинформационна кампания се мобилизират крайно-десни политически поддръжници на Тръмп, които създават паралелна кампания за фалшифицирането на изборите и победата на Тръмп - Stop the Steal, която от 3 ноември до 6 януари разпространява идеята за т.нар. „дълбока държава“, която иска да отнеме победата на Тръмп15. Не по-малко внимание заслужават и целенасочените кампании за привличане на последователи във виртуалното пространство от средата на радикализирани младежи в Европа. Появата на „културата на страха“, намира проявление в страха от загуба на културна идентичност, социалната изолация на определени групи граждани в Европа, която се характеризира на първо място с отчуждаване от семейството, традициите, приятелите; засилване на недоволството и чувството на безпомощност; конструирането на „враг“ – основния виновник за несполуките да даденото лице. Илюзията, че модернизацията е равносилна на секуларизация, отстъпва и на преден план излизат идеите на Джон Еспозито, според когото „модернизацията не е равносилна на по-голяма секуларизация, а дори се превръща в основен фактор за подема на исляма в мюсюлманските общества16”. Макар и да отричат и да се противопоставят на вестернизацията и модернизацията, ислямският фундаментализъм се възползва максимално от възможностите на интернет, за да засилва и разширява своето влияние, чрез формирането на илюзии за сигурност сред определени групи хора, лесно податливи на влияние и манипулация. Изтегляне 46.78 Kb. Сподели с приятели:
|