Информационен бюлетин

Н. Вапцаров

Още през зимата, месеци наред, в различни градове из цялата страна се провеждаха редовни протестни митинги на пенсионерите с искане за увеличаване на пенсиите и подобряване на условията за живот на възрастните хора.

През февруари таксиметровите шофьори излязоха на 15-часов протест в центъра на София с искания държавата да им осигури повече сигурност на работното място. Повод за протеста беше убийството на таксиметров шофьор в нощта на 8 срещу 9 февруари.

През май стачна готовност беше обявена в Градския транспорт на столицата и в последния момент управниците бяха принудени да отстъпят (впрочем транспортът в София беше заплашен от парализа и без стачка, тъй като шофьорите на автобуси масово напускаха работа и търсеха препитанието си другаде заради несъответствието между ниското заплащане и тежките условия за труд).

От края на май до средата на юли 2007г. продължиха стачните действия на медицинския персонал от най-голямата (повече от 2000 души) българска болница „Н.И.Пирогов”. Техните основни искания бяха за повишаване на заплатите, за смяна на ръководството на болницата и за нейното модернизиране.

През юли за близо месец ефективни стачни действия предприеха над 1000 работници от частната фирма „Rollman” (гр. Гоце Делчев) срещу ниските заплати и непоносимите трудови условия.

Също през юли стачни и протестни действия бяха предприети и от миньорите от „Марица-Изток” (в отговор на опита им за блокада на пътна магистрала протестиращите бяха брутално малтретирани от униформени полицейски служители).

През август в едно от т.нар. „цигански гета” в София местното население начело с работниците от фирма „Чистота” се вдигнаха на няколкодневен бунт срещу зачестилите фашистки нападения срещу техните семейства (от своя страна някои от жителите на гетото също призоваваха към етническо насилие спрямо българите).

През септември на протести излязоха 13 000 социални работници (чиито заплати бяха дори по-ниски от минималната работна заплата).

По същото време стачкуваха 7-те хиляди работници и лесничеи в горското стопанство.

Пак през септември започна безпрецедентната ефективна стачка на 150 000 български учители, която продължи до началото на ноември и постигна частичен успех. Но тъй като исканията на стачкуващите не бяха напълно задоволени, стачната готовност в образованието се запазва.

Многократно протестираха по улиците и младите научни работници, изразявайки с оригинални средства своето несъгласие с политиката, провеждана в сферата на научните изследвания.

Успоредно с всичко това бяха проведени и множество протести на екологични организации в отговор на настъплението на частни интереси срещу природата на България.

По данни на синдикатите в страната се забелязва известно социално напрежение и в други големи предприятия: МК„Кремиковци”, „Лукойл Нефтохим”, „Български пощи”, „Напоителни системи”, „Марица-Изток”, БДЖ и „Спешна помощ”.

Станахме свидетели също така и на прояви на солидарност между представителите на различни клонове на труда. Например организацията на таксиметровите шофьори изрази подкрепата си за стачните искания на учителите, в резултат от което властите предприеха обиски в офисите на организацията, възприети като форма на репресия заради проявената солидарност. Друг пример за солидарност, но вече с интернационален характер, беше изразената от румънски учители подкрепа към стачкуващите им български колеги.

Всички тези събития и особено забележителната учителска стачка, чиято продължителност и размах нямат аналог в Следосвобожденската история на българското образование, дават основание да се смята, че ставаме свидетели на началото на края на безропотното и мълчаливо понасяне на грабежа и разрухата, на които беше подложена страната ни през последните две десетилетия. По всичко изглежда, че пословичното търпение на българите вече се изчерпва.

Под натиска на житейските реалности и придобития социален опит постепено започва да се утвърждава съзнанието за необходимостта от солидарност и сплотеност (каквато ни демонстрираха учителите и другите протестиращи), за колективен отпор като единствено ефикасно средство срещу диктатурата на новите чорбаджии, които присвоиха националното богатство, създавано от поколения българи, и днес се разпореждат със съдбините на страната. (Наред с разграбването на богатствата новата господстваща класа на практика ликвидира националния суверенитет на България:

- българското небе беше предоставено на натовските бомбардировачи, които разрушаваха съседна Югославия;

- български войски бяха изпратени в Ирак и Афганистан в помощ на американските окупатори;

- върху територията на България бяха създадени чужди военни бази;

- страната ни стана член на агресивния военен блок НАТО, представляващ анахронизъм от времето на „студената война”.

И никой не сметна за нужно да поиска съгласието на българските граждани за тези съдбоносни решения.)

Процесите на постепенно самоосъзнаване, илюстрация за което са протестите през последните няколко месеца, позволяват да се предвидят в недалечно бъдеще нови, още по-решителни и масови битки в защита на жизнените интереси на трудовите хора. Но, разбира се, до извоюване на крайната победа от онеправданите е още далеч – предстои дълъг и труден път на класово осъзнаване и не трябва да се хранят илюзии за бърза и лесна промяна. Сблъсъците все още имат спорадичен и изолиран харктер. Идеите за обединение и отпор засега се разпростират само в рамките на едно предприятие или фирма, на един отрасъл на труда. А перспективно и трайно решение на проблемите може да се постигне само при обединяването на всички онеправдани слоеве на съвременното българско капиталистическо общество, т.е. само върху основата на обединение на класата на наемния труд като цяло в защита на общите за цялата класа жизнени интереси. Несъмнено върху процесите на класово осъзнаване в България влияние ще оказва развитието на събитията по света, успехите и пораженията в борбите на другите народи за освобождение.

Засега сме още в самото начало.

Но през настоящата година беше извършен важен пробив, решителна стъпка за преодоляване на безпътицата и летаргията.

Дългият път все още предстои, но първият лъч на пробуждането вече е на лице.

- на 21 януари 2008г. се състоя обща стачка на медицинските работници с искания за по-високи заплати и по-големи държавни субсидии за болничните заведения;

- протестираха тютюноработниците в Стара Загора и Пловдив срещу подготвяната приватизация на местните тютюневи фабрики;

- между 2 и 3 хил. работници от „Кремиковци” излязоха на поредица от протести през януари 2008г. против кампанията за закриване на комбината, а също и против сегашния собственик на комбината – Прамод Митал, който редовно бави изплащането на работническите заплати и на парите за храна, и не отпуска работно облекло;

- митинги и шествия с искания за по-високи държавни субсидии организираха млекопроизводителите и птицепроизводителите;

- от декември 2007г. не спират протестните действия на жителите на кв. „Суходол”. В желанието си да наложат затварянето на незаконното депо за отпадъци в техния квартал, те на няколко пъти влязоха в сблъсък с многобройната полиция и жандармерия, окупирала квартала. В протестите участват и членове на нашето Движение;

- на 23 януари 2008г. 1500 млади еколози организираха протест срещу незаконното застрояване на Рила. Те скандираха „Искаме природа, не бетонен парк” и „Рила ни е мила”.

За тези и други протести в България ще дадем допълнителна информация и коментари в следващия брой на Бюлетина.

Ефективните стачни действия на учителите започнаха малко след началото на учебната година – 24 септември, и скоро обхванаха 97% от училищния персонал, или близо 150 хиляди души.

Основното искане на стачкуващите беше за 100% увеличение на заплатите до края на 2008 г., а основният лозунг – „ЗА ДОСТОЕН ТРУД – ДОСТОЙНО ЗАПЛАЩАНЕ”.

В подкрепа на стачкуващите бяха събрани 1,2 млн. подписа. Своята солидарност проявиха немалко транспортни работници, горски работници, социални работници, ученици, студенти, учени, пенсионери, еколози, родители и др. Представители на учителските синдикати от Румъния и Холандия също дойдоха в България, за да изразят своята солидарност.

Самите стачкуващи протестираха срещу бездушието на българската буржоазна държава спрямо техните справедливи искания под най-различни форми – като се започне от многохилядните ежедневни митинги и шествия в цялата страна, мине се през блокиране на международни пътища, мостове, централни кръстовища и се стигне до обявяване на гладна стачка от страна на десетки учители (това те правеха с обяснението, че „и без друго гладуват”). На 11 и 18 октомври в София се проведоха и два грандиозни национални протеста на учителите, на които присъстваха съответно 75 и 78 хиляди души!

Стачката продължи повече от 40 дни (до началото на ноември), но въпреки твърдостта и решителността на учителите, те не постигнаха желания успех. В крайна сметка буржоазната власт наложи своята „оферта”, сериозно разминаваща се с представите на учителите за достойно заплащане - вместо 790 лв. те получиха обещание за „650 лв. от 1 юли 2008г.”.

Най-важните изводи, които трябва да се направят от събитията от есента на 2007г., са: първо, че липсата на боеви синдикати, независими от буржоазната власт, липсата на ефективна солидарност (т.е. солидарност не само на думи, но и на дела) и липсата на марксистко-ленинска организация, предреши неуспеха на учителската стачка; и второ, че тъй като стачката завърши с неуспех не и без активната намеса на международния финансов капитал в лицето на МВФ и Световната банка, които се солидаризираха с българските власти и им диктуваха как да действат, задача на бъдещата революционна марксистко-ленинска организация в България ще е да разкрива пред трудещите се тази зависимост и подчиненост на българската буржоазна власт от международния финансов капитал, да разкрива, че борбата трябва да се води не толкова срещу някакви жалки чиновници на международния финансов капитал като Станишев, Орешарски, Първанов и т.н. (защото те винаги могат да бъдат заменени с други, не по-малко жалки чиновници), а срещу самия финансов капитал, че България преди всичко трябва да се откъсне от хватката на неговите пипала.

Нашето Движение подкрепи стачката (на нашия сайт в раздел „България”, рубрика „Коментари”, можете да прочетете няколко материала, посветени на учителската стачка). Резултатите от стачката допълнително трябва да мотивират членовете и симпатизантите на нашето Движение за борба за създаване на революционна марксистко-ленинска организация в България. Без създаването на такава организация трудещите се в България всякога ще си останат подвластни на Тренчевци и Желязкохристовци, всякога ще си останат роби на наемния капитал.

Със своята сплотеност и твърдост учителите показаха по възхитителен начин, че всички ние, когато сме изолирани, когато сме поотделно, сме безсилни да се противопоставим на олигархията, която разграби националното богатство и която се разпорежда с нашия живот; но когато се обединим в защита на НАШИТЕ ОБЩИ жизнени интереси, ние се превръщаме в сила, способна да извоюва достойни условия за човешко съществуване.

Пътят на солидарността и братството е истинският път към свободния и достоен човешки живот. Без да проумее и усвои за себе си този урок днес никой не може да бъде действително пълноценен гражданин на съвременния свят.

Скъпи български учители! Приемете нашата най-искрена признателност и благодарност за прекрасния урок, който поднесохте на всички нас!

Ние приветстваме съпротивата и стачките на работниците от „Тюрк-Телеком” – Турция, на учителите в България и Гърция, на жп-работниците в Германия и на транспортните работници и студенти във Франция, които те водят срещу неолибералната агресия на империалистическия капитализъм.

Стачката е била предшествана от продължителна разяснителна и агитационна работа на дейците от местния профсъюз: ежеседмично са били разпространявани листовки сред работниците относно проблеми в завода и относно борбата на работниците във Франция, Германия и други страни. Били са проведени 5 заводски конференции, на които са били изяснявани основните искания на работниците, а впоследствие – още 6 конференции, на които се уточнявал планът за започване и провеждане на стачката. Били са проведени и две предупредителни стачки – една през февруари и една – на 7 ноември.

Безсрочната стачка започна в полунощ на 20 ноември със спиране на поточните линии в завода. В стачката се включват общо 1500 от близо 2000 работници в завода. Техните основни искания са били за увеличаване на заплатите с 35%, а също и въвеждане на допълнителни премии за нощен труд. Шефовете на предприятието отговарят с повикване на специалните части ОМОН, които през цялото време на стачката оказват натиск срещу работниците и особено срещу профсъюзните им ръководители, и същевременно правят възможен достъпът на стачкоизменниците до завода. Намесата на ОМОН в стачката показа нагледно на кого служи властта в Русия начело с Путин. Въпреки това стачката продължава неочаквано дълго дори за самите работници. С тях се солидаризират работници от завода „Рено-Автофрамос” и от Московското метро. Материална и морална подкрепа стачкуващите получават и от работници от Германия и Испания. Повечето леви партии и организации в Русия също подкрепят работниците от „Форд”, като ЦК на РКСМ(б) дори подпомага профсъюза с 20хил.рубли (повече от 800$). Стачката е прекратена временно на 14 декември след общо гласуване на работниците. Прекратяването се обуславя преди всичко от изчерпването на средствата в стачния фонд. Работниците обаче уверяват, че това не означава поражение и капитулация, а възможност да се подготвят за следващия сблъсък – да съберат отново пари за стачния фонд, да наложат на администрацията на завода да не уволнява членовете на профсъюза, да проведе разяснителна работа сред стачкоизменниците и т.н. При това „Форд” понесе в резултат на стачката загуби, по-големи, отколкото ако бяха приети исканията на работниците. Моралният ефект от стачката обаче е най-важният. По думите на Алексей Етманов, председател на профсъюзния комитет на първичната профсъюзна организация „Форд мотърс къмпани”, „стачкуващите...напомниха на всички работници за правото на собствен глас, който заглушава шумът на конвейерите, за човешкото достойнство, което може да се защити само с борба, за солидарността, която се измерва не с думи, а с действия.

/ Повече информация за борбата на работниците от „Форд” може да получите на интернет-сайта на заводския профсъюз www.ford-profsoyuz.ru /

Първо на мафията се противопоставя населението на Неапол, където остава неизвозен около 200 000т. боклук, а по-късно – хората от о.Сардиния, срещу превръщането на острова в сметище на Южна Италия. За потушаване на бунта е изпратен Ди Дженаро, добил известност с ръководената от него операция срещу демонстрантите в Генуа през 2001г., при която бе убит Карло Джулиани. Борбата на жителите от неаполитанското предградие Пианура завършва с победа. Под ръководството на местно екологично движение, ръководено от членове на нашите другари от КАРК (Комитети в подкрепа на съпротивата – за комунизъм) – те не допускат повторното отваряне на депото в техния квартал. / По-подробно за кризата с боклука в Италия четете на адрес: http://septemvri23.com/bokluk_Italia_suhodol.htm /

В началото на март 2008г. столицата на Гърция – Атина и 11 федерални провинции в Германия бяха затрупани с боклук поради стачка на местните работници от сектора по чистотата,

Криза с боклука има и в София, след като повече от 4 месеца жителите на кв.„Суходол” продължават да протестират срещу незаконното повторно отваряне на депото за отпадъци в техния квартал. Депото беше отворено в началото на декември 2007г. с помощта на брутална масирана полицейска акция, последвана от окупация на квартала. Мирната борба на жителите на кв. „Суходол” се възпира по най-нагъл начин от буржоазната власт. Последният най-фрапантен случай е отлагането на делото от 27 март 2008г. (продължило между 3 и 5 минути!), водено от суходолци срещу Столична община, за януари 2009г.! / По-подробно за случващото се в Суходол може да прочетете на адрес: http://septemvri23.com/hvatki_srestu_suhodol.htm /

Във връзка с отмяната на таксите за висше образование в Унгария Студентско-ученическо движение „Призив за образование” разпространи позиви в Софийския и Техническия университет, с цел да запознае студентите със случилото се и да ги призове на борба за безплатно и общодостъпно образование и в нашата страна. / За повече подробности вижте сайта на „Призив” – www.priziv.org /

На 7 февруари 2008г. в Антверпен (Белгия) бе произнесено окончателното съдебно решение по процеса срещу 7 дейци от DHKP-C (Революционна народно-освободителна партия-фронт) – Турция: отменени са присъдите, произнесени от предишните две инстанции в процеса срещу представителите на Международното информационно бюро на DHKP-C (сред тях е и лидерът на партията Дурсун Караташ) , започнал през 1999г. 4-ма от тях са напълно оправдани, а останалите 3-ма са с условни присъди за притежание на фалшиви документи и незаконно оръжие. Отхвърлено е и обвинението срещу DHKP-C като „криминална и терористична организация”. Съдията изтъкна, че 7-те обвиняеми могат да бъдат държани отговорни само за инциденти, свързани само с тях самите и че техните действия в Белгия не са излезли от границите на свободата на мислене, изразяване и протест. Поради това съдията отхвърли всички обвинения на прокурора по линията „членство в криминална и терористична организация”. По-нататък съдията изтъкна, че не е престъпление да се превеждат и коментират статии на DHKP-C и че съдът не е оторизиран да съди хората заради техните идеи. Той добави, че „в нашата страна не е престъпление да си член на DHKP-C”.

В съдебното решение също така беше подчертано, че адвокатът нает от турската държава не може да бъде приет като гражданска страна в този процес и че „турската държава не е застрашена нито материално, нито морално” от подсъдимите и поради това не може да участва в процеса срещу тях като страна.

Присъдата е била четена от 9.30ч. сутринта до 16.30ч. следобед. През цялото време около сградата на съда са присъствали стотици хора, дошли да изразят подкрепата си за обвиняемите. На техните плакати е пишело: „Съпротивата и организирането не са престъпление”, „Не искаме политически процес в Белгия” и „Не на анти-терористичните закони”.

/ Повече информация за съдебния процес срещу DHKP-C може да се получи на сайта на Международната платформа против изолацията www.ipai-isolation.info /

Същевременно друг деец на DHKP-C – Авни Ер – е задържан в Италия и заплашен с екстрадиция в Турция. Международната платформа против изолацията разпространи открито писмо на Авни Ер от края на януари 2008г. Ето неговия текст: