КОМУНИСТИ БЯГАТ ОТ ЗАТВОР В ИНДИЯ

В нощта на 29 февруари срещу 1 март след прихващане по сателитен път на телефонен разговор на Рейес и по официална информация – благодарение на предоставените данни от двама доносници (а по неофициална – благодарение на сведенията, получени от един от току-що освободените заложници), ВВС на Колумбия са бомбардирали партизански лагер на ФАРК, намиращ се на територията на Еквадор в района на река Путумайо, почти на 3 км отвъд колумбийската граница. След това навлезлите на еквадорска територия колумбийски военни са взели със себе си от атакувания партизански лагер труповете на двама от убитите – на Раул Рейес и на известния музикант-фолклорист от ФАРК – Хулиан Конрадо. Сред останалите загинали партизани (общо 19 на брой) е и дъщерята на лидера на ФАРК Мануел Маруланда – Олга Марин.

/ Повече информация за тази кървава операция може да намерите на адрес: http://septemvri23.com/Represii_srestu_FARC_Columbia.htm /
„КУБА ЧЕСТВА С ВИСОКО ВДИГНАТА ГЛАВА МЕЖДУНАРОДНИЯ ДЕН НА ЧОВЕШКИТЕ ПРАВА”
В специално обръщение от 10 декември 2007г. (Международен ден на човешките права) Министърът на външните работи на Република Куба обяви, че в „скоро време Куба ще подпише Международния договор за икономическите, социалните и културните права и Международния договор за политическите и гражданските права”. В същото изявление бяха повторени отново основните искания на Куба, свързани с нарушаването на човешките права на нейните граждани, а именно: за прекратяване на икономическата блокада на САЩ над Куба; за затваряне на срамния център за изтезания в Гуантанамо и връщане на Куба на тази част от острова; за незабавно освобождаване на 5-та кубински герои, държани напълно несправедливо вече 10-та година в затворите на САЩ; за екстрадиране от САЩ във Венецуела и съдене на международния терорист Луис Посада Карилес. Изявлението завършва с данни за интернационалната помощ, оказвана от Куба на редица страни от третия свят: 37 000 кубински медици работят в 79 страни; 30 000 студенти от 121 страни се обучават в кубински университети със стипендии, отпуснати от кубинското правителство; с помощта на кубински педагози в 22 страни са ограмотени близо 3 млн. души; 350 000 кубински доброволци са се сражавали в Африка срещу апартейда и колониализма – тези и други факти за приноса на Република Куба за защита на човешките права по целия свят обясняват защо „Куба чества с високо вдигната глава Международния ден на човешките права”, както се казва в края на изявлението.

/ Откъс от Заявлението може да се прочете на адрес: http://septemvri23.com/cuba_human_rights.htm или на сайта на посолството на Куба у нас: http://emba.cubaminrex.cu/Default.aspx?tabid=13591 /

25 години е възпитавал другарят Ленин нашата партия и я отгледа като най-здрава и най-закалена в света работническа партия. Ударите на царизма и на неговите еничари, яростта на буржоазията и помешчиците, въоръжените нападения на Колчак и Деникин, въоръжената намеса на Англия и Франция, лъжата и клеветата на стоустата буржоазна преса – всички тия скорпиони се стоварваха неизменно върху нашата партия в продължение на четвърт век. Но нашата партия стоеше като скала, отблъсквайки безбройните удари на враговете и водейки работническата класа напред, към победа. В жестоки боеве нашата партия изкова единството и сплотеността на своите редове. С единство и сплотеност постигна тя победите над враговете на работническата класа.

Тежка и непоносима е участта на работническата класа. Мъчителни и тежки са страданията на трудещите се. Роби и робовладелци, крепостни и крепостници, селяни и помешчици, работници и капиталисти, потиснати и потисници – така се е строил светът от памтивека, такъв си остава той и сега в повечето страни. Десетки и стотици пъти са се опитвали трудещите се в продължение на векове да смъкнат от плещите си потисниците и да станат господари на своето положение. Но всеки път, разбити и опозорени, те са били принуждавани да отстъпват, таейки в душата си обида и унижение, злоба и отчаяние и устремявайки погледите си към непознатото небе, където са се надявали да намерят спасение. Робските вериги са оставали незасегнати или пък старите вериги са се заменяли с нови, също така тежки и унизителни. Само в нашата страна угнетените и потиснати трудещи се маси сполучиха да смъкнат от плещите си господството на помешчиците и капиталистите и да поставят на негово място господството на работниците и селяните. Вие знаете, другари, и сега целият свят признава това, че тази гигантска борба бе ръководена от другаря Ленин и неговата партия. Величието на Ленин е преди всичко в това, че той, като създаде Съветската република, с това на дело показа на потиснатите маси от целия свят, че надеждата за спасение не е изгубена, че господството на помешчиците и капиталистите не е дълговечно, че царството на труда може да се създаде чрез усилията на самите трудещи се, че царството на труда трябва да се създаде на земята, а не на небето. С това той запали сърцата на работниците и селяните от целия свят с надеждата за освобождение. С това именно се обяснява фактът, че името на Ленин стана най-любимото име на трудещите се и експлоатирани маси.

Диктатурата на пролетариата се създаде в нашата страна върху основата на съюза между работниците и селяните. Това е първата и главна основа на Съветската република. Работниците и селяните не биха могли да победят капиталистите и помешчиците без наличието на такъв съюз. Работниците не биха могли да разбият капиталистите без подкрепата на селяните. Селяните не биха могли да разбият помешчиците без ръководството на работниците. За това говори цялата история на гражданската война в нашата страна. Но борбата за укрепване на Съветската република далеч още не е завършена – тя само е приела нова форма. По-рано съюзът между работниците и селяните имаше формата на военен съюз, тъй като той беше насочен срещу Колчак и Деникин. Сега съюзът на работниците и селяните трябва да приеме формата на стопанско сътрудничество между града и селото, между работниците и селяните, тъй като той е насочен против търговеца и кулака, тъй като той има за цел взаимното снабдяване на селяните и работниците с всичко необходимо. Вие знаете, че никой така настойчиво не е прокарвал тази задача, както другарят Ленин.

Втората основа на Съветската република е съюзът на трудещите се националности в нашата страна. Руснаци и украинци, башкири и белоруси, грузинци и азербайджанци, арменци и дагестанци, татари и киргизи, узбеки и туркмени – те всички еднакво са заинтересовани в укрепването на пролетарската диктатура. Не само пролетарската диктатура избавя тези народи от веригите и гнета, но и тези народи избавят нашата Съветска република от интригите и нападенията на враговете на работническата класа със своята беззаветна преданост към Съветската република, със своята готовност да се жертват за нея. Ето защо другарят Ленин неуморно ни говореше за необходимостта от доброволния съюз на народите на нашата страна, за необходимостта от тяхното братско сътрудничество в рамките на Съюза на републиките.

Третата основа на пролетарската диктатура е нашата Червена армия, нашия Червен флот. Ленин неведнъж ни е казвал, че отдихът, който извоювахме от капиталистическите държави, може да се окаже кратковременен. Ленин неведнъж ни е изтъквал, че укрепването на Червената армия и подобряването на нейното състояние е една от най-важните задачи на нашата партия. Събитията, свързани с ултиматума на Кързън и с кризата в Германия /има се предвид икономическата и политическата криза през 1923г. в Германия. В страната се разви масово революционно движение, в резултат на което в Саксония и Тюрингия бяха създадени работнически правителства, в Хамбург избухна въоръжено въстание. След потушаването на революционното движение в Германия се засили буржоазната реакция в цяла Европа, а също така опасността от нова интервенция против Съветската република – бел.ред./, за лишен път потвърдиха, че Ленин е бил, както винаги, прав. Да се закълнем, другари, че ние не ще пощадим силите си за укрепването на нашата Червена армия и нашия Червен флот.

Като грамадна скала стои нашата страна всред океан от буржоазни държави. Вълни след вълни налитат върху нея, заплашвайки да я залеят и отнесат. А скалата продължава да се държи непоколебимо. В какво е нейната сила? Не само в това, че нашата страна се крепи върху съюза на работниците и селяните, че тя олицетворява съюза на свободните националности, че я защитава могъщата ръка на Червената армия и Червения флот. Силата на нашата страна, нейната якост, нейната здравина е в това, че тя има дълбокото съчувствие и неразрушимата подкрепа в сърцата на работниците и селяните от целия свят. Работниците и селяните от целия свят искат да запазят Съветската република като стрела, пусната от вярната ръка на другаря Ленин в лагера на враговете, като опора на своите надежди за спасение от гнета и експлоатацията, като верен маяк, който им сочи пътя на освобождението. Те искат да я запазят и те няма да дадат на помешчиците и капиталистите да я разрушат. В това е нашата сила. В това е силата на трудещите се от всички страни. В това е пък слабостта на буржоазията от целия свят.

Ленин никога не е гледал на Съветската република като на самоцел. Той винаги я разглеждаше като необходимо звено за засилване на революционното движение в страните на Запада и Изтока, като необходимо звено за улесняване победата на трудещите се от целия свят над капитала. Ленин знаеше, че само такова разбиране е правилно не само от международно гледище, но и от гледище на запазването на самата Съветска република. Ленин знаеше, че само по такъв начин може да се възпламенят сърцата на трудещите се от целия свят към решителни боеве за освобождение. Ето защо той, най-гениалният от гениалните вождове на пролетариата, още на другия ден след пролетарската диктатура постави основите на Работническия Интернационал. Ето защо той неуморно разширяваше и укрепваше съюза на трудещите се от целия свят – Комунистическия Интернационал.

Вие видяхте през тия дни десетки и стотици хиляди трудещи се да отиват на поклонение пред ковчега на другаря Ленин. След известно време вие ще видите поклонението на представителите на милиони трудещи се при гроба на другаря Ленин. Можете да не се съмнявате, че след представителите на милионите ще последват по-сетне представителите на десетки и стотици милиони от всички краища на света, за да засвидетелстват, че Ленин бе вожд не само на руския пролетариат, не само на европейските работници, не само на колониалния Изток, но и на целия трудещ се свят на земното кълбо.

ОТИВАЙКИ СИ ОТ НАС, ДРУГАРЯТ ЛЕНИН НИ ЗАВЕЩА ДА БЪДЕМ ВЕРНИ НА ПРИНЦИПИТЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. КЪЛНЕМ ТИ СЕ, ДРУГАРЮ ЛЕНИН, ЧЕ НИЕ НЕ ЩЕ ПОЩАДИМ СВОЯ ЖИВОТ, ЗА ДА УКРЕПВАМЕ И РАЗШИРЯВАМЕ СЪЮЗА НА ТРУДЕЩИТЕ СЕ ОТ ЦЕЛИЯ СВЯТ – КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ!




ПЪРВИ МАЙ

Хр.Смирненски

Да спрат фабричните комини

„ПРЕДАДЕНИЯТ СОЦИАЛИЗЪМ”

Препоръчваме на читателите книгата на американските автори Киърън и Кени „Предаденият социализъм. Разрушаването на съветската система – вътрешни обществено-икономически фактори”. Книгата представлява ценен марксистки анализ на събитията от края на 80-те години на миналия век в Съветския съюз и другите социалистически страни от Източна Европа.

Благовеста Дончева Георгиева

ул. “Ботьо Петков”, бл. 100-А, ап. 25

1517 София

Е-mail: vjara2810@excite.com

Книгата може да се намери и в следните книжарници:

- в книжарницата в двора на Софийския университет;

- в книжарницата „Български книжици” (до градинката пред „Кристал”);