Информационна бележка

Брюксел, 27 ноември 2012 г.

На 23 октомври Европейската комисия поиска от Съвета и Европейския парламент да предприемат спешни мерки за преодоляването на недостиг от 9 млрд. евро в бюджета на ЕС за 2012 г.; без тези финансови средства редица програми за финансиране, включително и водещата схема за обмен на студенти „Еразъм“, ще бъдат застрашени (IP/12/1137). В предложението на Комисията за коригиращ бюджет се посочва, че дефицитът в бюджета по Програмата за учене през целия живот е в размер на 180 млн. евро, като 90 млн. евро са необходими за покриване на поетите ангажименти във връзка със студенти по „Еразъм“, както и че не достигат 102 млн. евро за научните работници, подкрепяни по дейностите „Мария Кюри“.

Съветът, Комисията и Европейският парламент са в непрекъснат контакт във връзка с недостига на финансови средства, засягащ тези и някои други програми, но все още не е постигнато съгласие.

Програмата „Еразъм“ дава възможност на студентите да прекарат между 3 и 12 месеца в друга европейска страна — за следване или стаж в предприятия или други организации. От тази възможност може да се възползва всеки студент от участващо в програмата висше учебно заведение от една от 33-те държави по „Еразъм“ (държавите — членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция и Хърватия). „Еразъм“ е част от Програмата на ЕС за учене през целия живот и се ползва от повече от 40 % от нейния бюджет. Програмата за учене през целия живот включва още програмата „Леонардо да Винчи“ (професионално образование и обучение, най-малко 25 % от бюджета), програмата „Коменски“ (училищно образование, най-малко 13 % от бюджета) и програмата „Грюндвиг“ (образование за възрастни, най-малко 4 % от бюджета).

В предложението на Европейската комисия общият бюджет на ЕС за 2012 г. възлизаше на 132,7 млрд. евро. Окончателният бюджет, върху който се споразумяха държавите членки и Европейският парламент, е 129,1 млрд. евро. Бюджетът за 2012 г. трябваше да покрие и около 5 млрд. евро неплатени сметки, които бяха задържани от предишния бюджет на ЕС за 2011 г., в който финансирането също не беше достатъчно. Комисията, Съветът и Парламентът се съгласиха да прегледат изпълнението на бюджета през 2012 г., за да определят дали ще е необходимо допълнително финансиране. С предложения на 23 октомври „коригиращ“ бюджет се цели покриване на дефицитите.

Не. Европейската комисия преведе 70 % от средствата за програмата „Еразъм“ за академичната 2012—2013 година към националните агенции в участващите държави, които разпределят парите за университетите и студентите. Така през настоящия семестър и до края на годината не би трябвало да има проблем при изплащането на стипендиите по програмата „Еразъм“ на студенти, които заминават в чужбина на обучение или стаж.

Да, при условие че са завършили обмена и са предали на своя университет доклад, от който да личи, че са завършили периода на обучение или стаж. В този случай те са получили 100 % от стипендиите си. Тези стипендии не се влияят от настоящото свиване на бюджета, тъй като националните агенции, а следователно и университетите и професионалните институти вече са получили необходимите средства за академичната 2011—2012 г.

Студентите, които заминават в чужбина през първия семестър на академичната 2012—2013 г. не би трябвало да изпитат проблеми. Ако обаче не бъде намерено решение за недостига в бюджета на ЕС за 2012 г., ще трябва да се използва част от бюджета за 2013 г., за да се преодолее липсата на средства. Предвид перспективата липсата на средства да се окаже продължителна, университетите и колежите вероятно или ще намалят местата, които предоставят за втория семестър на 2012—2013 г., или ще снижат равнището на стипендиите, което може да означава, че студенти, произхождащи от групи в неравностойно положение, няма да могат да участват в програмата.

Ако средствата бъдат предоставени изцяло, Комисията предвижда, че през 2012—2013 г. около 270 000 студенти ще се възползват от програмата „Еразъм“.

Колко е платила Комисията на националните агенции досега? На колко възлиза недостигът?

Комисията вече е превела около 99 % от бюджета за 2012 г. за Програмата за учене през целия живот, която обхваща програмите „Еразъм“, „Леонардо да Винчи“, „Коменски“, „Грюндвиг“. Общо тя е превела 925 млн. евро на националните агенции в участващите държави и на Изпълнителната агенция за образование, аудиовизия и култура (ЕАСЕА), която ръководи част от Програмата за учене през целия живот. Около 45 % от тази сума са определени за стипендии по програмата „Еразъм“.

Дефицитът в бюджета за 2012 г. означава, че Комисията не е могла да удовлетвори искания на националните агенции за възстановяване на плащания за стипендии по Програмата за учене през целия живот, възлизащи на 220 млн. евро.

Исканията са внесени от следните национални агенции: Австрия за 6,3 млн. евро, Белгия (френскоезичната общност) за 3,2 млн. евро, Белгия (фламандскоезичната общност) за 4,7 млн. евро, България за 6 млн. евро, Чешката република за 8,3 млн. евро, Дания за 4,7 млн. евро, Естония за 2,8 млн. евро, Финландия за 6,5 млн. евро, Франция за 25,3 млн. евро, Германия (програмите „Леонардо да Винчи“ и „Грюндвиг“) за 15,2 млн. евро, Германия (програмата „Еразъм“) за 12,1 млн. евро, Германия (програмата „Коменски“) за 5,9 млн. евро, Гърция за 9,4 млн. евро, Ирландия (програмата „Еразъм“) за 1,3 млн. евро, Ирландия (програмите „Леонардо да Винчи“, „Коменски“ и „Грюндвиг“) за 0,9 млн. евро, Италия за 23,7 млн. евро, Латвия за 3,7 млн. евро, Литва за 4,3 млн. евро, Полша за 29,5 млн. евро, Румъния за 12,9 млн. евро, Словакия за 5 млн. евро, Словения за 3,2 млн. евро, Швеция за 7 млн. евро и Обединеното кралство (програмите „Еразъм“ и „Коменски“) за 19,2 млн. евро.

Комисията очаква преди края на годината да получи и други искания за плащане от националните агенции на следните държави: Белгия (немскоезичната общност), Кипър, Унгария, Малта, Нидерландия, Норвегия и Испания. Комисията няма да е в състояние да изпълни тези искания, освен ако в бюджета на ЕС в скоро време не се влеят средства, или ще ги изпълни през 2013 г., когато новият бюджет бъде на разположение.

Държавите, които не се членки на ЕС, но участват в програмата „Еразъм“ и сродните програми, плащат, за да бъдат част от схемата.

Дефицитът засяга на практика всички редове от бюджета на ЕС. Комисията прави всичко възможно, за да се справи със ситуацията, като предлага също така да се прехвърлят средства от редове, където те няма да се използват. Така нареченото „предложение за общ трансфер“ бе направено от Комисията и понастоящем се обсъжда от Парламента и Съвета. Тази година обаче средствата, които могат да бъдат прехвърлени, възлизат на по-малко от 500 млн. евро за всички области, което не е достатъчно. Затова Комисията поиска от бюджетния орган (Европейския парламент и държавите членки) спешно да се увеличат плащанията в бюджета за 2012 г.

Изпълнението на Програмата за учене през целия живот ще бъде изложено на риск, ако държавите членки и Европейският парламент не се споразумеят за допълнителни плащания в бюджета. Вероятно първите области, в които ще се усети недостигът, ще бъдат проектите за сътрудничество, включващи училища, обучение за възрастни и професионално обучение, а също така няма да бъде възможно да се плати на стипендиантите по програмите „Еразъм“ и „Леонардо да Винчи“ на равнището, което те са очаквали. Ако недостигът на финансиране продължава, в някои случаи това може да засегне заплатите на служителите в националните агенции.

Ситуацията временно ще се подобри през 2013 г., когато ще са на разположение средствата от новия годишен бюджет. Комисията предложи за следващата година плащания в размер на 1,09 млрд. евро в подкрепа на Програмата за учене през целия живот, от които около 490 млн. евро ще бъдат отпуснати за стипендии на студенти и обмен на служители по програмата „Еразъм“. Но ако държавите членки не успеят да попълнят недостига за 2012 г. (поне 180 млн. евро), бюджетът за 2013 г. ще бъде използван отчасти за покриване на този отрицателен баланс и е възможно да бъде напълно изразходван до средата на 2013 г., така че след това могат да се очакват дори по-големи проблеми.

Каква част от бюджета на ЕС се използва за Програмата за учене през целия живот?

Общият бюджет на ЕС за периода 2007—2013 г. е 975 млрд. евро по текущи цени. Програмата за учене през целия живот е в размер на 7 млрд. евро, което представлява 0,71 %. Сегашният недостиг за програмата е около 180 млн. евро.

Общият предлаган бюджет на ЕС за периода 2014—2020 г. по сегашни цени е 1 156 милиарда евро. Бюджетът, предложен за бъдещата програма „Еразъм за всички“, е 19 млрд. евро, което представлява 1,64 % от общия бюджет.

Колко средства отделя ЕС за програма „Еразъм“ и как те се разпределят?

За настоящия бюджетен период (2007—2013 г.) за програма „Еразъм“ ЕС е заделил 3,1 млрд. евро. През 2012 г. са заделени 480 млн. евро, а оценката за 2013 г. е 490 млн. евро (вж. таблицата по-долу). Това представлява около 0,35% от бюджета на ЕС. През академичната 2012—2013 г. броят на студентите по „Еразъм“ от стартирането на програмата преди 25 години досега ще достигне 3 млн. души.

ЕС предоставя годишни средства на национални агенции в 33 участващи държави. Националните агенции отговарят за организиране на покани за предложения и за подписване на споразумения за безвъзмездни средства с университети, училища, колежи и други образователни институции в своята държава. Студентите кандидатстват за средства по програмата „Еразъм“ чрез своя университет, който отговаря за изплащането на определената им стипендия.

Общият бюджет на „Еразъм“ за студентска мобилност и мобилност на персонала се разпределя между различните държави въз основа на следните фактори:

• 
  Население: брой на студентите, висшистите и преподавателите във висшите учебни заведения (ниво 5-6 от Международната стандартна класификация на образованието, ISCED). Данните се предоставят от Евростат.
  
• 
  Разходи за живот и разстояние между столиците: използват се като коригиращи фактори, прилагани към фактора „съвкупност“.
  
• 
  Показател за предходни резултати: изчислен въз основа на броя на изпратените в чужбина преподаватели и студенти в миналото (като се използват най-новите налични данни).
  

В долната таблица е показана общата сума на средствата по „Еразъм“ по години от 1988 г. насам.

Стипендиите по „Еразъм“ са предназначени за частично покриване на допълнителните разходи за живот в чужбина и за пътуване. Студентите по „Еразъм“ не плащат такси за обучение в приемните учебни заведения в чужбина.

Националните агенции в отделните страни разпределят предоставените им средства между висшите учебни заведения. Националната агенция може да реши да отпусне по-голяма сума на по-малък брой студенти (такъв е случаят например в България, Кипър и Турция), или да отпусне по-малка сума на повече студенти (например във Франция и Италия), но е длъжна да съблюдава тавана на стипендиите, определен от Европейската комисия за всяка дестинация (вж. Ръководство за програма „Учене през целия живот“).

Националната агенция разпределя средствата между кандидатстващите учебни заведения въз основа на фактори като заявени суми или минали резултати. След това съответното учебно заведение решава точно какъв да бъде размерът на месечната стипендия, която ще плаща на студентите (както и на седмичната или дневна ставка за преподавателите) в определени от националната агенция рамки, които са различни в отделните страни.

Месечната стипендия зависи от дестинацията и вида мобилност. Например съществува тенденция да се отпускат по-високи стипендии за стаж, отколкото за следване в чужбина. Националните агенции могат да увеличат размера на месечната стипендия за студенти в неравностойно социално-икономическо положение.

Стипендията по „Еразъм“, отпусната от Европейския съюз, може да бъде допълвана от съфинансиране от национални, регионални и местни източници.

През 2010—2011 г. средната месечна стипендия от ЕС за студентска мобилност е била
в диапазона от 133 евро за испанските студенти до 653 евро за студентите от Кипър. Общо за всички страни средната месечна стипендия е била 250 евро.

Как студентите и преподавателите могат да кандидатстват за стипендии по „Еразъм“?

В програма „Еразъм“ могат да участват всички студенти в притежаващи университетска харта „Еразъм“ висши учебни заведения от 33-те участващи в програмата страни (27-те държави — членки на ЕС, Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Турция, Хърватска и Швейцария). Повечето висши учебни заведения в Европа — над 4000 на брой — са подписали университетската харта „Еразъм“.

Първата стъпка от кандидатстването за стипендия за следване или стаж е студентът да се обърне към отдела за международна дейност в своето висше учебно заведение и да попълни формуляр за договор за образование в случай на следване по „Еразъм“ или договор за обучение при стаж по „Еразъм“ преди настъпването на периода на мобилност. Тези договори, в които се съдържа програмата на студента за периода на следване или стаж, трябва да бъдат одобрени и подписани от изпращащото висше учебно заведение, приемното висше учебно заведение или предприятие в чужбина и от самия студент. Това води едновременно до опростяване и до осигуряване на пълно академично признаване от страна на изпращащата институция на успешно осъществената дейност по време на престоя по „Еразъм“.

Следване по програма „Еразъм“: за следване в чужбина се допускат студенти от втори курс нагоре във висше учебно заведение.

Стажове по програма „Еразъм“: в стаж по „Еразъм“ могат да участват студенти още от първи курс на висшето си образование.

Периодите на престой в чужбина — както за обучение, така и за стаж — могат да бъдат между 3 и 12 месеца за всеки вид престой или общо 24 месеца. За обучаващи се в сферата на краткосрочното висше професионално образование минималната продължителност на професионалните стажове е два месеца.

„Еразъм“ за преподаватели и други служители: преподавателите трябва да представят на своето изпращащо висше учебно заведение или предприятие програма за преподаване, одобрена от приемното висше учебно заведение. Служители, желаещи да кандидатстват за стипендия за обучение по „Еразъм“, трябва по същия начин да представят програма за обучение, одобрена от изпращащото висше учебно заведение и приемното висше учебно заведение или предприятие.

Шампионите на „Еразъм“

През периода 2010 г.—2011 г. най-голям брой студенти както с учебна цел, така и на стаж е изпратила Испания (36 183), следвана от Франция (31 747) и Германия (30 274).

Испания е и най-популярната дестинация с 37 432 пристигащи студенти, следвана от Франция (27 722) и Германия (24 733). Обединеното кралство е било домакин на два пъти повече студенти (24 474) в сравнение с изпратените в чужбина (12 833). Повечето държави са изпратили повече студенти, отколкото са приели. Най-доброто равновесие между приемани и изпращани в чужбина студенти е регистрирано в Словения, следвана от Австрия и Нидерландия.

3 040 висши учебни заведения са изпратили студенти по обмена в рамките на мобилността, което представлява увеличение с 6,6 % спрямо предходната година.

През учебната 2010—2011 година от общо 231 408 студенти по „Еразъм“ 190 495 са заминали в чужбина да следват, което представлява увеличение със 7,2 % спрямо 2009—2010 г. Броят на заминаващите да следват в чужбина е намалял в три страни (Люксембург, Унгария и Полша), а в 16 страни се наблюдава увеличение над средното. Най-голямото относително увеличение в сравнение с данните от 2009—2010 г. е в Хърватия (96,6 %), следвана от Лихтенщайн (84,2 %) и Кипър (25,1 %).

Средно студентите са се обучавали в чужбина в продължение на малко повече от 6,4 месеца, а средната стипендия е била 232 евро (спрямо 236 евро през предходната година).

Най-популярни образователни области сред студентите по „Еразъм“ са били социални науки, бизнес и право (34,7 %), следвани от хуманитарни науки и изкуства (31,5 %) и инженерни науки, промишлено производство и строителство (12,6 %).

От 2007 г. насам „Еразъм“ предлага на студентите възможността да придобият практически опит в предприятия или други организации в чужбина. През 2010—2011 г. всеки шести студент по програмата, или 40 913 от общо 231 408 студенти, е избрал този вариант, което представлява увеличение с над 15 % спрямо предходната година. Средната продължителност на стажа е била 4,3 месеца, като студентите са получавали месечна стипендия от ЕС със среден размер 366 евро (намаление спрямо получаваните през 2009—2010 г. 386 евро).

Както и в предишни години, Франция е страната, изпратила най-много студенти на стаж по програма „Еразъм“ (5958 студенти или 14,6 % от общия брой), следвана от Германия (5096 студенти или 12,4 %) и Испания (4756 студенти или 11,6 %). Обединеното кралство е най-популярната дестинация за стаж по „Еразъм“ с приети 6970 студенти (или 17 %), следвана от Испания (6852 студенти или 16,7 %) и Германия (5614 студенти или 13,7 %).

За да подпомогнат стажа в чужбина, висшите учебни заведения могат да създават консорциуми за стажове. Те са съставени от висши учебни заведения (ВУЗ) и други организации, като например предприятия или асоциации. През 2010—2011 г. са били финансирани близо 74 консорциума за стажове в 13 държави. Над 14 % от студентите са намерили стажантско място именно с помощта на такива консорциуми.

Най-голямата група стажанти по „Еразъм“ са били студенти в областта на социалните науки, бизнеса и правото (26,6 %), изпреварвайки студентите в областта на хуманитарните науки и изкуствата (17,1 %), чийто дял е бил най-голям през предходната академична година, следвани от студентите по селско стопанство и ветеринарна медицина (15,4 %), чийто брой е осем пъти по-голям в сравнение с предходната година.

Колко студенти (бакалаври и магистри) има общо в страните, участващи в програма „Еразъм“? Колко от тях са се обучавали изцяло или за известен период от време в чужбина през 2010—2011 г.?

От общо 22,5 милиона студенти в 32 страни, участвали тогава в програмата, около 1 % са получили стипендии за студентска мобилност по „Еразъм“ през 2010—2011 г.¹.

Ако се допусне, че средната продължителност на обучението във висшите учебни заведения е 4—5 години (бакалавърска и магистърска степен), може да се изчисли, че около 4,5 % от всички студенти в Европа получават стипендии по „Еразъм“ на даден етап от висшето си образование. От тях 67 % са бакалаври, 28 % — магистри, 1 % — докторанти, а 4 % участват в краткосрочна форма на обучение. Около 10 % от студентите като цяло са следвали или следват изцяло или за известен период в чужбина с подкрепата на „Еразъм“ или други публични или частни средства.

На срещата си в Букурещ (Румъния) на 26—27 април 2012 г. (IP/12/394), министрите на висшето образование приеха Болонската стратегия за мобилност, в която се заявява, че до 2020 г. 20 % от европейските висшисти ще са получили част от обучението си в чужбина в съответствие с европейския стандарт за мобилност, приет през ноември 2011 г.

Нов рекорд за „Еразъм“ — обменът на студенти е нараснал с 8,5 % (IP/12/454)

Повече за програмата „Еразъм“ и Програмата за обучение през целия живот

Факти и цифри за програмата „Еразъм“ [брошура]

MEMO/12/906