2.2. Киберсигурност Най-общо казано киберсигурността това са всички приети предпазни мерки за защита на информационните системи и техните ползватели от неразрешен достъп, атаки и вреди, за да се гарантира поверителността, целостта и наличността на данните. Киберсигурността включва предотвратяване, откриване, реагиране и възстановяване от киберинциденти. Инцидентите могат да бъдат преднамерени или не и да варират например от случайно оповестяване на информация до атаки на предприятия и критична инфраструктура, кражба на лични данни и дори намеса в демократичните процеси. Всички те могат да имат широкообхватни неблагоприятни последици за отделните хора, организациите и общностите. Киберсигурността не се ограничава до мрежовата и информационната сигурност. Тя обхваща всяка незаконна дейност, свързана с използването на цифрови технологии в киберпространството. Следователно това може да включва киберпрестъпления като стартиране на атаки с компютърни вируси и измами с непарични платежни средства, като това може да премине границата между системите и съдържанието, както при онлайн разпространението на материали, съдържащи сексуално насилие над деца. Киберсигурността може да обхваща и дезинформационни кампании за оказване на влияние върху онлайн дебати и подозирана намеса в избори. Освен това Европол счита, че има сближаване между киберпрестъпността и тероризма. Многобройните видове заплахи за киберсигурността могат да бъдат класифицирани според това, което правят с данните – разкриване, изменение, унищожаване или нерегламентиран достъп – или с основните принципи на информационна сигурност, които нарушават. Национална стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020” е един от основните документи, свързан с информационната и кибер сигурност. Стратегията изразява колективния ангажимент и отговорност на всички заинтересовани страни и волята на ръководството на Република България да осигури модерна рамка и стабилна среда за развитие на националната система за кибер сигурност и постигане на отворено, безопасно и сигурно кибер пространство. Визията за постигане на „Кибер устойчива България 2020“ очертава етапите на развитие и израстване от постигане на базова информационна сигурност и кибер хигиена до зряло информационно общество, способно да устои на кибер и хибридни заплахи във всички сфери. Стратегията определя модела и механизмите за координация на стратегическо, политическо, оперативно и техническо ниво, както и ефективна
11 11 платформа за споделяне на информация и колективен отговор. Набелязани са цели и мерки в девет основни направления, както и широко прилагане на различни форми на публично-частни партньорства.