Прогноза По време на строителството

• 
  Работата на двигателите с вътрешно горене (ДВГ) на машините, осъществяващи строителните и транспортни дейности. Основните замърсители, които ще се емитират, са: СО₂, СО, NOx, SO₂, CH-ди и прах. Тези емисии зависят от броя и вида на използваните при строителството машини и режима им на работа.
  
• 
  Емисии на прах при изкопните, насипните, товаро-разтоварни и транспортни работи. Тези прахови емисии ще зависят до голяма степен от метеорологичните условия (вятър, влажност, температура, устойчивост на атмосферата), характеристиките на земните частици и много други условия.
  

За периода на строителството ще се използват строителни машини и автотранспортни средства, като багери, булдозери, автосамосвали, кран, агрегати за електрически ток и др. Очаква се да бъдат използвани около 50 t дизелово гориво. Съгласно методиката за бърза инвентаризация (Методика за определяне на емисиите на вредни вещества по балансови методи, МОСВ, 2005 (CORINAIR), при тези количества използвано гориво, в атмосферата ще се емитират общо за целия период 286,4 kg сажди, 200 kg серни оксиди, 2440 kg азотни оксиди, 790 kg въглероден оксид и 354 kg летливи органични съединения. Посочените количества вредни вещества, които ще се изпускат в атмосферата, са ориентировъчни и зависят от броя и вида на строителната техника, технологията и организацията на строителните работи.

Тъй като СТА ще се изгражда на територията на „Агрополихим” АД, очакваните емисии по време на строителството ще засегнат предимно територията на промишлената площадка и няма да повлияят върху качеството на въздуха в най-близките населени места. За намаляване на праховите емисии е необходимо при сухо и ветровито време редовно оросяване на асфалтираните пътища, по които се придвижва транспортната и строителна техника. Използването на изправна строителна и транспортна техника ще гарантира и намаляване на емисиите от ДВГ.

По време на експлоатацията - Инвестиционното предложение предвижда изграждане на склад за течен амоняк (СТА) с eфективен капацитет (обем) от 10000 t на площадката на „Агрополихим” АД.

Организирани емисии: при експлоатация на СТА ще се отделят така наречените „инертни” газове, които се изгарят на факел. Освободените „инертни” газове от амонячния сборник се охлаждат в два охладителя („инертни” охладители) с цел да се отдели амоняка от инертните газове и да се намалят загубите на амоняк. Така наречените „инертни” газове постъпват за изгаряне във факелната система. Факелната система представлява съоръжение, което ще предотвратява изпускане на амонячни газови емисии директно в атмосферата. Всички дренажи, въздушки на съоръжения и тръбопроводи са отведени към факелната система с цел предотвратяване на изпускане на газообразен амоняк на атмосфера, както и преодтвратяване на изпускане на амоняк при аварийни ситуации.

Съставът на инертните газове е N₂; H₂; CH₄; следи от NH₃. Тези газове няма да се отделят постоянно, а само при нарушения в технологичните параметри, поради което не е възможно да се определят точните количества.

За поддържането на факелната система ще си използват 30 m³/h природен газ. Емисиите от изгарянето на газа обаче ще бъдат постоянни и в табл. 4.1.3.21. са дадени количествата вредни вещества, изчислени по методиката за бърза инвентаризация (Методиката за определяне на емисиите на вредни вещества по балансови методи, МОСВ, 2005 (CORINAIR). Поради малките количества природен газ, които ще се използват за поддържане на факела, и очакваните емисии на вредни вещества ще бъдат незначителни.
Таблица 4.1.3.21. Емисии от изгаряне на природния газ за поддържане на факела

В резултат на направения анализ и оценка на риска се заключава, че при стриктно спазване на нормите за проектиране, изграждане, експлоатация и поддръжка с цел осигуряване на аварийна безопасност и при спазване на технологичната дисциплина и инструкциите за безопасна работа от страна на персонала на „Агрополихим” АД, рисковете, произтичащи от реализирането на инвестиционното предложение за склад за течен амоняк, са контролируеми и минимални. От гледна точка на минимизиране на последствията при аварии, вторият предложен вариант за местоположение на резервоара е най-подходящ.

• 
  Състояние на повърхностните води
  

Водосборната област на р. Провадийска е ограничена от поречията на р. Русенски Лом, добруджанските реки и р. Камчия. Площта на водосборната област на поречието е 2132 km² с дължина на реката 119 km. Тече в югоизточна посока, която посока запазва до вливането си в Белославското езеро. Средният наклон на реката е твърде малък — 3,6 ‰, с гъстота на речната мрежа 0,5 km/km². Р. Провадийска има осем притока и гъстотата на речната мрежа 0,3 km/km² .

Река Провадийска, при формиране на своята долина, е изрязала част от северобългарската подутина и след това се е врязала дълбоко в масива на Провадийското плато и го е разделила на две части: източна — Добринска, и западна — Кривненска.

Тя е образувала три акумулационни тераси, от които най-голяма площ има най-ниската тераса (лъка), която при проливни дъждове се залива. Последната има относителна височина над уреза на реката 2—3 m, а другите две — съответно от 7—10 и 30—35 m над уреза на реката.

Долината на р. Провадийска е тип ерозионен. В преломната й част под гр. Провадия реката е използувала съществуващ разсед, който е разширила. По своето оформление долината е в стадий на зрялост. Образуването на три тераси е било съпроводено с промени в ерозионния базис вследствие на издигания на района.

В състоянието на равновесие на ерозионния цикъл, р. Провадийска е силно меандрирала и посредством странична ерозия е разрушавала склоновете, като е предизвиквала свличания и оттам разшириване на своето корито.

Формата на долината на р. Провадийска в обсега на платото е почти симетрична. По склоновете й се наблюдават характерни вертикални заравнености, обусловени главно от литоложкия състав на скалите.

Река Провадийска се влива в Белославското езеро в западния му край. Реката е коригирана в участъците от гр. Каспичан до ж. п. спирка Косово и от устието до с. Равна, но поради лошо изпълнение и приет малък профил същата залива прилежащите земи и причинява много вреди върху културите. Средногодишният отток на р. Провадийска се изменя до 3,100 m³/s (97,76х10⁶ m³/a) при вливането й в Белославското езеро.

Девненска река е с подчертано изворно подхранване от карстовите Девненски извори. Тя има естествен отток 2,952 m³/s (93.09х10⁶ m³/a).

Средномногогодишните водни количества на р. Провадийска при пункт “Преди вливане на р. Мадара” е 0,41 m³/s, а при пункт “при гара Синдел” е 3,061 m³/s_{. Средно многогодишното водно количество на Девненска река при устието й е 2,95} m³/s_{. Относителната оценка на многогодишния отток спрямо площта на водосбора при Девненска река е около 9 пъти по-голяма от тази оценка за р. Провадийска и показва влиянието на подземното подхранване (изворите) върху повърхностния отток на водните обекти.}

Средномесечният отток на р. Провадийска е доста изравнен вследствие на по-голяма честота на проливни валежи през засушливия сезон, които се отразяват на съответните месечни средни. Общо взето пълноводието има продължителност само 5 месеца - от февруари до юни включително и най-висок отток през м. май до 13,2%, когато падат най-много и обилни валежи, типично за умерено-континенталния климат. Маловодието обхваща останалите месеци с най-ниски стойности на оттока през септември (4,7%). Вътрешно-годишното разпределение на оттока на Девненска река е доста равномерно (8,0 – 8,5%) вследствие на постоянния отток на карстовите извори.

Река Провадийска и р. Девненска се вливат в близост до района на инвестиционното предложение, чиято територия е неподредствено до акваторията на Варненското езеро. Последното е с площ 21,3 km², максимална дълбочина 19 m, обем на езерото 165х10⁶ m³, и обновяване на водата (заедно с водите на Белославското езеро) 9120 часа, т.е. годишно обновяване.

Качествата на водите на реките в района на инвестиционното предложение съгласно изискванията на Наредба № 7 / 1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води (обн. ДВ бр. 96 / 1986 г.) са III проектна категория повърхностни водни обекти.



Фиг. 4.1.4.1.

Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи екологичното състояние на река Провадийска за четири годишен период (1993 - 1996 год.) показват, че средногодишните стойности на основните показатели са в интервала за разтворен кислород – от 5,67 до 7,44 mg/l; БПК₅ – от 12 до 21 mg/l и перманганатна окисляемост – от 16,7 до 32,2 mg/l, като стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните изисквания за II категория повърхностен воден обект за разтворен кислород над 4,0 mg/l и съответно за III проектна категория по БПК₅ - 25 mg/l и перманганатна окисляемост – 40 mg/l. На фиг. 4.1.4.1. е посочено изменението на тези показатели за периода.

Средногодишните стойности за съдържание на неразтворени вещества и сулфати във водата са в интервала: неразтворени вещества - от 47 до 152 mg/l и сулфати - от 34 до 190 mg/l, като посочените интервални стойности не отговарят на нормативните изисквания за неразтворени вещества при III проектна категория – до 100 mg/l и сулфати при I категория – до 200 mg/l. На фиг 4.1.4.2. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.



Фиг. 4.1.4.2.

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата са в интервала: амониев азот - от 2,0 до 3,23 mg/l; нитритен азот - от 0,42 до 0,61 mg/l и фосфати – от 0,095 до 0,56 mg/l, като посочените интервални стойности отговарят на нормативните изисквания за амониев азот при III категория - 5,0 mg/l и фосфати при II категория –1,0 mg/l, и не отговаря на нормативните изисквания за нитритен азот при III категория - 0,06 mg/l. На фиг 4.1.4.3. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Средногодишните стойности за съдържание на желязо и манган в речната вода се изменя в интервала съответно: за желязо – от 0,02 до 0,22 mg/l и манган – от 0,16 до 0,2 mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за I категория по съдържание на желязо – 0,5 mg/l и на II категория за съдържание на манган – 0,3 mg/l. На фиг 4.1.4.4. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи екологичното състояние на р. Девненска за шест годишен период (1998 - 2003 год.) показват, че средногодишните стойности на основните показатели са в интервала: за реакция на водата – от 7,2 до 8,8; разтворен кислород – от 4,6 до 7,1 mg/l; БПК₅ –от 6,4 до 15,7 mg/l и перманганатна окисляемост – от 8,8 до 20,1 mg/l, като стойностите на посочените показатели отговарят на нормативните изсквания за III категория повърхностен воден обект при реакция на водата - 6,0 – 9,0 и БПК₅ – до 25mg/l, и за II категория при съдържание на разтворен кислород - над 4,0 mg/l и перманганатна окисляемост – до 30mg/l. На фиг. 4.1.4.5. е посочено изменението на тези показатели за периода.

Средногодишните стойности за съдържание на неразтворени вещества и сулфати във водата са в интервала: неразтворени вещества - от 44 до 285 mg/l и сулфати - от 84 до 157 mg/l. Посочените интервални стойности по неразтворени вещества не отговарят на нормативните изисквания за III проектна категория – до 100 mg/l, а съдържание на сулфатите отговарят на нормативните изисквания при II категория – до 300 mg/l. На фиг. 4.1.4.6. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата са в интервала: амониев азот - от 0,27 до 2,4 mg/l; нитритен азот - от 0,008 до 0,07mg/l; нитратен азот - от 2,0 до 5,3 mg/l и фосфати – от 0,04 до 0,56 mg/l, като посочените интервални стойности за амониев азот отговарят на нормативните изисквания за III категория - 5,0mg/l, а по фосфати –1,0 mg/l и нитратен азот – 10 mg/l на II категория. Интервалните стойности за нитритен азот не отговарят на нормативните изисквания за III категория - 0,06 mg/l. На фиг. 4.1.4.7. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.



Фиг. 4.1.4.7.

Средногодишните стойности за съдържание на метали в речната вода се изменя в интервала съответно: за желязо – от 0,045 до 0,77 mg/l; манган – от 0,01 до 009 mg/l; олово – от 0,01 до 0,053 mg/l; мед – 0,01mg/l; никел – от 0,0 до 0,025 mg/l и цинк – от 0,01 до 0,07mg/l. Посочените стойности отговарят на изискванията за I категория по съдържание: на манган – 0,1 mg/l; на мед – 0,05 mg/l; на никел – 0,05 mg/l и на цинк – 1,0 mg/l. Интервалните стойности по съдържание на желязо отговарят на II категория – 1,5 mg/l и по съдържание на олово отговарят на III категория – 0,2 mg/l. На фиг. 4.1.4.8. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Наблюденията по отделни показатели, характеризиращи екологичното състояние на Варненското езеро показват, че средногодишните стойности на основните показатели са в интервала: за реакция на водата – от 7,87 до 9,0; разтворен кислород – от 7,98 до 11,85 mg/l; БПК₅ – от 2,48 до 3,13 mg/l и перманганатна окисляемост – от 3,56 до 9,8 mg/l. Интервалните стойности на посочените показатели отговарят на нормативните изсквания, като при реакция на водата: от 6,0 – 9,0 за III категория повърхностен воден обект и на I категория по БПК₅ – до 5mg/l; по съдържание на разтворен кислород - над 6,05 mg/l; и перманганатна окисляемост – до 10,5mg/l. На фиг. 4.1.4.9. е посочено изменението на тези показатели за периода.

Средногодишните стойности за съдържание на неразтворени вещества във водата на Варненското езеро са в интервала: неразтворени вещества - от 26,6 до 63,5 mg/l. Посочените интервални стойности по неразтворени вещества отговарят на нормативните изисквания за III проектна категория – до 100 mg/l. На фиг. 4.1.4.10. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Средните стойности за съдържание на биогенни елементи във водата са в интервала: амониев азот - от 0,4063 до 0,26 mg/l; нитритен азот - от 0,021 до 0,086 mg/l и фосфати – от 0,04 до 0,11 mg/l, като посочените интервални стойности за амониев азот отговарят на нормативните изисквания за II категория - 2,0 mg/l и по фосфати –1,0 mg/l. Интервалните стойности за нитритен азот не отговарят на нормативните изисквания за III категория - 0,06 mg/l. На фиг. 4.1.4.11. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.


Фиг. 4.1.4.11.

Средногодишните стойности за съдържание на желязо и манган във водата на Варненското езеро се изменя в интервала съответно: за желязо – от 0,02 до 0,32 mg/l и манган – от 0,001 до 0,03 mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за I категория по съдържание на желязо – 0,5 mg/l и по съдържание на манган – 0,1 mg/l. На фиг. 4.1.4.12. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Средногодишните стойности за съдържание на тежки метали във водата се изменя в интервала съответно: за кадмий – от 0,0 до 0,001 mg/l; олово – от 0,0 до 0,002 mg/l; мед – от 0,0 до 0,006 mg/l и никел – от 0,0005 до 0,001mg/l, като посочените стойности отговарят на изискванията за I категория като стойностите са кадмий – 0,005 mg/l; олово –0,02 mg/l; мед –0,05mg/l; никел – 0,05mg/l. На фиг. 4.1.4.13. е посочено изменението на разглежданите показатели за периода.

Площадката, на която ще се реализира инвестицонното предложение на „Агрополихим” АД, както и предприятията в околността - “Полимери” АД, “Варненска корабостроителница” АД, “Девен” АД, „ТЕЦ Варна” ЕАД, “Девня цимент” АД и “Солвей Соди” АД са разположени във водосборните области на р. Провадийска и р. Девненска, които са III проектна категория водни обекти в съответствие с изискванията на Наредба № 7. Заустването на отпадъчни води във Варненското езеро отговаря на посочените изисквания в Наредба № 6 за емисионни норми за допустимо съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти (обн. ДВ бр. 97 / 2000 г.).

• 
  Състояние на подземни води
  

Водите в кватернерните отложения са представени от различни генетични типове: пролувиални, делувиални, колувиални, делапсивни, алувиални и смесени по тип наслаги, както и различни формации еолични образувания: