Информация за преценка необходимостта от овос
- води в миоценските седименти
Изтегляне 3.53 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- - води в палеогенските седименти
- (Алтернатива 2
- Приложение 10
- Показател Мерна единица Стандарт за качество на подземни води
- Прогноза По време на строителството
- По време на експлоатацията
- Разновидност 1 (ant+d)Q h – Насипи от разнородни глини с промишлени и строителни останки – растер 1
- Разновидност 2 - dQ h – Опочвени (хумусни) песъчливи глини – растер 2
- Разновидност 3 – d+prQ h – Песъчливи глини и глинест пясък – растер 3 и 3а
- Разновидност 4 – aQ p 3 – Прахово-песъчлива глина, кафява – растер 4
- води в миоценските седименти са развити в източната част на проучваната територия, приблизително около Белославското и Варненско езеро и на юг от тях. Общата дебелина на миоценските седименти варира от 10 – 15 m до 40 – 50 m на запад, а на изток и юг се увеличава до 300 – 400 m. Границите между отделните литоложки разновидности са приблизителни и условни, поради непрекъснатия преход помежду им, без да се установяват закономерности в хоризонтално и вертикално направление. - води в палеогенските седименти имат широко площно разпространение в изток-югоизточната част (предимно в басейна на р. Провадийска и около Белославското и Варненското езеро). По сондажни данни горнището на палеогенските седименти в района на гр. Варна е на 450 – 500 m, а към “Златни пясъци” – на 750 m дълбочина от повърхността. Покриват нормално или с размив долно- и горнокредните седименти. Представени са от морски отложения в глинесто теригенен и варовит фациес – конгломерати, мергели, глинести и песъчливи варовици в основата, пясъчници и пясъци с прослойки от пясъчници, различно глинести, органогенни нумулитни варовици, глинести мергели и детритусни пясъчници и варовици, глини с манганови отложения. Дебелините на свитите варират от 1 - 2 m до 50 - 70 m, а сумарната дебелина на палеогенските седименти варира от 100 - 120 m до над 400 m. Дебелините на отделните литоложки разновидности не са издържани във вертикално и хоризонтално направление по фациални и структурни причини. В хидрогеоложко отношение най-голямо значение имат несвързаните пясъци, ронливите пясъчници и различно напуканите и окарстени варовици на Белославската и други свити. В тях са се формирали порови, порово-пукнатинни до пукнатинно-карстови (преимуществено) по тип, ненапорни в разкритата част до високо напорни (в потъналата част) по характер подземни води, които образуват общ водоносен хоризонт. Общата дебелина на водоносния хоризонт нараства от 30 - 35 m на запад до 110 - 130 m – на изток и е средно около 60 m. Независимо от относително еднородния характер на колекторите (пясъци и варовици) филтрационната им характеристика е твърде разнообразна – коефициентът на филтрация варира от 0,23 - 0,25 m/day до 4,2 - 5,0 m/day, като преобладават стойности 0,5 - 1,3 m/day; проводимостите са от 20 - 30 m2/day; водоотдаването е от 0,002 до 0,10, а нивопредаването – около 105 m2/day. Подхранването на долно-средноеоценския водоносен хоризонт се извършва в областта на разкриването му на повърхността чрез инфилтрация на валежни и повърхностни води, както и от други водоносни хоризонти. За целите на настоящата Информация за преценка необходимостта от ОВОС са направени геоложки проучвания на територията на площадката, предвидена за реализиране на инвестиционното предложение (Алтернатива 2). Местоположението на сондажите е дадено на фиг. 2.11.1. По време на провеждане на полско-проучвателните работи (юли 2010 г.), почвена вода се разкрива и в трите сондажа. Статичното водно ниво се установява на дълбочини от 7,60 m при МС-2, до 8,60 m при МС-1, съответно на географски коти 10,6 – 9,2. Водите са ненапорни (грунтови). Водния поток е формиран в литоложки разновидности 3 и 4, с наклон на потока в югозападна посока. За водоупор на склоновия грунтов поток служат елувиалните глини и хотривските мергели, които не са достигнати със сондажите. Филтрационните свойства на прахово-песъчливите глини и глинести пясъци, в които са акумулирани водите, са ниски. Коефициентът на филтрация kф е от порядъка 0,05 до 0,1 m/d (по изследвания за пристанище Варна – Запад). Взета и изследвана е една водна проба от МС-2. Към информацията е приложен протокол от изпитване (Приложение 10). Водата притежава само сулфатна агресия. Съдържанието на SO4 e 2236,5 mg/l. В съответствие с чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 / 10.10. 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води (ДВ бр. 87 / 2007 г.) химичният състав и физико-химичните свойства на подземните води следва да се определят чрез полеви измервания и лабораторни изпитвания на проби от подземни води за всички вещества и показатели, посочени в Таблица 4.1.4.1. Не са включени специфични органични замърсители, защото насипните материали не съдържат такива вещества. Таблица 4.1.4.1. - Стандарти за качество на подземните води
По време на строителството – Инженерно-геоложките условия на проучваната площадка са сложни. Съществуват насипи и хумусни глини с мощност до 3,6 m от терена. Почвената вода е на дълбочина 7,60 – 8,60 m от терена. Под водно ниво, прахово-песъчливите глини и глинести пясъци се намират предимно в течно-пластична консистенция. Срещат се проби с меко пластична или течна консистенция. Не се очаква отрицателно въздействие върху повърхностните и подземните води в етапа на строителство. По време на експлоатацията - Oтпадъчните води, които ще се отделят от площадката, са охлаждащи от дрениране на ВОЦ и площадкови дъждовни води. Предвижда се изграждане на автономен водооборотен цикъл (ВОЦ) с циркулация 500 m3/h и 2 % допълване (регламентирани загуби). Потокът води от дрениране на водооборотния цикъл ще се включва чрез дъждовната канализация в състава на смесения поток отпадъчни води (производствени, охлаждащи от дрениране на ВОЦ І и дъждовни), които по настоящем се заустват в коригирано дере „Бял канал” чрез точка на заустване № 2 с координати 43011’01.3 СШ и 27040’16.3 ИД. Включването на отпадъчните води от СТА в състава на потока, заустван в коригирано дере „Бял канал”, няма да доведе до нарушаване проектната категория на водоприемника, съгласно изискванията на Комплексно разрешително № 68 / 2005 г. на „Агрополихим” АД. Отпадъчните води от битовите помещения, които ще се отвеждат в заводската битово-фекална канализация, ще се подават за третиране съвместно с битово-фекалните води от останалите цехове и административни сгради към ГПСОВ – гр. Девня. Количеството на тези води ще бъде 56 l/h, като се има в предвид, че инсталацията ще се обслужва от 17 човека. Количествата на отпадъчните води се покриват от сега действащото Комплексно разрешително на Дружеството, което подлежи на актуализация по реда на Наредбата за условията и реда за издаване на КР (обн. ДВ бр. 80 / 2009 г., попр. бр. 97 / 2009 г.) във връзка с реализацията на инвестиционното предложение. За ограничаване на отрицателното въздействие при аварийни ситуации и течове върху почви, повърхностни и подземни води се предвижда изграждане на обваловка на резревоара за течен амоняк, която изключва възможността за замърсяване на повърхностните и подземните води с опасни химични вещества. Въз основа на горепосоченото може да се направи заключението, че не се очаква значително отрицателно въздействие върху повърхностните и подземните води в района в резултат на реализация на инвестиционното предложение.
Долината на Варненските езера е с ерозионен и тектонски произход и представлява продължение на долините на реките Провадийска и Девня. Напречните (меридионални разседи) са спомогнали за стъпаловидното пропадане на долината в посока от запад на изток. Разломните структури в околностите на гр. Белослав са ориентирани на север-североизток и те частично разсядат палеогенските седименти, като тяхното продължение в неогенските скали не се проследява. Амплитудите на тези разседи е в рамките на 30 до 120 m. Потъването се отбелязва и в наши дни, като съвременното движение е оценено на 2 mm за година (Попов и Мишев, 1974) . В рамките на предпроектното проучване са направени геоложки проучвания на територията на площадката, предвидена за реализиране на инвестиционното предложение (Алтернатива 2). Местоположението на сондажите е дадено на фиг. 2.11.1. В сеизмично отношение земната основа е от група „Е” (НПСЗР от 23.07.2007 г. на МРРБ). Площадката има равнинен терен, със слаб наклон в южна посока. Най-високата кота е 18,90, а най-ниската – 17,80. С направените сондажи и от архивни източници е установено, че основните скали, изграждащи територията на производствената площадка на „Агрополихим” АД, са долно кредни седименти от Горнооряховската свита на Хотрива (gK1h-b). Кватернерната покривка е от делувиално-алувиални образувания с холоценска възраст (d+aQh) и алувиални отложения с плеистоценска възраст (aQp3). Представени са от песъчливи глини, глинести пясъци, пясъци и чакъли. Мощността им е над 10 – 15 m. Със сондажните проучвания до дълбочини 11 – 13,5 m в границите на площадката са разграничени следните литоложки и инженерно-геоложки разновидности:
Най-горният слой, с мощност от 0,80 m (МС-1) до 2,60 - 2,70 m (МС-2 и МС-3), е изграден от неуплътнени насипи, представени от песъчливи глини, бежово-ръждиви и сиво-синкави с примеси от промишлени останки (шлака) и дребни чакъли. Изследваната проба 1 от МС-1 ги определя като песъчливи глини, с обемна плътност ρn [g/cm3] = 2,10. Намират се в твърдо пластична консистенция, със степен на водонасищане Sr = 0,84. Имат ниска товароносимост. По табл. 3.6. от НППФ – 1996 г. е определено изчислително почвено натоварване Ro = 0,06 MPa. Категория при изкоп – тежко земни почви.
Под насипа и в трите сондажа (МС-1, МC-2 и МС-3), са установени черни опочвени глини, богати на хумус. Мощността им варира от 0,40 m (МС-2) до 0,90 m (МС-3). Изследваната проба от МС-3 ги определя като песъчливи глини със следните по-съществени показатели: Обемна плътност ρn [g/cm3] = 1,87 Показател на пластичност Ip [%] = 9,90 Коефициент на порите е [-] = 0,70 Показател на консистенция Іс [-] = 1,25 Поради високото хумусно съдържание, глините не са подходящи за земна основа.
Под опочвените глини, на дълбочини 1,20 – 3,60 m от повърхността, се разкриват песъчливи глини с преход към глинести пясъци, бежови до светло кафяви, с единични ръбести чакъли. При МС-3, в интервала 8,20 – 8,60 m, се установява глинест пясък с ръбести и полузаоблени чакъли до 15 - 20%. Описваната литоложка разновидност 3 изгражда площадката до дълбочина 9,0 – 13,0 m от терена. От изследваните проби от площадката са определени следните осреднени стойности на нормативните и изчислителни физикомеханични показатели: Обемна плътност ρn [g/cm3] = 2,05 Показател на пластичност Ip [%] = 6,12 Коефициент на порите е [-] = 0,50 Показател на консистенция Іс [-] = 0,93 Ъгъл на вътрешно триене φ [º]
Кохезия с [kPa]
Модул на обща деформация Ео [MPa] = 20,0 Коефициент на леглото ks [MPa/m]
Изчислително им почвено натоварване е Ro = 0,28 MPa. Категория при изкоп – земни почви. Подходящи са за направа на обратен насип на строителните изкопи, при уплътняване съгласно изискванията на чл. 114 от раздел II на НППФ – 1996 г.
Под дълбочина 9,0 m (МС-2) – 13,0 m (МС-1), се разкриват светло до тъмно кафяви прахово-песъчливи глини, меко до течно пластични. От изследваните общо 5 броя ненарушени земни проби, за тях са определени следните физико-механични показатели: Обемна плътност ρn [g/cm3] = 2,06 Показател на пластичност Ip [%] = 7,86 Водно съдържание Wn [%] = 21,40 Показател на консистенция Ic [%] = (0,03-0,34), средно 0,20 Коефициент на порите е [-] = 0,58 Модул на обща деформация Ео [MPa] = (12-20), средно 15 Коефициент на леглото ks [MPa/m]
Изчислително им почвено натоварване, определено по табл. 3.4 от НППФ - 1996 г. (само за проби 15 и 16 от табл. приложение I.1), е Ro = 0,17 - 0,25 MPa. Останалите 3 проби са в течно пластична консистенция (Ic < 0,25) и Ro не може да се определи таблично. Ако условно приемем, че при Ic = 0 и Ro = 0, и направим интерполация на изчислителното натоварване по табл. 3.4, за пробите с Iс < 0,25 (Ic = 0,03 - 0,19) ще получим средно за описваната разновидност Ro = 0,08 МРа. Това е приблизително определяне на изчислителното почвено натоварване на слабата почва. Пълната мощност на тези слаби течно пластични почви не е премината до дълбочина 10 – 15 m от терена (МС 1, 2, 3).
По време на строителството - Насипът и хумусните глини, описани като литоложки разновидности 1 и 2, не са подходящи за земна основа. Разкриващите се под тях делувиално-пролувиални песъчливи глини и глинести пясъци, обединени в разновидност 3 (растери 3 и 3а), изграждат площадката до дълбочини 1,2 – 3,6 m до 9 – 13 m. Намират се предимно в твърдо пластична консистенция. Пробите около и под водно ниво са в течно пластична и течна консистенция. Средното изчислително почвено натоварване на отложенията над водно ниво е Ro = 0,28 MPa. Под водно ниво мекопластичните глини са с Ro = 0,12 MPa, а глинестия пясък (проба 6 от МС-2) е с отрицателна стойност на Iс и почвеното му натоварване е около 0,00. Тази проба е изключена при определяне на нормативното почвено натоварване Ro по табл. 3.4 от НППФ – 1996 г. Прахово-песъчливите глини и глинести пясъци от разновидност 4, изграждащи площадката под дълбочини 9 – 13 m от терена, са водонаситени (Sr = 0,98), и се намират предимно в течно пластична консистенция. От изследваните 5 проби с известно приближение е определено изчислително почвено натоварване Ro = 0,08 MPa. Инженерно - геоложките условия на проучваната площадка са сложни. Съществуват насипи и хумусни глини с мощност до 3,6 m от терена. Почвената вода е на дълбочина 7,60 – 8,60 m от терена. Под водно ниво, прахово-песъчливите глини и глинести пясъци се намират предимно в течно-пластична консистенция. Срещат се проби с меко пластична или течна консистенция. Изчислителното почвено натоварване на тези отложения не може да се определи таблично. Наложителни са изчисления за носещата способност на земната основа и изчисления за слягане на фундаментите при плоско фундиране.
В заключение може да се обобщи, че в резултат на реализацията на инвестиционното предложение не се очаква потенциално отрицателно въздействие върху земните недра, минералното разнообразие и геоложката основа като компоненти на околната среда. 1.6. Влияние върху ландшафта и природните обекти
Ландшафтът, в който е разположена територията на инвестиционното предложение, може да бъде определен според различни видове класификации. Съгласно регионалното ландшафтно райониране на България обектът на инвестиционното предложение попада в: А. Предпланинско зонална област на Дунавската равнина IV. Поповско-Шуменско-Франгенска подобласт 32. Девненско-Варненски ландшафтен район Обозначените буквени и числени индекси, които означават ландшафтната област, подобласт и райони съответстват на възприетото Регионално ландшафтно райониране на страната. Според типологичното ландшафтно райониране на България обектът попада в следната ландшафтна структура:
Числените индекси на ландшафтните таксономични рангове са от “Типологично ландшафтно райониране” на страната и отразяват ландшафтите от разглежданата територия. По-подробна система за класифициране и подходяща за конкретното местоположение на бъдещия склад за течен амоняк е по вида на земно покритие, което позволява конкретно дефиниране и на антропогенните въздействия. Предвидената площадка за реализация на инвестиционното предложение е част от антропогенен ландшафт, формиран на територията на „Агрополихим” АД, на който в миналото е бил разположен цех за производство на сярна киселина. Компонентите на естествения ландшафт в миналото са били силно променени в резултат на производствената дейност. Естествените почви са били механично нарушени, силно замърсени и с променени основни характеристики. Част от тях са били „запечатани” от настилки и построени сгради. Естествената растителност е била унищожена. Всичко това е променило кръговрата на веществата и енергията и е оказало съществено въздействие върху функционирането на ландшафта. В настоящия момент производството на сярна киселина е прекратено, а сградите и съоръженията са разрушени. Анализът на структуроизграждащите компоненти на територията на инвестиционното предложение показва, че тя е част от ландшафт, който може да се класифицира като „антропогенен индустриален”. Той е представен от силно антропогенизирана територия, върху която има самонастанила се рудерална тревна растителност и храсталачни издънки от родовете Tamarix и Populus (Фиг. 4.1.6.1.). Предвидената площ от 10 dka е достатъчна, както при изграждане на склада за течен амоняк (СТА), така и при неговата експлоатация. В границите на тази площ не се отделят други ландшафти. 
Фиг. 4.1.6.1. Ландшафт антропогенен (част) Ландшафтът е в състояние на постепенно възстановяване, за което свидетелства настанилата се рудерална растителност, храсти от тамарикс и бяла топола. Процесите на самоочистване могат да протекат по естествен път, но за много дълъг период. | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||