Обект: Реконсервация и експониране на крепостна стена и „Сграда № Х” на територията на НАР „Абритус” гр.Разград

• 
  Свлечени участци от предишна консервационна намеса;
  
• 
  Свлечен участък от оригиналния градеж;
  
• 
  Участък с ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
  
• 
  Ерозирала фугировка в консервационния надзид от предишна консервационна намеса ;
  
• 
  Ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
  
• 
  Ерозия на оригиналните тухли;
  
• 
  Пръст и растителност има по всички зидове, което засилва деструктивните процеси в археологическата субстанция. Наличие на слой пръст с тревна и храстова растителност има по подовета на всички помещения в сградата.
  
• 
  По всички зидове се среща замърсяване, повърхностна ерозия и биологични вредители.
  

• 
  Укрепване на разрушените участъци от стената и стабилизиране на компрометираните участъци;
  
• 
  Почистване на субстанцията на сградата от тревна и храстова растителност;
  
• 
  Представяне на обекта по обозрим начин - възприемане на неговата цялост, очертания и функция;
  

• 
  Презиждане на свлечен участък от консервационния надзид със съществуващ камък, почистен и съхранен за повторно използване, на дълбока фуга с разтвор по рецепта на технолог;
  
• 
  Презиждане на свлечен участък на оригиналния градеж, с оригинален камък с разтвор по рецепта на технолог;
  
• 
  Стабилизиране на оригинален каменен зид на дълбока фуга с хоросан с разтвор по рецепта на технолог след проведено консервационно третиране: почистване на камъка и укрепване на градежа, по рецепта на технолог;
  
• 
  Стабилизиране на оригинален каменен зид на дълбока фуга с калов разтвор с разтвор по рецепта на технолог на максимално дълбока фуга;
  
• 
  Оригинален зид в субструкция-консервационно третиране-почистване на камъка и укрепване на градежа по рецепта на технолог;
  
• 
  Подмяна на всички разрушени и силно ерозирали тухли с нови, с размер 30/30/5 см.
  

• 
  По всички зидове се изпълнява изравняващ консервационен надзид, по контура на разположените на по-високо ниво помещения 1, 2, 3 и 4 който е с височина до 40 см;
  
• 
  Сигниране на предполагаем, изчезнал зид в настилка с валирана посипка от чакъл /цветът се приема от проектанта преди изпълнение/, изпълнена по методически указания, с едра фракция о 2,5 - 3 см, ограничена от метални лайсни.
  
• 
  Подовете на цялата сграда са третирани с посипка от чакъл дребна фракция, положена върху добре трамбована основа;
  
• 
  Около сградата е предвидена дренажна пътека, изпълнена от чакъл едра фракция с цвят приет от проектанта;
  
• 
  Сградата е достъпна за хора в неравностойно положение.
  

Късноантичният кастел Абритус, край гр. Разград, е един от най-добре проучените археологически обекти в България. Векове наред този град е бил непознат за науката и местното население. Откриването му е голямо достижение за българската археологическа наука. С Решение № 193 от 3 декември 1984 г. на Бюрото на МС на Република България, той е обявен за археологически резерват.

В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251г.).

Абритус е град с международна известност. Първите проучвания на територията му са направени още през 1887г. (само девет години след освобождението на България от турското владичество) от Анание Явашов. В началото са открити старохристиянски базилики, като все още не е било ясно, че това е град Абритус. Най-рано е открита северозападната кула на укрепения град /кула №1/ - 1928г., отново от Явашов. Големите проучвания в Разградския Хисарлък започват през 1953г., като едва през 1954г. окончателно се доказва, че това е кастела Абритус. Началната буква „А" била грижливо издълбана върху челата на U-образните кули на северната порта и върху куртината на източната крепостна стена в непосредствена близост до Източната порта.

Късноантичният град Абритус е имал мощна укрепителна система. Каменната стена дълга 1400 м е снабдена с четири порти и 35 изнесени навън кули с различна форма

- "U"- образни, правоъгълни и ветрилообразни и 9 потерни. Крепостните стени, следвайки конфигурацията на терена са широки от 2,10 до 2,85м. и заграждат пространство от 15 ха. През 1971 г. при разкопки по източната крепостна стена е открито заровено съкровище от 835 златни монети, датирано между 408 и 488 г., с обща тежина 4 кг.

Първите изследвания на укрепителната система на разградския Хисарлък са извършени от Анание Явашов през 1893г. и са ограничени като обхват и времетраене. Те основно са били съсредоточени около мястото на предполагаемата Южна порта, но тя така и не била открита. През 1904г. А.Явашов в статия съобщава резултатите от своите разкопки, като описва приблизително формата и размерите на крепостта. Той споменава за забелязаните от него по повърхността три порти /без източната/ и кулите с „валчеста форма", без да определя техния брой. През същата година К.Шкорпил публикува по-подробно описание на крепостта. Той нанася местата на 24 кули с полукръгла форма. През 1928, при строеж на пътя Шумен-Разград, случайно се попада на ъгловата северозападна кула /сега кула №1/. Тя е само частично разкрита и заснета и запазена от А.Явашов. За първи път чрез разкопки са придобити сигурни данни за строителните материали, техники, форма и размери на една кула от цялата система.

Така става ясно, че укрепителната система на Абритус се характеризира с общо 35 кули, които са комбинация от четири типа кули, издадени напред от куртините:

• 
  Ъглови, ветрилообразни - 4 броя;
  
• 
  U-образни - 25 бр.
  
• 
  Правоъгълни - 2 броя, по южната стена;
  
• 
  Квадратни - 4 бр, по източната стена.
  

Основните видове зидарии от първия период са :opus implectum и opus vittatum. Като строителни периоди могат да се отчетат три такива:

• 
  1-ви строителен период: III-IVb.- период на римския кастел Абритус -късноантичен период - построена е крепостната стена, както и основната част късноантичните сгради във вътрешността на римския кастел Абритус;
  
• 
  2-ри строителен период: V-VIb. - период на ранновизантийския град Абритус. Най-вероятно, по това време, при управлението на Юстиниан, са зазидани всички порти без Западната, както и потерните по куртините и правоъгълните кули.Грубият градеж от ломен камък контрастира на правилния квадров градеж от първия период.Градът загива след нападение на аварите;
  
• 
  3 -ти строителен период: VII—X в. - средновековен град Абритус, български период. Най- запазени следи от поселение от този период има на Хисарлъка, в неговата най-висока, източна част.
  

Крепостната стена на късноантичния кастел е почти изцяло проучена и документирана в периода 1953-1976г. Чрез системни археологически работи е разкритата цялата стена на Абритус. Непроучени, основно във вътрешната си част остават : Кули №8,29,34,35 и Куртини G, D.H.I.

Пагубно за археологическия обект е построяването на Завода за пеницилин, чиито сгради и до ден днешен заемат около 1/3 от територията на бившия град Абритус. Все още в сутерените на някои от обектите на Завода се съхраняват руините на късноантичния кастел Абритус.

Проведени КРР

Проведените консервационно-реставрационни работи по стената са извършени непосредствено след нейното разкриване в периода между 1967 и 1980г., под ръководството на НИПК с директор арх.Рачо Рачев. Участие в консервационните работи взема и арх.Анастас Караенев. Укрепена и третирана с консервационно надзиждане е цялата крепостна стена, с изключение на частите попаднали под сградите на Завода за антибиотици и под обслужващите него и Домостроителния комбинат пътища. Консервационните надзиди са с височина до 4,60м., като се е спазвал начина на изграждане: лицева зидария, но не от квадри, с пълнеж от камък и бетон. Зидовете завършват с циментова замазка, върху която е положен ред камъни без свързващо вещество. Изцяло е експонирана северната порта. На много места по куртините са оставени експозиционни прозорци, показващи начина на градеж на стената. Запазени и експонирани са част от елементите за отводняване на стената, а на други места, където това е било невъзможно, са изградени нови каменни барбакани. Около кула №16 /североизточна ъглова кула/ е експониран съществувалия непосредствено до южната стена ров. Всички потерни са с проведени КРР.

От 80-те години на миналия век, до днес, не са провеждани други планирани повторни консервационно-реставрационни работи. Консервационният надзид от 60-те години на XX век се е консолидирал с оригинала и е трудно различим от него. Липсата на сигнираща фуга допълнително допринася за дефиниране точната граница между стар и нов градеж.От тогава до днес, като се има пред вид и липсата на грижа за археологическия обект, в стената започват да се наблюдават деструктивни процеси. Изследването на част от крепостната стена е затруднено поради наличие на земни насипи с тревна, храстова и дървесна растителност почти по цялото протежение на вътрешната страна (в рамките на укрепения град), както и във вътрешността на част от кулите. В допълнение, земните маси и кореновата система нарушават стабилността на градежа, а на места (източна и западна крепостна стена) и до свличане на цели участъци от крепостната стена, което е и най-сериозният проблем на крепостната стена. Наблюдават се и други деструктивни процеси:

• 
  Най-често срещан проблем - свлечени участъци на консервационния надзид от предишната консервационна намеса (края на 60-те, началото на 70-те);
  
• 
  Ерозирала фугировка на консервационния надзид от предишната консервационна намеса (края на 60-те, началото на 70-те);
  
• 
  Разрушена структура на камъка в лицевата зидария и свличане на имплектума от консервационния надзид;
  
• 
  Свлечени участъци от оригиналния градеж;
  
• 
  Ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
  
• 
  Ерозия на оригиналните тухли;
  
• 
  Пукнатини в градежа, в следствие на системно проникване на вода и замръзване, неовладяна растителност и натиск от земния насип;
  
• 
  Нарушена структура на камъка.
  

Пред вид гореизложеното, настоящият проект си поставя следните цели:

• 
  Укрепване на разрушените участъци от стената и стабилизиране на компрометираните участъци;
  
• 
  Решаване проблемите със земния насип, който се намира зад стената, в рамките на града;
  
• 
  Почистване на субстанцията на стената от тревна и храстова растителност;
  

За постигане на поставените пред проекта цели се предвижда провеждане на следните мероприятия:

• 
  Презиждане на свлечените участъци от консервационния надзид със съществуващ камък с разтвор по рецепта на технолог;
  
• 
  Презиждане/подзиждане на свлечен участък с оригинален камък с разтвор по рецепта на технолог, в участъците с оригинален градеж;
  
• 
  Отстраняване на ерозирала цименто-пясъчна фугировка в консервационния надзид и префугиране по рецепта на технолог;
  
• 
  Префугиране по рецепта на технолог на ерозирала фугировка в оригиналния градеж;
  
• 
  Почистване и укрепване на оригиналните тухли по рецепта на технолог;
  
• 
  Стабилизиране на градежа, в случаите с пукнатини, по рецепта на технолог;
  
• 
  Почистване и укрепване на оригиналния камък по рецепта на технолог;
  

• 
  Стабилизиране на градежа на максимално дълбока фуга с разтвор по рецепта на технолог;
  
• 
  Стабилизиране на градежа на имплектума и на лицевата зидария с разтвор по рецепта на технолог;
  
• 
  Изпълнение на изравняващ консервационен надзид от варовикови квадри и имплектум от натрошен камък със свързващо вещество по рецепта на технолог. Консервационният надзид с цел консолидиране на градежите се изпълнява в оригиналната техника от варовикови квадри с размери 28/33/25 см и имплектум от натрошен камък със свързващо вещество по рецепта на технолог и по методически указания на археолог и технолог. Размерите на квадрите са най-често срещаните оригинални каменни блокове намерени от ареолозите.
  
• 
  Изравняващият консервационен надзид по куртините никъде не надвишава 1,20м. (четири реда квадри). Новото надзиждане се основава на следните принципи:
  

• 
  над всички свлечени участъци, основно по източна и западна стени;
  
• 
  обобщаване силуета на стената за по-добро възприемане и по лесна поддръжка (един от основните проблеми е наличието на неовладяна растителност по широчината на стената, в зоната на имплектума, на местата със стъпаловидно третиране на надзида от първия консервационен период)
  

• 
  Консервационният надзид в горната си част (два реда квадри) действа и като дренаж. В долния му край е разположена дренажна тръба. Под този слой има полимербетонова замазка, изпълнена по рецепта на технолог. Тя се изпълнява след отстраняване на съществуващата циментова замазка. Новия надзид, имплектум и лицев зид, се обработват с разтвор за стабилизиране по рецепта на технолог. Същото третиране се предписва и за оригиналния каменен зид на хоросан - разтвора за стабилизиране е по рецета на технолог.
  
• 
  Горният слой (максимум 2 метра) на земния насип от вътрешната страна на крепостната стена се отстранява в присъствието на археолог. На указаните места, теренът се моделира и се оформя проход между вътрешното лице на крепостната стена и земния насип в укрепения град.
  
• 
  Оформя се терена във вътрешността на кулите, като се третира с тревна смеска;
  
• 
  По цялото протежение на крепостната стена се оформя дренажна ивица. Оформените проходи, вътрешността на кулите и ивицата от външната страна на стената се посипват с чакъл с дребна фракция о 1 - 1,5 см. Цветът се приема от проектанта преди изпълнение.
  

• 
  Представяне на обекта по обозрим начин - възприемане на неговата цялост, очертания и функция;
  
• 
  Похватите използвани при експониране на обекта да са: