Информация за преценяване на необходимостта от овос



страница3/5
Дата16.05.2017
Размер0.93 Mb.
#21445
1   2   3   4   5

- обратими, така че да не се отнема възможността на идните поколения да представят различни от днешните тълкования;

  • адекватни за 21-век : не буквални, а със съвременните материали към момента на експониране, и съобразяващи се и със съществуващия процент хипотеза при възстановяване на първоначалния образ;

  • акцентиране върху възловите моменти в конструкция и функция на експонирания архитектурен обем;

  • Повишаване на комуникативността на обекта;

  • Експониране на обекта, с респект към неговата оригинална функция на защитно съоръжение, което ще има и научно-образователна цел - разбирането за начина на градеж и културните напластявания при строителството на крепости, както и на консервационно-реставрационните похвати, които се използват при запазването на археологически руини.

• Социализиране на паметника, което ще доведе до разбирането му от посетителите и ще стане неделима част от експонирането на цялата съществуваща /открита, проучена и още непроучена/ археологическа субстанция на град Абритус, с всичките негови културни напластявания.

6.2.2.5.2. Елементи и начин на експониране

В проекта се предлага експониране на две от кулите на крепостната стена на късноантичния кастел Абритус - кула №1 и кула №17. Кулите са избрани по следните причини:



- Кула №1 - първата разкрита кула от крепостната стена, още в края на 19 век от Анание Явашов. Освен това Кула№1 е и елементът, който се забелязва най-напред по пътя от центъра на гр.Разград и се явява вертикален акцент в подхода към НАР "Абритус";

- Кула № 17 - това е кулата разположена на най-високото място в резервата и е своеобразен репер на укрепената територия. Кула №17 се зебелязва още от пътя Русе-Варна, транспортна артерия с висок интензитет, която е и другия потенциален подход към НАР „Абритус", особено в натоварения туристически сезон; Положението на кула №17 е с възмоност за най-добро възприемане от високо на разкритите и експонирани руини зад стените на кастел Абритус.

Експонирането на кулите се извършва със стоманена конструкция от двойно Т профили, която достига до оригиналното ниво от 16м., доказано от археологическите проучвания и на основание графична архитектурна реконструкция. Чрез металната конструкция се сигнира автентичния архитектурен обем на кулите - техните параметри, мащаб и пространствено внушение. Металните елементи са анкерирани в имплектума на новия консервационен надзид, който единствено около кули №1 и 17 надвишава приетата за консервационно третиране височина на надзид от 1,20м. За свързващо вещество в имплектума е използван полимербетон В20, изпълнен по рецепта на технолог. Със стоманена конструкция са третирани и двата ринга - външен и вътрешен на кулите. Х-връзките сигнират зоните в които се преминава от обема на кулите в плътта на стената. Сигниран е и покривът над кулите, като металните ребра са своеобразна интерпретация на imbrices. Върху металната конструкция и на двете кули е положена метална скара с платна от винилна мрежа чрез които се сигнира квадровия градеж на кулите. Остъпите в платната от винилна мрежа не са случайни, а съобразени с трите достъпни нива в оригиналната функция на обекта. Използваните цветове за мрежата се приближават до цвета на камъка. Прозрачността и лекотата на мрежата дава реална представа за обема на кулата, като в същото време не се налага с масивността си.

Във вътрешостта на кула № 17 е разположена метална стълба, която води до погледна площадка, която е на оригиналното ниво на последната площадка на кулата. Погледната площадка е обезопасена с парапет от метални струни чрез които се сигнира ритъма на квадровия зид през 28 см. Конструкцията на стълбата е свързана с тази, сигнираща обема на кулата и е изпълнена от същите стоманени профили. В този случай, вътрешният ринг на конструкцията е фундиран директно в терена. Металната конструкция е третирана с противопожарна обмазка според описаното в част „Пожарна безопасност". Достъпът до кула №17 се осъществява през потерна №3, до която се достига по метален мост преминаващ над експонирания ров, съществувал непосредствено до стената. Предлага се оформяне и експониране на рова в участъка между кула №16 и 17. Ровът е с ширина 2,5м. и е оформен с шкарпа под ъгъл 40 градуса. Шкарпата е укрепена с решетъчни плочи от неутрален рециклат с пълнеж от трева. Дъното на рова е с посипка от чакъл.

Всички потерни, през които е възможен достъп на туристи се сигнират с метална правоъгълна рамка-порта. По този начин се сигнира и Южна порта.

В правоъгълните кули, които са спирки на туристическите маршрути при обиколка на резервата, са разположени слънцезащитни елементи от винилна мрежа на метална конструкция. Тези тенти не се четат във фасада и не се налагат върху архитектурния образ на стената.

Участъците от северната стена, които попадат под пътищата-до Пожарната, до Домостроителния комбинат и до бившата административна сграда на завода за антибиотици, се сигнират чрез каменни плочи в настилката или в тревната площ.

В северозападния ъгъл на стената е предоставена възможност за достъп и до вътрешната страна на крепостната стена. Предлага се оформянето на обиколна алея с широчина 80см, третирана с посипка от чакъл. По аналогичен начин е третиран участъкът между кула №16,17 и правоъгълната кула - те са свързани помежду си и чрез пътека от вътрешната страна на стената.

Земният насип във вътрешността на всички кули се оформя и третира с тревна смеска.

Около всички спирки на туристическия маршрут са предвидени информационни табели с познавателно-образователен характер. Така туристите имат възможност да се запознаят, както с историята на Абритус, така и да опознаят начините на градеж на трите вида кули по стената и на куртините.

Предвидена е обиколна пътека от външната страна на крепостната стена.Осигурен е достъп до обекта на хора в неравностойно положение.



6.3.Обект: Консервационно-реставрационни работи и експониране на архиологически обект „Сграда № VIII” на територията на НАР „Абритус” гр.Разград.
6.3.1. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА СГРАДА VIII В РАМКИТЕ НА УКРЕПЕНИЯ ГРАД

Късноантичният кастел Абритус, край гр. Разград, е един от най-добре проучените археологически обекти в България. Векове наред този град е бил непознат за науката и местното население. Откриването му е голямо достижение за българската археологическа наука. С Решение № 193 от 3 декември 1984 г. на Бюрото на МС на Република България, той е обявен за археологически резерват.

В продължение на почти един век учените търсят античния град Абритус, описан от много летописци, особено във връзка с кръвопролитното сражение в околностите му през лятото на 251 г. между готи и римляни, когато загива римският император Траян Деций (249-251 г.).

Абритус е град с международна известност. Първите проучвания на територията му са направени още през 1887г. (само девет години след освобождението на България от турското владичество) от Анание Явашов. В началото са открити старохристиянски базилики, като все още не е било ясно, че това е град Абритус. Най-рано е открита северозападната кула на укрепения град /кула №1/ - 1928г., отново от Явашов. Големите проучвания в Разградския Хисарлък започват през 1953г., като едва през 1954г. окончателно се доказва, че това е кастела Абритус. Началната буква „А", била грижливо издълбана върху челата на U-образните кули на северната порта и върху куртината на източната крепостна стена в непосредствена близост до Източната порта.

Към момента има сведения за наличието на хореум - сграда XI, разположен в близост до западната порта, сграда XII - най-вероятно казарми, раннохристиянска базилика - сграда XIII (и трите обекта в момента са под фармацевтичния завод), сграда X - най-вероятно първоначално бани, а по-късно църковна сграда, „Вила Урбана" (сграда VII) - най-добре експонираната перистилна сграда в България и сграда VIII - предмет на настоящия проект, частично разкрита през последните години. Източно от Перистилната сграда са разкрити правоъгълни помещения,

най-вероятно част от сграда VIII. Между тях и „Вила Урбана" е имало улица (кардо) с направление север-юг, част от ортогоналната улична система на града. В разкритата и проучена археологическа субстанция се намират следи от два антични периода и от средновековието."

6.3.2. ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА

Проучването на тази голяма жилищна сграда започва през лятото на 2004 година. Сграда № VIII се намира в сектора, западно от маркировъчен репер № 21 от геодезичната план квадратна мрежа на Абритус. Тя е разположена на източната страна на улица с посока север-юг, минаваща покрай Сграда № VII (сградата с перистила). Нейният югозападен ъгъл отстои на 5,50 м (толкова колкото е широка улицата) източно от северната страница на страничния източен вход на сградата с перистила.

Според археолога проучвател сградата е била масивна, най-малко на два етажа. Дължината север-юг, измерена по външните стени, е 36,80 м. Ширината измерена в южната и част, където се включва и единадесетото помещение (пом.18) е 23,50 м, а измерена в средата на сградата, включително перистилният двор, до там до където е разкрит, ширината е 27,10 м.Сградата продължава в източна посока. Верижните помещенията са с каменен цокъл висок 1,10 м и широк 0,60 м, положен върху материковата скала, изграден от обработени камъни с различна големина, споени с хоросан. Над цокъла е нареден един ред тухли за изравняване на нивото (две тухли, поставени хоризонтално една до друга с размери 0,30 х 0,30 м и деб. 5 см), а над този ред е изградена кирипичена стена от хоризонтално разположени тухли от кирпич с размери 0,40 х 0,40 м и деб. 8/10 см. Кирпичените стени са били измазани с дебела хоросанова замазка. Помещенията са имали втори етаж. Покривът е бил покрит с тегули и имбрицес.

6.3.3_._2.'>6.3.3_._1.'>6.3.3_._СТРОИТЕЛНИ_ПЕРИОДИ'>6.3.3. СТРОИТЕЛНИ ПЕРИОДИ

От досегашните проучвания се установяват следните строителни периоди:

От късноантичната епоха:

6.3.3.1.Първи строителен период от долу нагоре е построяването на двуетажна сграда с единадесет приземни помещения. Пет от тях са разположени на улицата - кардо разделящо Сграда VII и Сграда VIII. Тези помещения са имали пет изхода на запад и три на юг. Източно от тези пет верижни, са изградени друг пет помещения, конструктивно свързани с първите. Те имат междинни входове, входове от изток и един от юг. В южна страна на втория ред помещения, на изток е изградено друго голямо помещение (пом.№18), конструктивно свързано с пом.№2. Сградата е построена при Константин I и синовете му. Находките, които са открити и нумизматичния материал дават възможност да се свърже нейното частично разрушаване със събитията от 376 - 378 г.

6.3.3_._5.'>6.3.3.2.Вторият строителен период е свързан със зазиждане на три от входовете на сградата от запад и два от юг. Зазиждане на колонадата от запад и преграждане на перистила със зид от север, така, че да се образуват нови две помещения. На 3 м. източно от източния зид на пом. 18 е разкит част от зид с посока север-юг. В този зид се вижда вградена една от базите от колонадата. Тук най-вероятно ще се разкрият нови две помещения развиващи се на изток. Между помещение 18 и тези две нови помещения е оформен проход с ширина 3 м и вход от юг. Между двете нови помещения също е оформен тесен проход с ширина 1,25 м. Вероятно това преустройство е свързано с периода след Готската война от 376 - 378 г. и разрушено при нападението на хуните през 447 г.

6.3.3.3.Третият строителен период е след средата на V в. Той е свързан с построяването на бански съоръжения разположени на изток от пом. №16 и №17;

6.3.3.4.Четвъртият период е периодът на обитаване в рамките на VI в. Тук не е ясно дали е имало строителство или само дребни преправки.

При император Маврикий (582 - 602) сградата е разрушена и изоставена.След близо 400 години върху руините на Абритус, съответно и върху терена на тази сграда се заселват българи, останките от археологическите структури на които се обособяват в два строителни периода.

От ранносредновековната епоха:

6.3.3.5.Първият строителен период е свързан с построяването на вкопани жилища, основите на едно от които са изцяло запазени и вкопани в късноантичните помещения 1 и 2. Разкрити са основите на пещ и огнище в пом. 9, огнище върху междинния зид на помещения 7 и 8 и следи от зидовете на още няколко вкопани жилища. Изсечените в материковата скала дупки са останки от съоръжения с неизяснена функция, съществували вероятно през този период. Откриват се множество фрагменти от битова керамика, характерни за средата на X в. Разрушаването на жилищата е станало при походите на княз Светослав през 968 -971 г.

6.3.3.6.Вторият строителен период започва веднага след тези събития. Теренът на места е изравнен с дебела глинена замазка и са построени нови наземни жилища, следи от които са открити върху терена на цялата сграда. Откриват се и фрагменти керамика с жълтозелена глазура, характерни за края на Хв. и първата половина на XI в. Жилищата са разрушени при нападения на печенегите в началото на XI в.

6.3.4. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ

До 2009 година включително (с прекъсване през 2006 г.) от сградата са проучени 11 верижно разположени помещения с правоъгълна и квадратна форма и различни размери, част от перистилен двор в източната част, от където най-вероятно е бил и централният вход на сградата, две помещения образувани след зазиждане на пространството между колоните, малко банско съоръжение със седалка, малък басейн и вана и два прохода с изсечени канали в материковата скала.

Помещенията са разположени в два реда по пет по протежение на кардото отделящо ги от „Вила Урбана". Помещение №18 е разположено източно от помещение №2 и западно от предполагаемия вход. Използваната зидария се доближава до opus incertum. Каменният зид е с височина 1,10 метра, над него е имало изравняващ тухлен ред, над който е продължавала стена изпълнена от кирпичени блокчета. Това ясно личи в зоната на западния ъгъл на помещение №6. Зидът между пом.№ 6 и 5, както и стената към кардото, са единствената субстанция, останала до наши дни в оригинален вид - зидът е изпълнен от обработени квадри и е с оригинална височина от 1,10 м. Помещения № 1,5,6,8, и 10 имат отвори за врати към улицата, като в по-късния античен период, тези в помещения №1 и 10, са били зазидани. Съществуват и връзки между помещения №6 и №7. Вторият ред пространства / 2,4,7,9,11 / са разкрити през 2007г. и изцяло проучени и почистени през 2008 година. През 2009г. са проучени помещения №18, №17, №20;

  • В помещение №2 е разкрита средновековна землянка, най-вероятно от IX-ти век, като тя ляга върху преградния зид между помещения №1и №2, от запад и върху източния зид на помещение №2. Изцяло запазена е западната част на землянката, която е разположена върху земен насип и частично върху зида между помещения 1 и 2;

  • В помещения 1,2, 5 са открити тежести за стан, каквито са използвани през Средновековието. Това дава основание за хипотеза, че тези помещения / а, най-вероятно и цялата сграда / са използвани и в по-късните периоди;

  • В помещение 7 са открити също следи от средновековния период: три отвора, достигащи до материковата скала. Те са с идеална кръгла, полусферична форма и до момента не е установено с точност тяхното предназначение. Съществува връзка между помещения 7 и 6 , като отвора е датиран през късната Античност. Източния зид е с отвор и пред него е намерен прагов камък, което дава основание на археолог Радославова да предполага, че сградата продължава в източна посока и е с големи размери.

  • В помещение №9 са открити средновековни огнища, които нямат аналог в страната, както и част от средновековна землянка; съществува връзка с предполагаемите помещения в източна посока; отвора между помещения №9 и №11 е зазидан през късноантичния период.

  • В помещение №11 са открити антични, мраморни ари; съществува връзка с помещенията в източната неразкрита част;

  • Помещение №17 - Голям двор с колонада, разположен на 4,5 м северно от северния зид на пом. № 18. Западната страна на колонадата - север-юг е с дълж. 12,50 м. Тук са открити 4 броя бази на колони и една половина от база вторично употребена при изграждане на ранносредновековно жилище № 8. Разкритата южна страна на колонадата е с дълж. 8,50 м. тук са открити пет бази за колони.

  • В централната част на помещение №18 са открити множество фрагменти от тегули и имбрицес, два от които - цели с украса от ямички по периферията, множество фрагменти от подови керамични тухли В северозападната част на северния зид е оформен вход с шир.1,40 м. Югоизточният ъгъл на помещението е напълно разрушен, като масивните каменни блокове са открити нападали от вътрешната страна на зида;

  • При разкопаването на сградата са открити фрагментарни зидове от кирпичени тухли с различни размери - 40/40/10см., 30/30/5см.,60/60/8см. След археологическите работи, до момента по сградата, не са извършвани консервационно-реставрационни мероприятия. Това е довело до деструктивни процеси в оригиналната субстанция, която под въздействие на влагата и вятъра на места е почти разрушена. Основните проблеми на археологическия обект са :

  • Силно разрушени зидове в субструкция, които са трудно четими;

  • Свлечени участъци от запазения оригинален градеж;

  • Нарушена цялост на градежния материал - варовик;

  • Наличието на пръст и растителност по всички зидове, което засилва деструктивните процеси в археологическата субстанция;

  • Замърсяване, повърхностна ерозия и биологични вредители по всички зидове;

  • Оригиналната фугировка на сградата, от бял хоросан, е силно ерозирала. Каловият разтвор е силно измит и допълнително допринася за свличането на зидовете.

  • При проучването е разкрито подово покритие във всички помещения от трамбована глина върху материковата скала. По-голяма част от откритата глина е отмита в течение на времето. Навсякъде се наблюдава разслояване в материковата скала, особено в участъка на изсечените в нея т. нар. "вана" и канал в прохода северно от помещение 18.

Проучени и отстранени структури, най-вече от средновековния период;
6.3.5. ПРОЕКТ ЗА КОНСЕРВАЦИЯ

6.3.5.1. Цели на проекта

Пред вид гореизложеното, настоящият проект си поставя следните цели:

  • Изпълнение на консервационни мероприятия за съхраняване на останалата неразрушена и новооткритата оригинална археологическа субстанция;

  • Консервационно-реставрационните мероприятия позволяват последващо проучване на паметника по „хоризонтала" - за изчерпване плановата композиция на сградата;

Съхраняване на всички културни пластове от съществуването на паметника.

6.3.5.2. Оптимална дата

Настоящият проект следва наложения вече подход да се представи целия късноантичен период: IV - V век на постройките в град Абритус. Тази „оптимална дата" е възприета при реконсервацията на крепостната стена и сграда X и консервацията на Перистилната сграда, извършени в края на миналия век.

Надстрояванията от средновековието, датирани към IX - X век са също предмет на настоящия проект. Откритите и проучени средновековни землянки са без аналог за останалата част на страната и са характерни за региона на Лудогорието. В проекта са предвидени консервационни мероприятия, които позволяват запазване и съответно възможност за експониране на средновековния културен пласт.

6.3.5.3. Консервационни мероприятия

За постигане на поставените пред проекта цели се предвижда провеждане на следните консервационни мероприятия:

Всички оригинални зидове се почистват от почвено замърсяване, корени, растителност, прах и изронващи се елементи по указан метод от технолог;



Консолидиране на всички оригинални зидове, които се третират с разтвор за укрепване и стабилизиране на градежа, по рецепта на технолог, преди изпълняване на консервационното надзиждане.

Презиждане на силно разрушените зидове в субструкция , като за целта се използва оригинален камък, съхранен и почистен за вторична употреба, със свързващ разтвор по рецепта на технолог

Презиждане на всички свлечени участъци с оригинален камък с разтвор по рецепта на технолог, до кота съответстваща на съседните зидове ; Оформяне и укрепване с мрежа на насип от пръст и камък (ситна фракция) Презиждане/укрепване на средновековен градеж с оригинален камък с разтвор по рецепта на технолог на максимално дълбока фуга

За извършване на консервационните мероприятия е приет следния принцип: най-запазените части в суперструкция се третират с най-висок консервационен надзид.

По всички зидове се изпълнява изравняващ консервационен надзид (по детайл) от варовикови квадри с размери 40/30/20 см, с цел консолидиране на градежите - изпълнява се в оригиналната техника, по методически указания на археолог и технолог. Консервационният надзид се изпълнява над положена варополимерна замазка по рецепта на технолог. Завършващия край на консервационния надзид се третира с разтвор за хидрофобизация по рецепта на технолог;

Около цялата сграда, от външната й страна, е предвиден дренаж изпълнена с дребна фракция чакъл. От вътрешната страна, към помещенията, е използвана настилка от чакъл, положена върху глинено легло. Западните зидове са съоръжени с дренажни тръби, чрез които, следвайки наклона на терена, се извършва отводняването на обекта;

Сигнираща фуга - разграничителен маркер между оригиналния зид и консервационния надзид е от хоросан с бял цвят. Изпълнява се по рецепта на технолог с цвят приет от проектанта;

Части от археологическата субстанция в източната част на "Сграда VIII" аварийно се засипват поради опасност от срутване на насипа и във връзка с необходимостта от укрепване на основите на сградите на археологическата база, което е невъзможно прд вид наличната археологическа субстанция. Преди изпълнението на шкарпата да се завърши планираното проучване на археологическите структури. След окончателното проучване, градежите подлежащи на засипване се почистват и укрепват по рецепта на технолог. Градежите се покриват с мушама и се защитават със слой геотекстил и засипка от чакъл с дребна фракция, върху които се оформя шкарпата - почвен насип и чимове.

В случай, че до започване на проектиране във фаза работен проект бъдат разкопани и проучени частите от "Сграда VIII" на изток и бъдат преместени сградите на археологическата база, шкарпата не се изпълнява, а се предлагат мерки за аварийна консервация на новите градежи.

Препоръчват се участъци за предварително консервационно третиране на оригиналните градежи с цел проверяване издържливостта на предписаните материали и разтвори.

Основна цел при прилагане на съответния подход е ясното разграничаване на консервационните надзиждания от оригиналната субстанция. Предвижда се разлика във фугирането на консервационния надзид и президаната част на оригинала и свлечените участъци. Със същата цел, а и за по-добра четливост при разграничаването на „старо-ново" е изпълнена и сигниращата фуга от бял хоросан по рецепта от технолог.

Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница