Разградска свита (rК1h-ар)

В района се разкрива главно по долината на Ботевска ре­ка, Суха река и Карамандере. Свитата е развита и в източната посока, но там тя е покрита от по-млади седименти.

В обема на Разград­ската свита са включени глинестите варовици и мергели на хотрива, долния и горния барем и I хоризонт на апта. Долната граница на единицата с Каспичанската свита е рязка. В областта на Суворово горната граница представлява бърз литоложки преход към Русен­ската свита. На север обаче тя е размивна - свитата се покрива трансгресивно предимно от неогенски седименти и на места от горнокредни наслаги. На юг долната част на единицата се съчленява латерално с Горнооряховската свита.

Разградската свита се основава предимно на глинести варо­вици и мергели, които се редуват незакономерно помежду си. В се­верните части на областта се срещат и чисти варовици. Глине­стите варовици са сивобелезникави, а при изветряне жълтеникави. Обикновено са дебелопластови с масивен изглед и неправилен лом. Локално всред тях се срещат кремъчни конкреции и набогатени на глауконит неиздържани по разпространение прослойки. Мергелите са глинести или варовити, а цветът им - сив или сивосинкав. В южните части на листа преобладават мер­гелите, а в по-северните - глинестите варовици. В най-северните си разкрития единицата търпи известно измене­ние, изразено в набогатяване на седиментите на теригенна състав­ка и на карбонатно вещество. В резултат на това скалата преми­нава в песъчливи глинести варовици, които идват в асоциация с чисти варовици или с орогенно-отломъчни варови­ци. Дебелината на единицата се коле­бае от 40 m в участъка на Карапелит до над 200 m - в Добрич.

Ботевски член на Галатската свита (g/bN₁^kg)

Той се разкри­ва по долината на Суха река и притоците й около селата Ботево, Крумово, Любен Каравелово.

Единицата заляга с размив върху по-стари скали и се припо­крива също с размив от Франгенската свита. В западна и североза­падна посока тя изклинва, а в югоизточна посока преминава в горната част на Галатската свита в типичния фациес и отчасти в най-долната част на Евксиноградската свита. Ботевският член е представен от 15-20 m дебели пясъчници и песъчливи варовици с прослойки и лещи от пясъци и рядко от глини.

В него е намерена молюскова фауна, която доказва присъ­ствието на трите подетажа на караганския етаж.

Евксиноградска свита (evN₁^кg-s)

Евксиноградската свита се среща само в долината на р. Батова и притоците й.

Тя заляга върху Галатската свита и се припокрива от Франгенската или Одърската свита, а между Батово и Одърци Франгенската свита се вклинва в нея. Следователно тук е развит главно Владиславовският клин на свитата и само между Батово и Одърци се наблюдава един малък ненаименован горен клин.

Евксиноградската свита е представена от сиви варовити глини, често диатомитни, с тънки прослойки от диатомити и детритусни лещи. Дебелината на свитата южно от с. Батово е 60-70 m, а на горния клин - около 25 m.

Въз основа на изобилна молюскова и фораминиферна фауна е установено, че възрастта и тук е горно-караганска до средно волинска вклю­чително, а на горния клин - част от бесарабския подетаж.

Франгенска свита (frN₁^s)

Отделена е 1934 г. като "Франгенски пясъци" и редефинирана 1987 г. като свита със стратотип при кв. Владиславово - гр. Варна и спомагателен разрез при с. Ботево.

Франгенската свита е широко развита в южните и западните части на района, като при с. Батово тя заляга нормално над Владиславовския клин, а в останалите уча­стъци - трансгресивно върху по-стари скали. Тя се припокрива нормално от Одърската свита, а северно от с. Батово - от горния клин на Евксиноградската свита.

Представена е от жълтеникави и белезникави, разнозърнести пясъци често с коса слоистост, като понякога в горните части се срещат лещи и прослойки от пясъчници. Дебелината й в южните части е 20-25 m, а на северозапад и изток тя намалява до 5-6 m и понякога изклинва.

Находките на фауна в нея са редки, но в долните й части при с. Батово е намерена горноволинска фауна, а в горните части при с. Ботево - бесарабска фауна.

Одърска свита (odN₁^s)

Отделена е 1987 г. със стратотип разреза при с. Одърци. Свитата има широко площно разпространение в района. В южните части тя заема билата, около гр. Добрич се разкрива в доловете на реки­те, а на северозапад се наблюдава като многобройни петна. Седиментите й са означавани като среден сармат - варовици.

Единицата заляга обикновено върху Франгенската свита, при с. Одърци - върху горния клин на Евксиноградската свита и на северозапад, когато Франгенска­та свита локално изклинва - трансгресивно върху по-стари скали. Обикновено тя се припокрива само от кватернерни седименти и само около с.Одърци от трансгресивно залягащата Карвунска сви­та.

Одърската свита се състои от бели и жълтеникави детритусни, оолитни и песъчливи варовици с песъчливи или глинести прослойки в подчинено количество. Мощността й в южните и източните части е 30-40 m, а в западните части намалява до няколко метра.

Въз основа на молюскова фауна е доказано, че тя отговаря на част от бесарабския подетаж.

Карвунска свита (kvN₁^s)

Отделена е 1987 г. със стратотип при с. Топола. Свитата е развита само около с. Одърци, където е предста­вена от няколко метра бели до ръждивокафяви, плътни и шуплести варовици с отпечатъци от мактри. Те залягат с размив върху Одърската свита тук, като в основата им се наблюдават няколко cm червеникавокафяви глини - изветрителна кора отговаряща на прекъсване на седиментация.

В тях са намерени молюски, които доказват среднохерсонската им възраст.

В района кватернерът е представен от eолично-алувиални образувания и еолични образувания.

Към eолично-алувиални образувания (e-aQp¹) отнасяме установени с помощта на сондажи глини, разположени най-често върху Одърската свита и по- нарядко върху Разградската и Каспичанската свита. Те не са показани на геоложката карта, тъй като обикновено са завоалирани от намиращия се над тях глинест льос, което ги прави практически некартируеми. Представени са от кафеникаво-червеникави или ръждивочервеникави, плътни глини без слоистост. В долната част те са в една или друга степен песъчливи и съдържат различно големи варовикови скални късове, на места да­же преминават в глинести кварцови пясъци. Средната дебелина на еолично-алувиалните образувания е 10-15 m. По стратиграфско по­ложение възрастта им се приема за долноплейстоценска.

Еолични образувания (eQp^2-3) с средно-горноплейстоценска възраст. С този генетичен тип е свързан глинестият льос, който по­крива големи площи от Североизточна България. Той се разполага с постепе­нен преход над еолично-алувиалните образувания.

Глинестият льос представлява белезникавожълта пореста, ронлива скала, изградена от глинеста маса с теригенен примес от алевритов порядък. Съдържа единични варовити конкреции - т.нар. "льосови кукли". Дебелината му е 10-25 m.

Тектоника на района

Проучваният район попада в най-източната част на Мизийската платформа, където са развити Северобългарcкoто издигане и Варненската моноклинала. От тектонска гледна точка литостратиграфските единици изграждат два корен­но различни структурни плана - предюрски и следюрски.

Предюрският структурен план, включващ палеозойските и триаските скали, има блоков строеж, вследствие на няколкократно проявени разломни движения. Толбухинско-Ветринският блок е високо издигнат по отношение на намиращия се на из­ток от него Безводишки блок, от който е отделен посредством един от разседите на Венелин-Толбухинската разломна зона. По триаските седименти издигането е около 500 m. За степента на издигането по девонските седименти може да се съди по факта, че в района на с. Долина последните се намират на около -700 m, докато в района на с. Безводица те не са достигнати дори на -3500m.

В следюрския структурен план се включват структурите в скалите от средна­та юра до неогена включително. Разпо­лага се трансгресивно върху доюрския, като по този начин го фосилизира. В него не се наблюдава влиянието на блоковата тектоника от неговата подложка. Скалите, които изграждат този структурен план затъват моноклинално на изток и юг като по то­зи начин бележат източния склон на Северобългарското издигане, преминаващо на изток във Варненската моноклинала.

Основни източници на замърсяване и увреждане на земеделските земи са неправилното използване на изкуствени и естествени торове, некомпетентното използване на препарати за растителна защита, паленето на стърнищата преди основната обработка на почвата, както и животновъдните ферми.

Върху площадките предмет на ИП ще се реализират всички дейности, в т.ч и временни дейности по време строителството.

За недопускане на замърсяване на почвата инвеститорът е избрал сухия способ за отглеждане на птиците. Генерираните торови маси ще се депонират на специализирана торова площадка в границите на имота, и след престояване от 6-8 месеца ще се използват за наторяване на земеделски земи в района.
Ландшафт

Инвестиционното предложение не съдържа обекти или мероприятия, които да доведат до поява на нови, значими по количество замърсители в разглежданата територия. Имайки предвид настоящото състояние на ландшафта в разглеждания район може да се твърди, че ремонта на обекта няма да доведе до значими негативни изменения в състоянието на ландшафта.

Измененията в елементите на ландшафта ще бъдат основно по отношение на визуалната среда. Ще се предаде по-приветлив вид на сградите от този в момента. Очакваното визуално въздействие ще доведе до изменение в облика на средата, но няма да окаже влияние върху продуктивността и емкостта на ландшафта, а също и на възможностите му за развитие.
Минерално разнообразие

За района не е характерно минерално разнообразие. Реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение не са свързани с въздействие върху този аспект на околната среда.

Според растително-географското райониране на България, територията където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Черноморски окръг. Растителната покривка представлява комплекс от тревни фитоценози с различни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата. За района на площадката е характерно деградация на растителността, за което свидетелства увеличеното разнотревие и присъствието на рудерални видове.

В границите на площадките липсват местообитания на защитени, редки или застрашени от изчезване растителни видове.

При реализацията на проекта не се очаква отрицателно въздействие върху растителността в района.

За задържането и поглъщането на праха и вредните газове следва да се използват устойчиви растителни видове. Препоръчително е засаждането на дървесни и храстови видове, отличаващи се с прахоустойчивост и притежаващи бактерицидни свойства като сребролистна липа (Tilia tomentosa), чинар (Platanus acerifolia), източна туя (Thuja orientalis), лавровишня (Laurocerasus officinalis), японски чашкодрян (Euonymus japonicus), явор (Acer pseudoplatanus), каталпа (Catalpa bignonioides), двуделен гинкго (Ginkgo biloba), конски кестен (Aesculus hippocastanum) и японска софора (Sophora japonica).
Животински свят

В зоогеографско отношение територията, където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Северната зоогеографска подобласт. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Видовият състав на животните се определя от характера на растителността и разпределението и в биотопа.

Площадката представлява територия, в която липсват приоритетни за опазване типове природни местообитания, както и местообитания на видове животни.

От орнитофауната преобладават главно синантропни видове като домашното врабче (Passer domesticus), полското врабче (Passer montanus), чавката (Corvus monedula), домашния гълъб (Columba livia f.domestica), гургулицата (Streptopelia turtur), свраката (Pica pica), полската врана (Corvus frugilegus) и сивата врана (Corvus corone cornix).

Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка (Apodemus agrarius), сляпо куче (Nanospalax leucodon), сив плъх (Rattus norvegicus).

Като се има предвид, че територията е урбанизирана, не може да има значително въздействие върху местообитания на видове или за нарушаване на биологичното разнообразие в резултат от реализацията на ИП.

Експлоатацията на птицефермата не би довела до изолация на животински видове.

В района, където се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, няма защитени с нормативни документи природни територии и обекти.
Историческите и културни паметници

На територията, на която се предвижда да се реализира инвестиционното предложение, както и в близко съседство няма регистрирано наличие на исторически, археологически и архитектурни паметници.

При реализация на инвестиционното предложение ще се следи за откриването и запазването на исторически и археологически културни паметници и своевременно ще се уведомяват компетентните органи.
Очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси

Не се очаквано въздействие от естествени и антропогенни вещества и процеси при реализацията на ИП.

Понастоящем на територията, върху която ще се реализира инвестицията не се генерират отпадъци. Липсват стари замърсявания и наличие на нерегламентирани сметища. Няма изградени постройки или сгради, както и такива, подлежащи на събаряне. Разглежданата територия не е обременена от стари замърсявания с отпадъци.

За събраните, различни отпадъци ще бъдат предприети съответните действия съгласно Закона за управление на отпадъците.
Вредни физични фактори – шум, вибрации, електромагнитни полета, светлинни ефекти неприятните миризми,

Основен източник на шумово замърсяване в Община Разград е автомобилният транспорт. Отдалечеността на разглежданата площадка от основния транспортен поток налага извода, че транспортният шум не оказва влияние върху акустичната среда на територията на имота.

На площадката, където се предвижда реализация на инвестиционното предложение, няма източници на шум и/или вибрации.

Съоръженията ще бъдат придружени със сертификати за качество и упоменатите нива на шум ще бъдат съобразени с нивата, допустими по БДС и нормативната база, регламентираща допустимите стойности.

Прогнозираните нива на шума в района на с. Балкански налагат извода, че реализирането на инвестиционното предложение няма да доведе до значимо влошаване параметрите на акустичната среда, тъй като нивата на шум са по-ниски от санитарните норми.

Няма източници на електромагнитни полета.

Оптичните ефекти се разделят на ефекти на засенване и на отражение на светлина. На практика нито едно от двете явления само по себе си не води до замърсяване на околната среда.

Вид на въздействието/пряко, непряко, вторично, кумулативно, краткотрайно, средно и дълготрайно, постоянно и временно, положително и отрицателно/;

Краткотрайно отрицателно въздействие на компонентите на околната среда по време на строителния период и експлоатацията.

Известен дисконфорт може да си предизвика от неприятните миризми, отделяни при отглеждането на пилетата. За населението на с. Стожер не се очаква да има негативно въздействие, поради отдалечеността – 500м. За преминаващите по пътя Варна-Добрич въздействието ще е краткотрайно, незначително като ефект и без последици за здравето.
Генетично модифицирани организми

Инвестиционното предложение не е свързано с генериране или използване на генетично модифицирани организми. Няма да се допуска отглеждане на генномодифицирани пилета.

Площадките не попадат в обхвата на защитена зона.

Усвояването, свързано с промяна начина на ползване на територия извън ЗЗ, която се намира в близост до натоварен път и е вече антропогенно повлияна, няма да доведе до значително отрицателно въздействие върху предмета на опазване, до нарушаване целостта или до увреждане на защитите зони.

Няма вероятност реализацията на инвестиционното предложение да окаже отрицателно въздействие върху популации и местообитания на видове, които са предмет на опазване в защитената зона.

• 
  пряко като въздействие;
  
• 
  значително като характер за обслужващите строителната техника;
  
• 
  краткотрайно по време;
  
• 
  временно като продължителност;
  
• 
  локално като обхват за околната среда;
  

• 
  пряко като въздействие;
  
• 
  незначително като ефект;
  
• 
  дълготрайно по време;
  
• 
  постоянно като продължителност;
  

Обхвата на въздействието е локален.

Инвестиционното предложение няма да окаже вредно въздействие върху околната среда. Няма да бъде засегнато населението от съседните населени места, курортни селища и др.


5. Вероятност на поява на въздействието:
Настоящото инвестиционно предложение няма да окаже вредно въздействие върху компонентите на околната среда.

Вероятността от поява на въздействието е сведена до възможният минимум с предвидените от възложителя мерки за предотвратяване на аварийни ситуации или намаляване и ликвидиране на последствията.

По отношение на атмосферния въздух, водите, отпадъците, вредните физични фактори, биоразнообразието, въздействието е минимално и обратимо. По отношение на почвите и ландшафта е необратимо (при съществуване на сградите) и възстановимо след ликвидирането им.

Малка вероятност от поява на отрицателно въздействие.

Възможни вредни въздействия могат да бъдат реализирани при форсмажорни обстоятелства, свързани с природни бедствия и катастрофи, както и от действия предизвикани от субективни фактори

- проектните решения по част “ВиК” да се съобразят с изискванията на нормативните документи за водите.

- проектът за складиране на природен газ да се съобрази с изискванията на предприятие с нисък рисков потенциал.

- да се определи площадка за събиране на торовата смес.

Съществуващите 3 броя силажни ями, които ще се използват са разположени в ПИ №№ 212031, 212032 и 212033, с начин на трайно ползване - стопански двор, местност "Бостан Меше", в землището на с. Балкански, общ. Разград
Мерки, касаещи строителството на обекта:

- при ремонта да се използва съществуващата пътна инфраструктура.

- провеждането на инфраструктурните трасета за присъединяване на обекта към пътната мрежа, изграждане на водоснабдяване, електроснабдяване, третиране на отпадъчните води, да се осъществи по най-рационален начин, като хумусният слой се събере на временно депо и се върне за възстановане в зелените площи. Генерираните отпадни земни маси да се използват за вертикална планировка на площадката и създаване на релефни елементи.

- недопускане течове на нефтопродукти от строителната и транспортна техника върху почвата.

- регламентирано управление на генерираните отпадъци.

- нормативно съобразено третиране на отпадъчните битово-фекални води.

- нормативно съобразено третиране на отпадъчните битово-фекални води.

- регламентирано управление на генерираните отпадъци.

- при изграждане и поддържане на зелената система, да се осъществява растителна защита без използване на пестициди и според принципите на биологичното производство.

-Торовите маси да се оползотворяват в съответствие с Правилата за добра земеделска практика, разработени в изпълнение на изискванията на Наредба № 2/16.10.2000г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници;

- При невъзможност за оползотворяване на цялото количество торови маси в земеделието, те да се третират в съответствие с разпоредбите на Закона за управление на отпадъците;

- При експлоатацията на фермата да се предприемат всички необходими мерки за намаляване разпространението на неприятни миризми извън площадката;

- В горивната уредба да се използват само стандартизирани горива съгласно БДС.

дата:....................................... Възложител:................................