Информация за преценяване необходимостта от овос



страница3/4
Дата19.11.2018
Размер0.55 Mb.
#105012
1   2   3   4

Повърхностните води

Районът на инвестиционното предложение съгласно физико-географското райониране попада в Добруджанската подобласт на Източна Дунавска равнина. Според геоморфоложкото райониране на страната районът спада към областта на Дунавската епиплатформена равнина. Тя е с нисък пластово-денудационен и акумулационен релеф, малкоамплитудни денивелации на денудационните фации и значително потъване на акумулационните фации на заравнените повърхнини. Лудогорско-Добруджанската хълмисто-платовидна област е дълбоко разчленена с каньоновидни речни долини (релефът е разчленен с хълмист характер, като в издигнатите си части е заравнен с преобладаваща льосова покривка и редица карстови форми развити в неогенските седименти). Надморската височина е ~ 150 ÷ 200 m.

Хидрографската мрежа е слабо изразена и се характеризира с временния отток по деретата при проливни валежи. Повърхностният отток не е по-голям от 10% спрямо валежите, като по-голямата част от него се изпарява или понира в карстовия терен.
Подземни води

Добруджанският район попада в област с континентално климатично влияние върху оттока. В хидрографско отношение той се състои от отточна и безотточна части. Причината за тази особеност са характерните за него карстови процеси. Оттокът в отточната част се формира почти изцяло от водите на карстови извори, но след това намалява и напълно се загубва в окарстените речни долини на безотточната част. Просмукващите се води се оттичат подземно. Поради това средният модул на оттока общо за района е най-малкият в страната – 0.43 l/s/km2.

В хидрогеоложко отношение районът на с. Аврен се характеризира като беден на подземни води.

Подземните води се отнасят към Мизийския хидрогеоложки район. Той се характеризира с етажно разположение на водоносните хоризонти в мезозойско- кайнозойската покривка, вертикална хидрохимична зоналност на подземните води, хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линиите на тектонските разседи и разломи, значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти. Широкото разпространение на карбонатните скали и разнообразните тектонски структури създават условия за образуване на значителни количества карстови води.

Подземните води в района на обекта се отнасят към Варненския артезиански басейн. В района са оформени няколко водоносни хоризонта (от долу нагоре):


  • Малм-валанжски водоносен хоризонт;

  • Еоценски водоносен хоризонт (долноеоценски напорен водоносен хоризонт и води в средноеоценските мергели и в горноеоценските мергели и варовици);

  • Миоценски водоносен комплекс с два водоносни хоризонта: чокрак- карагански напорен водоносен хоризонт и сарматски безнапорен водоносен хоризонт;

  • Води в кватернерните делувиални и алувиални наслаги.

В платовидната част на района, където е и разглежданата площадка, е развит погребан карст на няколко нива, свързан със сарматските седименти.

В основните водоносни хоризонти на подрайона, според характера на вместващите скали и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като: карстово-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови, пластови.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани.

По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води (изключение прави малм-валанжинският хоризонт с Т°C =30-45°C). Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжинския - напорни.
Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху режима и качеството на водите, в резултат на реализацията на инвестиционното предложение:

Характера на обекта не изисква използване на вода за промишлени нужди.

Като цяло предвидените в инвестиционното предложение обекти и дейности, не са свързани с формиране на големи по количество или силно замърсени отпадъчни води.
Почви и земни недра

Въздействието може да се дължи от неправилно проектиране и строително-монтажни дейности, като предизвика пропадания и други процеси. Не се очаква съществено нарушение на режима на плитките подземни води, за предотвратяване на евентуалното въздействие следва да се направи подходяща вертикална планировка и отводняване на застроената територия на имота. Влиянието на предвиденото монтиране на обектите върху устойчивостта на терена, може да се прояви както в процеса на строителство, така и по време на експлоатацията на сградите. Натоварването с обекти предмет на инвестиционното предложение, предвид малкото застроена площ, не може да доведе до появата на сили на приплъзване между земните пластове и няма да доведе до значимо въздействие върху геоложката основа на терена, с което не се създават трудности за реализация на ИП.


Според почвената класификация на България, почвите в района са от типове хумусно-карбонатни почви, карбонатни черноземи и наносни почви.

Реализацията на ИП ще допринесе до промяна/нарушаване на почвения профил в границите на терена. Няма да бъдат засегнати съседни земеделски земи и съответно няма да бъде повлияно върху тяхното плодородие. Реализацията на ИП в предвидените очертания, съгласно представеното инвестиционно предложение не би довело до замърсяване на почвата и оттам до промяна в химичния състав и химичните свойства на почвата, а следователно и до промяна на естественото плодородие и екологичното състояние на почвата.

Обектите (дома на покойника) не предполагат наличие на течове от канализационните колектори, за отвеждане на отпадъчните води. Освен това се предвижда почвеният материал от изкопите да бъде акумулиран в прилежащите почви, така че той няма да бъде безвъзвратно унищожен.

Очаква се още и частично нарушаването на почвената покривка в прилежащите на фундаментите зони във връзка с извършване на строително - монтажните работи. Възможно е да настъпи частично вторично уплътняване на почвата в резултат на използване на строителна и монтажна техника с голяма маса, особено ако изкопните и строително -монтажните работи се извършват при неподходяща, висока влажност на почвата. Вторичното уплътняване от своя страна би довело до намаляване на общата порьозност и до влошаване на водно - въздушните свойства на разпространените тук черноземи и в крайна сметка до понижаване на почвеното им плодородие.

Вторичното уплътняване на почвата в резултат от използването на тежки строително-мопнтажни машини (кранове, бетонови помпи и др.) обаче е възможно да бъде ограничено и последствията от него преодолени чрез подходящи рекултивационни мероприятия след приключване на монтажа им.

В инвестиционното предложение не се предвижда изграждане на нова или промяна на съществуващата пътна инфраструктура.

Между отделните обекти ще се изгради подходяща алейна мрежа.

Възможни са локални замърсявания на почвите с нефтопродукти (гориво - смазочни материали) при евентуални аварии със строителната и монтажната техника.

Предполага се, че те ще имат подчертано ограничено разпространение и като се има предвид самоочистващата способност на почвата, не се очакват съществени изменения в състава и свойствата на почвата.

През строително-монтажния период хумусния слой ще бъде изгребан, а в последствие използван при вертикалното планировка на сградите.


Прогнозната оценка на предполагаемото въздействие върху почвите, в резултат на реализацията на инвестиционното предложение:

Общата площ на имота възлиза на 9564 кв.м. Върху нея ще се реализират всички дейности свързани с реализацията на инвестиционното предложение, в т.ч и временни дейности по време на строителството. Въздействието върху земите, свързано с реализацията на инвестиционното предложение ще бъде оказано само върху ограничена площ от общата площ на имота.

Въздействието върху почвите, свързано с изпълнението на проекта и функционирането на обекта ще бъде минимално като площ и пренебрежимо като степен.
Геоложка основа

Въздействието върху геоложката основа ще бъде локално с малък дълбочинен обхват.

Въздействието може да се дължи от неправилно проектиране и строително-монтажни дейности, като предизвика пропадания и други процеси. Не се очаква съществено нарушение на режима на плитките подземни води, за предотвратяване на евентуалното въздействие следва да се направи подходяща вертикална планировка и отводняване на застроената територия на имота. Влиянието на предвиденото монтиране на обектите върху устойчивостта на терена, може да се прояви както в процеса на строителство, така и по време на експлоатацията на сградите. Натоварването предвид малкото застроена площ, не може да доведе до появата на сили на приплъзване между земните пластове и няма да доведе до значимо въздействие върху геоложката основа на терена, с което не се създават трудности за реализация на ИП.
Ландшафт

Територията, на която се предвижда да бъде реализирано инвестиционното предложение, представлява в настоящия момент изоставена орна земя.

Инвестиционното предложение не съдържа обекти или мероприятия, които да доведат до поява на нови, значими по количество замърсители в разглежданата територия. Имайки предвид настоящото състояние на ландшафта в разглеждания район може да се твърди, че изграждането на новото гробище, няма да доведе до значими негативни изменения в състоянието на ландшафта. Измененията в елементите на ландшафта ще бъдат основно по отношение на визуалната среда. Очакваното визуално въздействие ще доведе до изменение в облика на средата, но няма да окаже влияние върху продуктивността и емкостта на ландшафта, а също и на възможностите му за развитие.
Климат

Разглежданият регион принадлежи към Източния климатичен район на Дунавската хълмиста равнина от Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско континенталната климатична област.

Температурните характеристики го определят като относително студен за съответната географска ширина през зимата (средната януарска температура е –1.8оС, а средната минимална и средната максимална са съответно – 5.5оС и 2.7оС) и съответно с горещо лято (средна юлска температура 21.6оС при средна максимална и средна минимална съответно 28.2оС и 15.0оС). Това подчертава типично континенталния характер на климата на района.

Площта е част от пояса на умереноконтиненталния климат, силно повлиян от близостта на Черно море. Най-студени месеци са януари и февруари, а най-топли месеци са юли и август. Средните годишни валежи възлизат на 430 l/m2.

Важен елемент от климата са ветровете, север-североизточни през зимата и южни през лятото. Средната годишна стойност на скоростта на вятъра 3.6 m/s Преобладаващи са северните и северозападни ветрове, а най-слаби са ветровете от юг. Средната годишна относителна влажност е около 77% с максимум през зимата и минимум през лятото.

Компонентите на околната среда в разглеждания регион не са антропогенно повлияни. Районът е сред малкото в страната, съхранени от замърсяване, причинено от промишлени дейности.

Местните условия имат особено положително влияние върху способността за самоочистване на средата. Наличието на постоянни ветрове с относително висока скорост, откритоста на района, близостта на Черно море, липсата на температурни инверсии и т.н. са добра предпоставка за ефективно и бързо разсейване на емитираните във въздуха вредни вещества.

Нискокачествените горива, използвани от домакинствата и някои предприятия са сериозен замърсител в населените места със серен диоксид, особено през зимния сезон.

Замърсяването с прах се дължи на използваните твърди горива с високо пепелно съдържание, промишлеността, битовия сектор, лошата поддръжка на пътищата.
Биологично разнообразие

Според растително-географското райониране на България, територията където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Европейската широколистна горска област, Евксинска провинция, Черноморски окръг.

Растителната покривка е комплекс от тревни фитоценози с различни доминантни видове, които се редуват в зависимост от мощността на почвата. От естествената тревна растителност в района преобладават белизмата, троскота, полския ветрогон, полската паламида, късодръжковия магарешки бодил, млечката, австрийския пелин, обикновения пчелинок, пасищния райграс и др.

В контактните зони съществуват други земи с рудерална растителност. Естествена растителност е представена от съобщества от храсти, сред които се срещат главно видове като обикновен глог, обикновен люляк, махалебка, смрадлика, трънка, драка, шипка и други, а от лианите се среща повета.

В предвидените озеленителни мероприятия е препоръчително засаждането на дървесни и храстови видове, отличаващи се с прахоустойчивост и притежаващи бактерицидни свойства като сребролистна липа, чинар, източна туя, лавровишня, японски чашкодрян, явор, каталпа, конски кестен и японска софора.

Въздействието върху растителния свят ще бъде в процеса на строително-монтажните дейности и ще се изразява в пряко унищожаване на наличната рудална тревна растителност, където ще се изграждат стъпковите фундаменти на обектите.

Значимостта на въздействието се оценява като временно и краткотрайно, предвид бързата възстановителна способност на нарушените тревни формации и мерките за озеленяване, предвидени в инвестиционното предложение.

Няма да бъдат унищожени типове природни местообитания, включени в приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие или приоритетни за опазване местообитания на растителни видове от приложение 2 на същия закон.

Не се очаква отрицателно въздействие върху местообитания на видове с природозащитен статус.

Няма да се засегнат площи с естествена растителност.

Унищожаването на рудералната растителност няма да се отрази върху състоянието на автохтонната флора в района и растителното биоразнообразие като цяло.

Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху почвите, в резултат на реализацията на инвестиционното предложение



  • няма да бъдат унищожени типове природни местообитания, включени в приложение 1 на Закона за биологичното разнообразие или приоритетни за опазване местообитания на растителни видове от приложение 2 на същия закон;

  • няма да се засегнат площи с естествена растителност;

  • унищожаването на рудералната растителност няма да се отрази върху състоянието на автохтонната флора в района и растителното биоразнообразие като цяло.

В зоогеографско отношение територията, където ще се реализира инвестиционното предложение се отнася към Северната зоогеографска подобласт. В нея преобладават сухоземни животни, характерни за Средна и Северна Европа. Видовият състав на животните се определя от характера на растителността и разпределението й в биотопа.

В района на площадката се наблюдава сравнително ниско видово разнообразие от птици.

Видовете птици проявяват различна степен на свързаност с човешките селища (степен на синантропизация). Според синантропния си статус птиците попадат в следните категории:



  • сезонни синантропи: не се размножават на територията, но единични екземпляри или ята се срещат в пределите й в отделни периоди, напр. сива врана;

  • пасивни синантропи: размножават се на територията и са относително толерантни към проникването на антропогенни елементи в първичните местообитания, напр. градска лястовица;

  • начални синурбанисти: основната част от популациите на тези видове гнезди извън района и само отделни двойки се размножават на територията, напр. полско врабче;

  • развити синурбанисти: тези видове се размножават както в района, така и извън него, и двете части на популациите са относително равностойни, напр. кукумявка;

  • завършени синурбанисти: видове гнездещи изцяло в района и по изключение извън него, напр. домашно врабче.

От представителите на влечугите се срещат главно видове‚ обитаващи скалисти биотопи – зелен гущер, стенен гущер, и др. Като цяло видовия състав на бозайниците е сравнително беден, а условията не са оптимални да се поддържа висока численост на популациите, поради това, че те са подложени на флуктуации. Бозайната фауна, като цяло е слабо застъпена, с отделни екземпляри от полска мишка, сляпо куче, сив плъх.

Не може да има значително въздействие върху местообитания на видове или за нарушаване на биологичното разнообразие в резултат от реализацията на ИП.

Прогнозна оценка на предполагаемото въздействие върху почвите, в резултат на реализацията на инвестиционното предложение:


  • в границите на площадката няма добри условия за гнездене и укриване на птици;

  • върху представителите на херпетофауната няма да бъде оказано значително негативно влияние, тъй като преобладаващата част от техните малочислени популации обитават синорите;

  • размножаването им няма да се подтисне, тъй като се очаква само известен прогонващ ефект, който няма да повлияе и върху числеността и плътността на популациите, предвид сходния характер на прилежащите територии;

  • не се очаква негативно въздействие върху представителите на бозайната фауна, тъй като числеността на популациите им е ниска и е свързана главно с антропогенната дейност предвид близостта на антропогенно повлияна територия.

В дългосрочен план, ефекта от реализацията на инвестиционното предложение се изразява в създаването на условия за нови местообитания на животински видове, предвид планираното озеленяване.

Предвид обстоятелството, че повечето от характерните за района видове са с различна степен на синантропизация се очаква възстановяване и увеличение числеността на популациите им.


Защитени територии

Най-близко разположена е защитена територия е ЗМ „Петрича“, обявена със Зап. № РД – 308/10.04.1986 г. и отстои на около 6 км по права линия.


2. Въздействие върху елементи от Националната екологична мрежа, включително на разположените в близост до инвестиционното предложение.

Територията предмет на ИП не попада в ЗЗ и ЗТ. Най-близко разполовените са 33 BG0002044 „Камчийска планина” за опазване на дивите птици, определена съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1. т. 3 и 4 от ЗБР и обявена със Заповед № РД-132/10.02.2012г., с изм. и доп. със Заповед № РД-77/28.01.201 Зг. на Министъра на околната среда и водите и 33 BG0000116 „Камчия” за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, определена съгласно изискванията на чл. 6. ал. 1, т. 1 и 2 от съшия закон.




  • 33 BG0002044 „Камчийска планина”

Камчийска планина формира северната част на крайморския дял на Стара планина. На изток граничи със Черно море, на север достига до долината на река Камчия, на запад и северозапад границата й е река Луда Камчия, а на юг достига до река Двойница и седловината, отделяща я от Еминската планина. Надморската й височина е от 0 м при Черно море, до 627 м в западната част (връх Каменяк). Основните местообитания са горските, представени от чисти дъбови и букови гори и смесени широколистни гори с преобладаване на цер /Quercus cerris/, благун /Quercus frainetto/, горун /Quercus dalechampii/, източен бук /Fagus orientalis/, мизийски бук /Fagus sylvatica/, сребролистна липа /Tilia tomentosa/. Около 40% от горите са издънкови. Сред горските масиви, главно около селищата са разпръснати обработваеми земи и ливади с ксеротермни тревни съобщества с преобладаване на белизма /Dichantium ischaemum/, луковична ливадина /Poa bulbosa/ и др. (Бондев, 1991). Разпръснато разположени скални масиви се намират главно в западната част на планината. По-големите реки в района са Луда Камчия, Двойница и Елешница. На река Луда Камчия е построен язовир Цонево с водна площ около 300 ха, а на река Елешница - едноименен язовир с водна площ около 100 ха.
Цели на опазване:

  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона. на защитена зона BG0002044 (съгласно чл. 8, ал. 1, т.2 на ЗБР).

Предмет на опазване:



ПТИЦИ: Видове, включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) Ловен сокол Falco cherrug Черногърбо каменарче Oenanthe pleschanka Египетски лешояд Neophron percnopterus Черна каня Milvus migrans Oрел рибар Pandion haliaetus Малък орел Hieraaetus pennatus Скален орел Aquila chrysaetos Полубеловрата мухоловка Ficedula semitorquata Малък креслив орел Aquila pomarina Орел змияр Circaetus gallicus Степен блатар Circus macrourus Полски блатар Circus cyaneus Тръстиков блатар Circus aeruginosus Белоглав лешояд Gyps fulvus Белошипа ветрушка Falco naumanni Червена каня Milvus milvus Голям креслив орел Aquila clanga Осояд Pernis apivorus Малък нирец Mergus albellus Поен лебед Cygnus cygnus Тундров лебед Cygnus columbianus bewickii Бял щъркел Ciconia ciconia Черен щъркел Ciconia nigra Голяма бяла чапла Egretta alba Mалък воден бик Ixobrychus minutus Къдроглав пеликан Pelecanus crispus Розов пеликан Pelecanus onocrotalus * - Приоритетно местообитание или вид от Директива 92/43/ЕЕС BG0002044 Камчийска планина Тип: J Редовно срещащи се мигриращи видове птици, които не са включени в Прил. 2 на Закона за биологичното разнообразие (Прил. I на Дир.79/409/EEC) Mалък корморан Phalacrocorax pygmeus Белоопашат морски орел Haliaeetus albicilla Полска бъбрица Anthus campestris Сирийски пъстър кълвач Dendrocopos syriacus Kръстат (царски) орел Aquila heliaca Белоопашат мишелов Buteo rufinus Късопръст ястреб Accipiter brevipes Ръждив aнгъч Tadorna ferruginea Градинска овесарка Emberiza hortulana Черночела сврачка Lanius minor Ливаден блатар Circus pygargus Ястребогушо коприварче Sylvia nisoria Вечерна ветрушка Falco vespertinus Горска чучулига Lullula arborea Дебелоклюна чучулига Melanocorypha calandra Белогръб кълвач Dendrocopos leucotos Козодой Caprimulgus europaeus Ливаден дърдавец Crex crex Червеногърба сврачка Lanius collurio Сокол скитник Falco peregrinus Среден пъстър кълвач Dendrocopos medius Бухал Bubo bubo Сив жерав Grus grus Земеродно рибарче Alcedo atthis Синявица Coracias garrulus Сив кълвач Picus canus Черен кълвач Dryocopus martius Малък горски водобегач Tringa glareola Голям корморан Phalacrocorax carbo Жълтокрака чайка Larus cachinnans Речна чайка Larus ridibundus Голям горски водобегач Tringa ochropus Бял ангъч Tadorna tadorna Малък гмурец Tachybaptus ruficollis Зеленоглава патица Anas platyrhynchos Голям гмурец Podiceps cristatus Черноврат гмурец Podiceps nigricollis Голяма белочела гъска Anser albifrons Кафявоглава потапница Aythya ferina Качулата потапница Aythya fuligula Звънарка Bucephala clangula Обикновен пчелояд Merops apiaster Черношипа ветрушка Falco tinnunculus Речен дъждосвирец Charadrius dubius Късокрил кюкавец Actitis hypoleucos Малък ястреб Accipiter nisus Сива чапла Ardea cinerea Ням лебед Cygnus olor Обикновен мишелов Buteo buteo Орко Falco subbuteo Тъмногръд брегобегач Calidris alpina Сива патица Anas strepera Фиш Anas penelope Зимно бърне Anas crecca Шилоопашата патица Anas acuta Среден нирец Mergus serrator Лиска Fulica atra Зеленоножка Gallinula chloropus
В границите на защитената зона се забранява:

1. Залесяването на ливади, пасища и мери, както и превръщането им в обработваеми земи и трайни насаждения.

2. Използването на пестициди и минерални торове в пасища и ливади.

3. Косенето на тръстика в периода от 1 март до 15 август.

4. Паленето на тръстикови масиви и край- брежна растителност.

5. Изграждането на вятърни генератори за производство на електроенергия с изключение на тези, за които към датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“ има започната процедура или са съгласувани по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда и/или чл. 31 от Закона за биологичното разно- образие. Режимът не се прилага за вятърни генератори, използвани като собствени източници на електрическа енергия


Реализирането на инвестиционното предложение не засяга местообитания и видове, които се опазват в защитена зона BG0002044 “Камчийска планина” и не оказва въздействия, които могат да повлияят негативно върху изпълнение на целите на опазване и състоянието на местообитанията и видовете.



  • Защитена зона BG0000116 “Камчия”.

Предмет на опазване в защитената зона са 14 вида природни местообитани, включени в Приложение I на Закона за биологичното разнообразие, 10 вида бозайници, 7 вида риби, 11 вида безгръбначни, два вида растения и 6 вида от групата на земноводните и влечугите

Целите на опазване на защитената зона са свързани със:



  1. Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  2. Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  3. Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Природните местообитания на дивата флора и фауна по Приложение I на ЗБР, включени в предмета на опазване на ЗЗ „Камчия" са, както следва:

• 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae)

• 1130 Естуари

• 1140 Тинесто-песъчливи крайбрежни площи, които не са покрити или са едва покрити с морска вода

• 1160 Обширни плитки заливи

• 2110 Зараждащи се подвижни дюни

• 2120 Подвижни дюни с Ammophila arenaria по крайбрежната ивица (бели дюни)

• 2130* Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност (сиви дюни)

• 2180 Облесени дюни

• 2190 Влажни понижения между дюните

• 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris)

• 91G0* Панонски гори с Quercus petraea и Carpinus betulus

• 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

• 1110 Постоянно покрити от морска вода пясъчни и тинести плитчини

• 8330 Подводни или частично подводни морски пещери


Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ИП върху предмета и целите на опазване на защитените зони:

Както на територията на инвестиционното предложение, така и в непосредствена близост няма пещери, руднични галерии, стари дървета с хралупи и др., подходящи за обитаване от прилепи в големи концентрации. Няма данни, че в района на инвестиционното предложение съществуват находища на редки и застрашени от изчезване бозайници.

Гнездещите в района видове птици са представители основно на разред Пойни птици (Passeriformes), като горска зидарка (Sitta europaea), Кос (Turdus merula), горска зидарка (Sitta europea), червеногръдка (Erithacus rubecula), чинка (Fringila coelebs) и сойка (Garrulus glandarius).Така описаната територия има малка вероятност да бъде обитавана от видовете включените в Приложение 1 към Директивата за местообитанията: От описанието на територията вероятно не би гнездил нито един вид птица от приложението. От редовно срещащите се мигриращи птици, не включени в ПР.1 биха гнездили видове, като Обикновена чинка, Обикновен мишелов, Кос. Това са обаче сравнително широко срещани видове. По време на миграция вероятно преминават повечето от посочените видове грабливи птици, както и някои видове водолюбиви. Основно мигрантите летят на относително голяма височина няма да има отрицателно въздействие поради ниското строителство, както и за нощуващите птици предпочитащи да поддържат няколкостотин метрово отстояние от околните постройки. От видовете включени за опазване в ЗЗ може да се твърди, че няма екологични условия, които ще бъдат увредени за други видове земноводни, влечуги и риби.

На територията на ИП не съществуват условия за обитаване на земноводни и влечуги и не може да бъде нанесено отрицателно въздействие върху техните популации.

Имайки предвид, че площадката граничи с път, в непосредствена близост е до с. Аврен и в близост до имоти, които вече са антропогенно повлияни, както и това, че е сравнително неголяма площ, тя не може да бъде привлекателно място за кацане и почивка на големи ята от птици по време на миграция.

Поради урбанизираната територия в близост с временното човешко присъствие и фактора безпокойство, птиците ще използват околните територии, които са със сходни екологични условия, и не са с променено качество и функции, без ежедневно присъствие и движение на хора.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да доведе до промяна в миграционните трасета на птиците, поради ниската височина на застрояване.

Въз основа на горепосочените характеристики следва да се посочи, че инвестиционното предложение няма да застрашава ценни местообитания и видове птици в защитените зони, както и няма да води до намаляване на популациите на видовете, заради които те са определени като защитени зони.

Въз основа на горепосочените характеристики следва да се посочи, че инвестиционното предложение няма да застрашава ценни местообитания и видове птици в най-близко разположените защитени зони, както и няма да води до намаляване на популациите на видовете, заради които те са определени като защитени зони.


Каталог: ovos


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница