Информация за преценяване необходимостта
Физикогеографска характеристика
Изтегляне 1.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Роза на ветровете Състояние на околната среда
Физикогеографска характеристикаОбщина Ботевград се намира в Западна България и е една от съставните общини на Софийска област, с обща площ 519 км2. Административен център е град Ботевград, разположен в едноименна и живописна котловина. Той е важен кръстопът за връзка с източна и северна България. В състава на общината влизат 13 населени места: Боженица, Ботевград, Врачеш, Гурково, Еловдол, Краево, Липница, Литаково, Новачене, Радотина, Рашково, Скравена, Трудовец. Граничи с общините Своге, Мездра, Елин Пелин, Правец, Етрополе, Роман и Горна Малина. Релефът е планинско-котловинен и се отличава с изключително разнообразие. Общината е разположена върху част от Ботевградската котловина, Ботевградския Предбалкан и дяловете на Стара планина – Ръжана, Голяма планина, Мургаш и Било. Котловината, наричана Жлеба, се намира между главната старопланинска верига и Предбалкана. Образувана е в края на плиоцена и началото на кватернера и представлява пропаднало място при тектонските движения. Котловинното дъно е акулумативна речна тераса на река Бебреш и притоците й. Разнообразие в ландшафта внасят ниските овални гърбици на вътрешно котловинните възвишения. Най-високата планинска верига на юг и югозапад е връх Мургаш, висок 1687 м. По склоновете на планинските възвишения текат малки реки. На територията на общината се намира проходът Витиня, свързващ Северна с Южна България. Община Ботевград се намира на 30 км от ж.п. гара Мездра. Тъй като на територията и се кръстосват две важни пътни артерии София – Варна и София Враца, предимство има автомобилният транспорт (автобусен, таксиметров и товарен). Рязката смяна на стръмни склонове с равнинен терен, както и компактността на плиоценските и кватернерните глини и пясъци, са причина втичането на водите по повърхостен и подземен път да е по-бързо от изтичането им от котловината, което е причина за поддържане на постоянно високо ниво на подпочвените води – 1,5 м – 2 м под повърхността на терена. Преовлажняването на почвите в равнинната част се дължи на това, че атмосферните води „лягат” върху водонасителна глинеста основа. Климат - Районът на Общината е в Европейската климатична област, умерено – континенталната климатична подобласт. Предбалканският (припланински) и нископланински климатичен район, обхващащ хълмистите и припланински места непосредствено пред Стара планина, с надморска височина от 350 до 1000 м (в южнатачаст). Влиянието на релефа върху климатичните условия се изразява в чести температурни инверсии в долините, долинните разширения и Ботевградската котловина, при които температурите достигат до -180 С. Температурните инверсии и високата влажност на въздуха са основни фактори за повишаване концентрацията на замърсителите във въздуха и задържането им в приземния атмосферен слой на котловината. Климатичните условия на този район са доста разнообразни, но в общи линии те са под непосредственото и силно влияние на издигащата се на юг Стара планина. Това въздействие се отразява главно върху режимите на температурата и валежите. Характеристиката на отделните елементи на климата. Температура. Зимата в района е твърде студена – средните януарски температури са в границите от –1,5°С до –3,5°С (за станция Ботевград – минус 1,9°С). През зимните месеци 70 до 90 % от валежите са от сняг, като снежната покривка е сравнително устойчива (средно 50 – 60 дни). Пролетта е хладна и настъпва късно, лятото също е хладно – средната юлска температура на въздуха е 20,8°С при средногодишна 10,7°С – Таблица 11. Таблица 11. Средномесечна и годишна температура на въздуха (°С) (Източник: Метеорологична станция Ботевград – надморска височина 348 м)
Валежи. Основен фактор, оказващ влияние върху отточната характеристика на водния обект - р. Калница. Избраните показатели за изготвяне на валежната характеристика. Годишната сума на валежите е относително висока – 830 мм. Годишният ход на валежите в разглеждания район има подчертано континентален характер. Разпределението на сезонната им сума е неравномерно. Годишният максимум на денонощните валежни количества е 128,5 мм, като максималните валежи са в летния сезон, а минималните – в зимните месеци. Повърхностните и подземни води са изцяло зависими от климатичните фактори и изменението в състоянието и режима им следват изцяло тяхната промяна. В проекта на Регионалния генерален план на „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград са извършени сценарии за валежите и са класифицирани като песимистичен и реалистичен. Сравнени са моделните резултати за условията на бъдещия климат, симулирани от специално изработени климатични модели. На Фиг. 2 са посочени годишните валежи за базисния период 1961-1990 г. и годишните валежи за реалистичния и песимистичния сценарии за 2038 г. за населените места, обслужвани от „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград, а на Фиг. 3 за летните валежи. При средногодишен валеж за района при съвременния климат (1961-1990) от 741 мм, при реалистичния сценарий за 2038г. cредногодишният валеж намалява с 6,61%, а при песимистичния сценарий с 15,11%. При средни летни валежи при съвременния климат от 245 мм, съответните проценти на намаление при реалистичен и песимистичен сценарий за 2038 г. са 17,55% и 31,43%. Таблица 12. Годишен и летен валеж за реалистичени и песимистичен сценарий за 2038 г. на обособената територия на „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград
Фигура 2. Годишни валежи за базисния период 1961-1990г. и годишни валежи за реалистичния и песимистичния сценарии за 2038г. за населените места, обслужвани от „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград 
Фигура 3. Летни валежи за базисния период 1961-1990 г. и летни валежи за реалистичния и песимистичния сценарии за 2038 г. за населените места, обслужвани от „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград
Съчетанието на хладно лято с големи валежи определя Предбалканския район с много добри условия на овлажняване. Влажност Относителната влажност на въздуха е в границите 65 – 79% (средногодишна 72%). На територията преобладава тихото време. Средната височина на снежната покривка е под 40 см, а средногодишният брой на дните със снежна покривка е около 80. Вятър Средната годишна скорост на вятъра е 2,0 м/сек., а максималните й стойности от 2,4 м/сек. са през януари, февруари и март. На територията преобладава тихото време (47,7% средногодишно). Най-често посоката на вятъра е север (18,8%), и северозапад (16,4%). Честотата на силните ветрове е 0,7% със скорост по-голяма от 14 м/сек. (средногодишно 13,8%, с максимум 1,9 дни през март). Силните ветрове най-често са южни и са резултат от фьонови прояви главно през студената част на годината (Таблица 13). Таблица 13. Средна месечна и годишна скорост на вятъра, м/сек.
Роза на ветровете 
Състояние на околната среда
Изтегляне 1.36 Mb. Сподели с приятели:
|
