На територията на гр. Ботевград и на община Ботевград , като цяло източниците за замърсяване на въздуха се разделят на три основни групи

На територията на гр. Ботевград и на община Ботевград , като цяло източниците за замърсяване на въздуха се разделят на три основни групи:

- транспортни – обусловени от комуникационната схема на града и натоварването

- енергийни – в т.ч. битови, свързани с получаване на топлоенергия.

В Област Ботевград по направление „Неподвижни източници на емисии на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух” през 2010 г. е проведен емисионен контрол на следните обекти: „Булсан” ЕООД гр. Ботевград; „Керамичен завод” гр. Ботевград.

Заключението на РИОСВ-София е, че в район Ботевград не се наблюдава превишаване на нормите по качеството на атмосферния въздух

Друг фактор, който определя качеството на атмосферния въздух е битовият сектор. В община Ботевград е осъществена битова газификация, което намалява нивата на емисиите на прах и серни оксиди.

• 
  Вредните вещества – серен диоксид, азотен диоксид и оловни аерозоли са в границите на нормативно определените ПДК, дори в повечето замервания са в пъти по-ниски от ПДК
  
• 
  Като цяло, атмосферния въздух в района не е антропогенно натоварен и неговите качествени характеристики са типични за предпланинския район.
  
• 
  Предприятията ползват като енергиен източник природен газ, което облекчава натовареността на атмосферния въздух със замърсители.
  
• 
  Емисии от технологичен процес над допустимите норми не са установени.
  
• 
  През отоплителния период източник на замърсяване на въздуха е изгарянето на различни горива /основно дърва/ в локалните отоплителни инсталации на населението, което намалява поради прогресивно увеличаващия се брой на домакинствата, ползващи природен газ.
  
• 
  Трасето на най-натоварения пътен участък – автомагистрала “Хемус” минава извън населените места в общината.
  
• 
  Прахът също не представлява особено опасен атмосферен замърсител със значително отрицателно въздействие върху КАВ в гр. Ботевград, тъй като през разглеждания период, неговите концентрации са превишавали само епизодично установените норми
  

• 
  На територията на общината има застъпена промишлена дейност с разнообразни по вид производства; Много от предприятията са променили през годините вида на използваното гориво за производствени цели, с което рязко се е подобрило качеството на атмосферния въздух;
  
• 
  Състоянието на въздушния басейн в общината, което зависи от концентрацията на отпадъчни газове на вредни вещества, изпускани от неподвижни източници е в нормите за допустими емисии /Наредба №2, ДВ 51 от 1998г./.
  

• 
  Геоложка среда
  

Районът на село Трудовец се намира в източната част на Ботевградската котловина. В района се разкриват материалите на кватернера, представени от пролувиални материали, които са изградени от разнозърнести чакъли и валуни с песъчливо-чакълест запълнител, гравий и пясъци прослоени от глинести материали.

Районът на гр. Ботевград се намира в централната част на Ботевградската котловина. В района се разкриват материалите на кватернера, представени от пролувиални материали, които са изградени от разнозърнести чакъли и валуни с песъчливо-чакълест запълнител, гравий и пясъци прослоени от глинести материали.

Районът на село Врачеш се намира в крайната югозападна част на Ботевградската котловина. В района се разкриват материалите на кватернера, представени от пролувиални материали. Последните са засебени като наносни конуси. Привързани са към оградните склонове, където формират конусни шлейфове, които са изградени от разнообразни грубокластичени материали: блокове, валуни с чакълест и песъчливо-чакълест запълнител.

Съгласно сеизмичното райониране на България територията на обособената територия на „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград е VII степен (Фиг. 4).

Фиг. 4. Сеизмично райониране на България за период 1000 години.

• 
  Води
  

В хидрогеоложко отношение районът на обособената територия се характеризира с наличие на порови води.

Поровите води формират подземно водно тяло „Порови води в Неоген-Кватернер – Ботевградската долина” с код BG1G00000NQ028. Водоносният хоризонт е представен от ръбести валуни и чакъли с глинесто-песъчлив запълнител, песъчливи глини с отделни чакълести късове. Филтрационните му свойства се изразяват чрез средна проводимост 150 м²/ден. и коефициент на филтрация 15 м/ден. Подземното водно тяло представлява безнапорен, а на места до слабо напорен поток. Подземният поток се движи от периферията на котловината към нейната вътрешност. Главният източник на подхранване на подземния поток са малките реки и дерета, които се спускат от оградните масиви, на второ място от инфилтрация на атмосферни валежи

По химически състав водата е прясна, хидрокарбонатно-калциева с обща минерализация от 0,2 до 0,4 г/л и обща твърдост от 1,83 до 4,76 мг/екв.

По-пълноводни реки са р. Чешковица с около 10 притока, голям водосбор и дебит от 30 до 100 л/сек.; р. Осеница с притоци р. Кукева, р. Оселска и р. Козя, с дебит от 10 до 30 л/сек.; р. Бистрица с приток р. Рогачевица и дебит от 5 до 20 л/сек.; р. Ечемишка и р. Стубелска с дебити от 1 до 5 л/сек.

Заустването на отпадъчните води от ПСОВ Ботевград е във водосбора на поречието на река Калница, приток на р.Бебреш, приток на р.Малки Искър, десен приток на река Искър. Река Калница се формира от няколко по малки притока- р.Бистрица с р. Рогачева, р. Черниш, р. Ивания и р.Мостиница. Река Бистрица и р. Рогачева водят началото си от северните склонове на рида Било-Етрополската планина (с най-висок връх Маняков камик Н= 1439 м ). Река Черниш води началото си от много потоци извиращи под вр. Калето (938.4 м), Острата чукла, Стубеля (887.9), а р. Ивания започва под вр.Ветрилото (930.6 м) Водосборният басейн на р. Калница е с площ F=24,19 км^2. и е добре залесен. По отношение на почвената покривка може да се каже, че най-широко разпространение имат сивите горски и делувиалните и делувиално-ливадни почви, предимно кисели почви. По механичен състав почвите са песъкливи и песъкливо-глинести,. Подхранването на реката е предимно от валежи и бавното топене на снеговете във високите части на басейна. Оттока в реката е предимно през пролетта, при валежите и снеготопене. Общата дължина на р.Калница e Lp= 14.650 kм, като дължината на водосбора до заустването на пречистените отпадъчни води в ПСОВ е 6,5 kм. Модулът на оттока 8,9 л/сек/км²_. Параметрите на оттока на река Калница в мястото на заустване на отпадъчните води от бъдещата ПСОВ варират от 215,29 л/сек. за среден отток до 71,81 л/сек. при 95% обезпеченост на оттока. От вътрешногодишното разпределение в най-сухия месец на година с 95% обезпеченост определеният екологичен минимум от Q= 21,53 л/сек. се удовлетворяват през всички месеци на годината т.е. наличното водно количество в р. Калница е достатъчно за удовлетворяване на потребностите на подобекта, предмет на разглежданото инвестиционно намерение – безпроблемно заустване на пречистените отпадъчни води в ПСОВ през всички месеци на годината.

Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и слабо устойчиво фазово разпределение на оттока. Всички реки и потоци в района са във водосбора на р. Малки Искър, приток на р. Искър.

Повърхностните и подземни води са изцяло зависими от климатичните фактори и изменението в състоянието и режима им следват изцяло тяхната промяна.

Прогнозните валежи за 2038 г. са взети в предвид при определянето на инвестиционните водоснабдителни обекти.

Речната система на района се формира от р. Бебреш. Тя извира от западния склон на връх Звездец – 1 655 м в Етрополска Стара планина под името Клисура. До местността Рибни вир събира водите на реките Тиовска, Будилска и Твърдомещница, след което, с името Бебреш, образува своята дълбоко всечена праволинейна долина. Река Бебреш събира повърхностните води на реките Стара река, Церовица, Калница, Писана, Боговина и Рударка в котловината и се влива в р. Малки Искър. Общата дължина на река Бебреш е 46 км. По-значителни са левите притоци на река Бебреш - Бела, Орля, Чешковица, Осеница, Писана, Рударка и др., които отводняват източните склонове на планините Мургаш, Ръжана и Голема планина. Най-буйна от тези реки е Рударка, която понякога, при пролетните и летните прииждания излиза от леглото си.

Десните притоци на р. Бебреш водят началото си от Било планина. Най-значителна е р. Калница, в която се влива и Ботевградската Стара река. Стара река се образува от сливането на реките Ечемишка и Червена киселица. Това сливане е в ниските части на местността "Зелин", на прехода между планинската ограда и равното поле. Десни притоци на р. Бебреш са и реките Черниш и Бистрица.

В района няма естествени езера.

На територията на Община Ботевград е изграден язовир „Бебреш”, акумулиращ водите на 3 реки – Бяла, Орля и Бебреш, който е проектиран и построен през 1986 г. за мелиоративни цели. Днес водите му се използват както за промишлени цели, така и за питейно-битово водоснабдяване след пречистване. Чашата му събира 15 100 000 м³ вода. В настоящия момент водоснабдяването на град Ботевград се осъществява от язовир Бебреш (от който се черпят до 2 500 000 м³ вода годишно) и от откритото водохващане на река Чешковица.

Друг, по-малък язовир, е Мали лак. Днес водите му се използват за спортен риболов.

В Ботевградското поле има и подземни води. Те са всмукани в наносните отложения на реките. Водоносни са чакълесто-песъчливите хоризонти. Нивото на тези води е близо до повърхността и на места причинява заблатявания. Извършва се и водочерпене посредством сондажни пробиви. Малките села се снабдяват от подземни води с относително постоянно качество, но прогресивно намаляващ дебит през последните години.

Подземните води (извори и каптажи), в землищата на малките села - Радотина, Рашково, Гурково, Липница, Боженица и Литаково и тръбните кладенци (с. Новачене) са с отлични питейни и вкусови качества, т.е. отговарят на категория А1 на Наредба № 12/18.06.2002 и се използват за питейно-битово водоснабдяване без пречистване.

Община Ботевград попада в територията на Басейнова дирекция Дунавски район.

Зоната е чувствителна, определена със Заповед № РД-970/ 28.07.2003г. на Министъра на околната среда и водите в съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕЕС от 21.05.1991г. за пречистването на градските отпадъчни води.

Съгласно тази Заповед на Министъра на околната среда и водите за чувствителни зони на територията на БД Дунавски район са определени река Дунав и всички води, попадащи във водосбора на р. Дунав.

Повърхностните води са с дъждовно-снежно подхранване и слабо устойчиво фазово разпределение на оттока. Всички реки и потоци в района са във водосбора на р. Малък Искър, приток на р. Искър.

Повърхностните и подземни води са изцяло зависими от климатичните фактори и изменението в състоянието и режима им следват изцяло тяхната промяна.

Приемник на отпадъчните води в района на „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград е р. Бебреш и нейните притоци и най-вече р. Калница. В района няма естествени езера.

От населените места в Северозападната част на Ботевградската котловина отпадъчните води се събират от р. Рударка (селата: Краево, Рашково, Радотина, Гурково и Новачене - общо 2 412 жители), която се влива в р. Бебреш след с. Скравена. Река Рударка е дълга около 15 км, от Краево до Скравена и е една от най замърсените реки в района. Отпадъчните води от с. Литаково (1 858 жители) се отвеждат в р. Бебреш от водите на р. Боговина (6 км). Река Рударка и р. Боговина са леви притоци на р. Бебреш.

Чрез десния приток – р. Калница в р. Бебреш постъпват отпадъчните води на най-голямото населено място в района - гр. Ботевград и с. Трудовец, общо 23 498 жители и част от с. Скравена. Директно в р. Бебреш заустват отпадъчните си води селата: Врачеш, Скравена и Боженица, общо - 5 262 жители. Нито едно населено място в района (с изключение на Ботевград) няма пречиствателна станция за отпадъчни води. По данни от „ВиК Бебреш” ЕООД – гр. Ботевград, ПСОВ е пусната в експлоатация през 1962 г. ПСОВ е силно амортизирана и не изпълнява предназначението си. Източниците на замърсяване на поречие Искър и повърхностните водни тела са показани в Таблица 14 и Таблица 15.