Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| СПЕЦИАЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА ТЕСТИСИ Откритията на Новата медицина започнаха със смъртта на моя син, Дирк. На 18 август 1978 г. Дирк бе застрелян от наследника на италианската корона, близо до Адриатическия остров на Кавало, до Корсика. Три месеца и половина по-късно, на 7 декември 1978 г., той не издържа - в Университетската клиника в Хайделберг – умря в ръцете ми, при ужасни обстоятелства. Сега знам, че с това тежко събитие аз преживях биологичен „конфликт на загуба”. В рамките на шест месеца този конфликтен шок провокира развитието на тестикуларен тумор. Въпреки съветите на професори от Тюбинген (Германия), аз настоявах за операция. Биопсията показа тератом на тестиса и интерстициална некроза. Тъй като никога не бях боледувал сериозно, предположих, че ракът трябва някак си да е свързан със загубата на сина ми. След като се съвзех, реших да следвам интуицията си. Тъй като станах главен интернист в онкологичната клиника по това време, възможността да правя проучвания сама ми се предостави. В чест на моя син, аз нарекох тогава това тежко емоционално преживяване ДХС – Дирк Хамер синдром. През годините ДХС стана фокусната точка на Германската нова медицина. ДХС е конфликтен шок, който ни „хваща с неподходящия крак”, така да се каже. Точното съдържание на конфликта определя локализацията на огнището на Хамер (ОХ) в мозъка така добре, както и раковото образувание или некроза в органа, който е контролиран точно от тази мозъчна област. От момента на ДХС пациентът е във фаза на постоянен стрес или продължителна симпатикотония. По време на този период, той обикновено има студени ръце и крака, малък апетит, отслабва, трудно спи и денонощно мисли само за конфликта. Това би се променило, само ако конфликтът бъде разрешен. ДХС винаги е свързан с конфликт. Смъртта на любим човек например, може да предизвика конфликт, когато загубата е придружена да речем, със самообвинение. Що се отнася до моя „конфликт загуба”, аз се обвинявах много тежко, че не преместих сина си от Университетската клиника в Хайделберг, когато все още имаше възможност да се направи нещо за него. Както знам сега, този конфликт беше породен единствено поради непрестанните разговори със съпругата ми, които аз преживях физически, така че бях в състояние да си разреша конфликта. Навремето преживях операция на тестикуларния си рак. Днес, със знанието за Желязното правило на рака, определено не бих го направил. С ЖПР всичко в медицината и биологията се срива. Открих Първия биологичен закон през лятото на 1981 г. Отначало изглеждаше, че е валиден само за Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 116 гинекологични тумори. Много скоро обаче открих, че е приложим за всеки вид рак толкова добре, колкото и за всички т.нар. „ракови еквиваленти” (болести, подобни на рак). Междувременно стигнах до заключението, че ЖПР е приложимо и за всички болести, а следователно – за цялото поле на медицината. Откриването на биологичните специални програми на Природата беше наистина едно откровение. Единствено самият живот може да напише такава драма. Без смъртта на сина ми и моят последвал рак, истинската същност на болестите най-вероятно никога не би била открита – поне още десетилетия – защото традиционната медицина се отдалечава от тайната. ГНМ включва отношения между психика, мозък и съответните органи. В същото време тя предлага едно ембриологично-онтогенетично обяснение на разбирането защо всеки контролен център в мозъка е разположен точно там, където е. Всяка биологична концепция или тема на конфликта съответства на определена мозъчна програма. В момента на ДХС конфликтът маркира областта в мозъка, където шокът е „ударил”. Това въздействие – видимо на скенер като мишеноподобна конфигурация – е наречено огнище (или фокус) на Хамер. То е и истинската същност на конфликта и показва какво индивидът е асоциирал с конфликтната ситуация, което определя и точното местоположение на въздействието. ГНМ също така обяснява връзките между различните зародишни слоеве, макар че те са обект и на Хистологията – едновременно туморните и нормалните тъкани. Затова при всеки рак откриваме хистологична тъкан, която принадлежи там ембриологично. С други думи, всяка тъкан, която произлиза от вътрешния зародишен лист (ендодерма) е адено (жлезиста) тъкан и формира, в случай на рак, аденокарцином, докато тъканите, които произлизат от външния зародишен лист (ектодерма), обикновено формират плоски епителни карциноми (лечим рак), тъй като оригиналната тъкан също се състои от плосък епител. Тъканите, които произлизат от средния зародишен слой (мезодерма) показват, по време на активната фаза на конфликта, загуба на тъкан, проявяваща се като остеолизи, съединително-тъканни некрози, подтискане производството на кръв и т.н. По време на лечебната фаза допълнителната тъкан от белега, раната често се образува в костта или съединителната тъкан – иронично наречена от традиционната медицина „сарком”, смятана даже за напълно безобидна по същество. В ГНМ ние разграничаваме два вида тестикуларен тумор: 1) Тестикуларен тератом (ендодерма); и 2) Интерстициална (междуклетъчна) тестикуларна некроза (мезодерма). Всеки вид е свързан с различен зародишен лист. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|