Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
122
Вирусите работят планомерно във фазата на оздравяването,
макар и със силно оклудиращ (запушващ лумена) оток на интрахепатиалните (вътречернодробните) жлъчни пътища, което досега наричахме
вирусен хепатит. Не вирусите предизвикват хепатита,
както вярвахме досега, а нашият организъм се обслужва от тях, като целта е оптимизиране на процеса на оздравяване. Ако
„специалните микроби” не са налични, тогава разязвяванията на интрахепатиалните жлъчни пътища оздравяват след решаването на конфликта.
Процесът при наличието на т. нар. “
хепатит А - вируси” (причиняващи хипатит А) или “
хепатит В - вируси” е фудроянтен, но по-кратък и предлага биологично
по-висок шанс за оцеляване, отколкото ако оздравяването стане без такива вируси. Разликата иктеричен или неиктеричен хепатит (оцветен или неоцветен в жълто), се основава на това, колко от интрахепатиалните жлъчни пътища са запушени и дали евентуално главният път (дуктус холедохус) ще се окаже запушен от оток. След преминаването на хепатита тук може да се стигне и до образуването на
Сподели с приятели: 
