Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина


ТЕСТИКУЛАРЕН ТЕРАТОМ (зародишно-клетъчен тератом)



Pdf просмотр
страница106/479
Дата16.02.2023
Размер7.92 Mb.
#116631
1   ...   102   103   104   105   106   107   108   109   ...   479
germanska-nova-medicinapdf-pr 7e60c11e92728a5c743f1979d003e133
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест

ТЕСТИКУЛАРЕН ТЕРАТОМ (зародишно-клетъчен тератом)

Тестикуларният тератом се управлява от краниалната (черепна) част на средния мозък
(изключение!). Той представлява компактен тумор, растящ по време на активната фаза на конфликта. Както напредва конфликтът, така напредва и ОХ, включвайки прогресивно по-голяма област в мозъка. В същото време туморът също напредва и става по-голям, посредством продължаваща клетъчна пролиферация (делене).
Тестикуларният тератом винаги е свързан с „конфликт на дълбока загуба”, изживян чрез смъртта на обичан човек, например на син или най-добър приятел, но също така на животно или на домашен любимец. Значението на тератома е свързано с древната способност за безполово размножаване, което е стимулирано от биологичната спешна ситуация да загубиш близък роднина
(„член на стадото”), за да съдейства за по-бързата репродукция.


Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
117
По време на лечебната фаза ракът спира да се развива/туморът спира да расте (макар и слабо) и се разгражда от туберкулозни бактерии – процес, наречен казеация (некротичен процес, при който тъканта се променя в суха, пихтиеста маса, наподобяваща сирене, кашкавал).


РАК НА ТЕСТИСИТЕ – КИСТИ НА ТЕСТИСИТЕ

Интерстициалният рак на тестисите има своя контролен център в церебралната медула и е свързан с конфликт на дълбока загуба – например, загуба, касаеща личност, която умира или се отдалечава от нас.
По време на активната фаза на конфликта наблюдаваме точно противоположното на тератом, наречено некроза – загуба на тъкан от тестиса. Като изключим незначителната придърпваща чувствителност в засегнатия тестис, няма нищо осезаемо от външната страна.
С разрешаването на конфликта започва да се оформя киста („тумор”) чрез пролиферация (делене) на интерстициални, хормонопроизвеждащи тестикуларни клетки. В този случай, биологичната цел е в лечебната фаза, защото втвърдената тестикуларна киста образува значително повече мъжки полови хормони (тестостерон) от нормалното. Това се случва с цел увеличаване на либидото и мъжествеността, което в крайна сметка увеличава шанса за компенсация на загубата на дете
(потомство) или партньор (другар).
Такава тестикуларна киста се различава от „хидроцеле” (събиране на течност в скротумната торбичка на тестиса), което засяга и перитонеума – или коремния перитонеум (в случай на асцит с отворена ингвинална гънка), или перитонеума, който покрива самите тестиси. Конфликтът е свързан с
„атака срещу тестисите
”.
Тъй като тестисите по начало се локализират на височината на лумбалните (поясни) прешлени, често се откриват уголемени лимфни възли на ниво L1 или L2. Погрешно се вярва, че те са резултат от „метастазиращи” клетки, които са се придвижили до там от тестисите. Уголемените лимфни възли се свързват с „конфликт на самообезценяване”, който конфликт пациент с тестикуларен рак често преживява с чувство на „обезценяване” спрямо тестисите си, което засяга лимфните възли в областта на L1 и L2 поясен прешлен.
Обикновено само съобщението за операция на тестисите може да предизвика „конфликт на атака”, чийто резултат би бил „перитонеален мезотелиом” (вид тумор на перитонеума). Това се случи и при мен – едва не умрях от гноен туберкулозен перитонит (лечебната фаза на „атака срещу корема”).
Комбинация от различни СБС програми на тестиса също е възможна. Например, тератом успоредно с тестикуларна некроза или два конфликта на загуба по едно и също време, например загуба на съпруга и на дете. Резултатът ще бъде некроза и на двата тестиса. В този случай, пациентът е в
„констелация на главния мозък” с преимуществен сексуален комплекс или сексуална мегаломания
(но с редуцирана мъжественост).
Често посещенията в публичен дом са инстинктивен порив да се подчиниш на Природните биологични закони и на тяхната специална програма, които в този случай целят възстановяване на загубата ( твърдението, че посещения на публичен дом, поради тези причини не е „греховно”, звучи определено предизвикателно за християнските моралисти).


Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
118
Не е трудно да се установи връзка със страданието от загубата на обичан човек. В много примери обаче, този или подобен конфликтен шок влияе без предупреждение на всеки – тихо, „отвътре на пациента”. Това не означава, че шокът е по-малко драматичен, защото всичко, което има значение е какво пациентът чувства или е почувствал в момента на ДХС. Често той не е в състояние да говори с никого за проблема, въпреки че би искал да си излее душата и да сподели с някого.
Историята на еволюцията стана мой неизменен съветник. Смятам, че в медицината човек не може да разбере каквото и да е, без да има предвид еволюцията ни. Но когато погледне с любопитство над раменете на нашия Господ Творец, е в състояние да разбере не само какво съществува, но също така и защо съществува и защо се случват нещата точно по този начин.
© д-р Рике Герд Хамер
Преведено от - http://learninggnm.com/documents/sbs-testicularcancer.html


Сподели с приятели:
1   ...   102   103   104   105   106   107   108   109   ...   479




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница