Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
119
Централно място заема ДХС (шоков конфликт), той обхваща не само острия, драматичен шоков конфликт, който ни сполетява в грешния (неподходящия) момент, а също и съдържанието на конфликта, от което се определя локализацията на огнищата на Хамер в мозъка, както и локализацията на раковите тумори или некрози в органа. От момента на ДХС в прилежащите към конфликта и към органа участъци от мозъка, ние виждаме на компютърната томография (КТ) ясна кръгла конфигурация от дискове (ОХ), които изглеждат като концентричните кръгове на мишена за стрелба. Процесите, които наблюдаваме в мозъка, ги виждаме също и в органа, което означава, че те си кореспондират един с друг. Вълнуващото при това е, че на практика мозъкът и органът трептят в един и същи такт подобно на мишеноподобната конфигурация.
Можем да си представим органа с неговите клетъчни ядра, които са свързани в мрежа помежду си, почти като един втори мозък. „Мозъкът в главата” и „мозъкът в органа” трептят в една и съща фаза, по един и същи начин, както показват нашите конфигурации от „мишени”. От една страна главният мозък дава заповеди на мозъка в органа, например моториката, а от друга - „мозъкът в органа” дава информация на мозъка в главата, например сензориката. Ние знаем тези неща и днес, от неврологията, но те до сега не са се развили, защото не познавахме взаимните зависимости на
„Новата медицина”.
С напредването на конфликта напредва също и огнището на Хамер в мозъка, което означава, че ще бъде засегнат все по-голям ареал или един вече засегнат ареал по-интензивно ще се изменя.
Едновременно с това напредва и ракът на органа, което значи, че туморът, чрез реално увеличение на клетките, става по-голям по маса. Само от гледна точка на онтогенетичното развитие биологичните конфликти се разбират като архаични конфликти, които са аналогични по принцип при хора и животни. Животното усеща повечето от тези биологични конфликти съвсем реално. При човека „залъкът”, който не може да преглътне, може да е банкнота от 1000 евро или провалена сделка (работа). Ако например, един управител (мениджър) има големи финансови трудности, защото конкуренцията е станала твърде силна, или ако банката му е спряла „кранчето” за пари, тогава при един съответен ДХС, а именно страх от гладна смърт, може да възникне чернодробен карцином.
Едно малко момиченце изпитва страх от гладна смърт, когато до магазина на баща му отваря врати супермаркет. Бащата постоянно се жалвал: „О, Господи, ще умрем от глад” и петгодишното дете приема това за „чиста монета”. Или 19-годишен пациент изпада в конфликт „страх от гладна смърт”, защото приятелката му е забременяла и той си е мислил: „О, Господи, ние двамата нямаме нищо, за да живеем, как тогава да отглеждаме дете?”. Друго момиче, чиято майка иска да се върне на работа и затова детето трябва да се храни при баба си, където обаче, ястията не са му вкусни, би претърпяло конфликт „страх от гладна смърт” чрез карцином на черния дроб.
Всичко се определя при настъпването на ДХС - съдържанието на психо-биологичния конфликт, както и принадлежащата към него локализация в мозъка и локализацията на рак или ракови еквиваленти в органа. Но се установява и още нещо много важно - т.нар. следи. Те са резултат от ДХС-ма и остават в подсъзнанието. Това са всички подробности, които обкръжават даден конфликт, като миризми, вкусове, звуци, обекти или хора и се запазват в мозъка, докато конфликтът напълно се разреши. Повтори ли се някое от придружаващите условия отново, попаднем ли на стара следа, тогава съществува възможност да се „завърне” отново целият конфликт, като рецидив. Това означава, че попадайки на познати следи, например миризма, ние асоциираме стария конфликт и преживяваме същите емоции отново. Всички алергии, които можем да докажем с нашите тестове, винаги са вторични „следи”, които са свързани с ДХС-ма.

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
120
Ако на един пациент се каже, че има рак на червата и трябва да се оперира, тогава той обикновено преживява нов, втори конфликт:
- Една мисловна атака срещу корема, който трябва да бъде опериран. Един такъв биологичен конфликт причинява карцином на перитонеума (коремната ципа), растящ в активната фаза на конфликта.
- Един солитарен (единичен) чернодробен карцином, при това винаги вдясно дорзално
(отзад). Той изразява биологично-архаичния страх, че вече никаква храна няма да премине през червото, защото там привидно е застанал тумор. Това значи, че пациентът има истински архаичен страх да не умре от глад или пък да не развие илеус (чревна непроходимост) и пак да умре от глад, защото си представя, че храната вече не може да премине.
Минава време от диагнозата до момента на операцията (по правило 3–4 седмици) хирургът обикновено открива т. нар. точковидни метастази по перитонеума (коремната ципа), а ако направи и томография на черния дроб малко преди или след операцията, открива и споменатото вече кръгово огнище в черния дроб, вдясно дорзално. При тази диагноза пациентът обикновено се счита за неоперабилен, нелечим, загубен случай.
Важно е да се отбележи, че пациентът е развил биологични конфликти и заболявания ятрогенно, поради говорене за диагнозата и вестта за операция.
Трябва да се отбележи още, че хирургът (може би от незнание на взаимните връзки), при самата операция отстранява това единично кръгово огнище в черния дроб, а също така и възможно повече от „метастазите” по перитонеума (такава е най-честата практика в момента). След операцията, пациентът започва да мисли, че вече се е освободил от своето нещастие и като знак за решение на своя конфликт (атака срещу корема), той получава асцит (течност в корема), идващ като знак за оздравяване. Този асцид обаче, според хирурга и онколога, изглежда като началото на края, защото те двамата не знаят нищо за биологичните взаимозависимости. Така се затваря един порочен кръг, дотолкова, че всичко, което за вбъдеще има отношение към червата, ще предизвиква рецидиви на този чернодробен карцином. Ако например, пациентът започне да се страхува, че след операцията са се получили сраствания, ако има обстипация (запек) и мислите му бягат само в посока запушване на червата, той отново и отново ще развива този солитарен чернодробен карцином като рецидив.
Също и във фазата на оздравяване, именно асцитът може отново да предизвика подобен порочен кръг и да се свърже с първия конфликт, при който нещо е трябвало да бъде оперирано.
Винаги, когато пациентът е във фаза на оздравяване и има асцит, той изпада в паника и при паниката (активен конфликт) асцитът се отдръпва, отстъпва. Изчезне ли паниката, връща се и асцитът, като белег на оздравяване. Това се повтаря отново и отново и съществува опасност от ескалация.
В Новата медицина такъв пациент естествено ще бъде изследван много старателно клинично, психично и мозъчно. Същата диагноза ще се постави с много по-малки разходи и ще бъде поднесена на пациента много щадящо, като веднага ще му бъде обяснено, че това не е краят на света. Ако конфликтът още не е решен, то, заедно с пациента, ще се търси възможното решение. При това, той няма да получи карцином нито на перитонеума, нито на черния дроб.
Прогнозата ще предвижда и най-малките случаи, при които съществува заплаха от илеус и където, разбира се, би се провела профилактична операция (почти винаги с относително добри резултати), стига да се остане само с този карцином и да не настъпят никакви по-нататъшни усложнения.

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
121
След решението на конфликта, съгласно четвъртия закон - Онтогенетична система на микробите - започва веднага възстановяването, т.е. туморът ще бъде раздробен и разрушен с помощта на туберкулозни микобактерии (в случай, че са налични). Само тогава той може да изчезне.
Всички бактерии, които познаваме, работят без изключение във фазата на оздравяване, не по-рано и никога по-късно, т.е. ако ни липсват подходящите микроби във фазата на оздравяване, то тогава туморът ще остане нераздробен и неразграден. Останалите чернодробни каверни обикновено колабират и се индурират (втърдяват) до т.нар солитарна (изолирана) чернодробна цироза (по принцип процесът протича също като при разпадащи се кавернизирани белодробни огнища в алвеоларната зона, след конфликт „смъртен страх”). Там, където възможността за регенериране е отминала или вече окончателно я няма, е възможно да се разрасне съединителната тъкан и да капсулира тумора или дори да го калцира.
Във фазата на оздравяване черният дроб набъбва, пациентът е отпуснат и уморен, спи много и добре, но много често, около 3.00 часа сутринта, се буди със силно нощно потене (както е при всички, управлявани от малкия мозък тумори, придружени от туберкулоза) и субфебрилна температура. Черният дроб е малко по-малък, но към края на фазата на оздравяване, отново изгражда нормална чернодробна тъкан, за да компенсира.
Принципно органичните симптоми се оценяват много предпазливо, защото трябва винаги да се има предвид, че се отнася за стар карцином, който поради липсата на туберкулозни микобактерии в състоялата се вече фаза на оздравяване, не е разграден, нито разрушен и само по случайност е бил открит.
Има обаче органи, които функционално са съставени от повече части на различните зародишни листове. Към тях се отнасят също и стомахът, черният дроб, панкреасът и др. Докато при органите, управлявани от малкия мозък, във фазата на активния конфликт се наблюдава увеличение на клетките, то при тези, които са управлявани от главния мозък, се наблюдава стопяване на клетките.

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: