Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
135
Цитостатичните лекарства („химиотерапевтични”) са отровни симпатикотонични агенти. Те
засилват растежа на туморите, които се развиват по време на активната фаза на конфликта. Също така намаляват еластичността на мозъчната тъкан, засегната по време на лечебния процес. През курса на химиотерапия мозъчният оток се свива и нараства. Накрая този „ефект на акордеона” може да доведе до разкъсване на мозъчната тъкан, съпроводено със сериозни последствия.
Лъчетерапията също има цитотоксичен ефект. Радиоактивността
разрушава здравите клетки, включително и костното вещество, където се образуват кръвните клетки. Ако организмът успее да се възстанови, ще се наблюдава левкемия по
време на лечението (точно както и при биологичния „конфликт на самообезценяване”, засягащ костите).
Морфинът е силен наркотик, който поставя пациент, намиращ се
във ваготонична лечебна фаза, в още по-дълбока ваготония, предизвиквайки нарастване на мозъчния оток и възможен риск мозъчното налягане да предизвика състояние на кома. Една единствена инжекция морфин предписана на пациент, намиращ се в най-дълбоката фаза на ваготония може да бъде фатална! Морфинът парализира червата и отслабва волята за живот.”
Сподели с приятели: 
