Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Въпрос – Д-р Хамер, какъв е третият биологичен закон, който установихте?
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
- Навигация на страницата:
- Въпрос – Как стигахте до него
| Въпрос – Д-р Хамер, какъв е третият биологичен закон, който установихте? Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти. Въпрос – Какво означава терминът „онтогенетичен”? Онтогенетичен означава, че всички болести (в медицината) водят началото си от еволюцията. Той се отнася за ембрионалния живот на индивида. Въпрос – Как стигахте до него? Открих Онтогенетичната система на туморите и раковите еквиваленти след наблюдение на около 10 000 случая. Работех напълно емпирично, както би трябвало да постъпи един добър учен. Документирах всичките събрани случаи, както и компютърните томографии на мозъка с техните хистологични находки. Едва след това ги разгледах и сравних, за да видя дали има някаква закономерност, някаква система. Беше поразително, имайки предвид, че го смятахме за невъзможно. Имаше много пациенти, при които компактни тумори израстват чрез клетъчна аугментация в активната фаза, а други нарастваха в лечебната фаза, след като конфликтът е бил разрешен. Просто не би могло да става въпрос за една и съща болест. Така че се наблюдаваше два вида клетъчно нарастване: едно в активната фаза и друго в лечебната. Болести, при които се наблюдава клетъчно свиване или стопяване (т.е. дупки, язви, некрози, общо наречени абсцеси) в активната фаза, имат клетъчна аугментация в лечебната фаза. Сравних тези различни находки и винаги виждах систематичността. Туморите, които се формираха в активната фаза с нарастване на клетки винаги имаха своите програми едновременно в мозъчния ствол и в малкия мозък (церебелума). Тези две части на мозъка се наричат „стар мозък”. Затова всички ракови болести, характеризиращи се с клетъчна аугментация в активната фаза, имат своите програми в стария мозък, откъдето и получават инструкции. И всички т.нар. тумори, които са всъщност само преливащ вид на лечебен симптом, минаващ през клетъчна аугментация по време на лечебната фаза, имат своите програми в церебелума. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 145 Тази систематична връзка беше открита през 1987 г. и наречена „Онтогенетична система на туморите и раковите еквиваленти”. С ЖПР и законът за двете фази при всички болести, беше изведена първата систематична класификация в Германската нова медицина. „Онтогенетичен” означава произхода и развитието на индивидуалното житейско съществуване. Означава установяване на връзка с развитието на човешката същност. Така че Онтогенетичната система на туморите означава, че нито мястото на ОХ в мозъка, нито видът на тумора или некрозите, които се развиват впоследствие, се случват просто по случайност, защото всичко е било логически предопределено през еволюцията на човека. Смята се, че онтогенезата е повторение на филогенезата, което означава, че развитието на различните видове до човек е повторено в ембрионалното развитие на детето и по време на ранното детство. Знаем, че трите основни клетъчни слоя се създават през първите седмици на човешкото ембрионално развитие и всички органи произлизат от тези три основни клетъчни слоя – вътрешен или ендодерма, среден или мезодерма и външен или ектодерма. Всяка клетка и всеки орган от нашето тяло имат отношение към един от трите слоя. Органите, които се развиват от вътрешния клетъчен слой имат своите програми в мозъчния ствол, най-старата част от мозъка. В случаите на рак те произвеждат, чрез клетъчна аугментация, компактни тумори от адено клетъчен тип. Клетките, респективно органите, които се развиват от външния клетъчен слой имат програми в кортекса на церебрума, най-младата част на нашия мозък. В случаите на рак се причинява клетъчно стопяване, под формата на абсцеси, язви или функционални нарушения на органно ниво, като диабет или парализа. В средния клетъчен слой се различават по-стари и по-млади групи клетки. Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-старата група на средния клетъчен слой, имат програми в церебелума, което значи, че те всъщност принадлежат към стария мозък и заради това произвеждат компактни тумори от аденоиден клетъчен тип по време на активната фаза. Клетките, респективно органите, които принадлежат към по-младата група на средния клетъчен слой, се ръководят от медулата на церебрума. Затова те произвеждат некрози или дупки в тъканите, респективно стопяване на клетки, като дупки в костите (в костната плътност), в далака, в бъбреците или яйчниците, наречени костни остеолизи, бъбречни остеолизи, остеолиза на далака или некрози на яйчниците по време на активната фаза. От това става ясно, че ракът не е безсмислено развитие на подивели клетки. Той е едно разбираемо и дори предвидимо събитие, което се придържа точно към онтогенетичния процес. Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|