Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Метастазните теории – лице в лице с изследванията на д-р Хамер
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
| Метастазните теории – лице в лице с изследванията на д-р Хамер Общоприета медицинска теория е, че метастазиращите клетки са от същия вид , както и тези в първоначалния тумор, т.е. ако ракът се развива в гърдата и метастазира към костите, то се вярва, че раковите клетки в костите са ракови клетки от гърдата. Но през 2006 г. д-р Венсан Жигер, изследовател върху рака от университета Макгил, здравен център в Монреал, заявява следното: „Раковите клетки от гърдата например, често се придвижват към костите. Това е изключително постижение, тъй като първо те трябва да се трансформират от гръдни клетки в костни”, казва д-р Жигер. Той и неговите колеги се опитват да разберат как става това. ( Globe & Mail, 28 ноември 2006 г.) Изхождайки от проучванията на д-р Хамер, нито една от двете метастазни теории не може да се докаже научно, тъй като и двете приемат, че ракът започва в тялото , където здрави клетки предполагаемо мутират – внезапно и без причина – в „злокачествени” клетки. Тази концепция не отчита и факта, че ракът, подобно на останалите телесни процеси, се управлява от мозъка и че всички тумори започват всъщност в психиката (душата)! В светлината на това ново разбиране за естеството и произхода на рака, вторичните тумори не могат да бъдат резултат от разпространяващи се по кръвен или лимфен път ракови клетки към други органи, тъй като няма начин раковите клетки да заобиколят тази добре установена биологична система. Стандартните теории за метастазите (абстрахирайки се от техните смущаващи противоречия) също така пренебрегват изцяло и хистологичната връзка на всеки вид рак с един от трите ембрионални зародишни слоя. Нека да разгледаме например, интрадукталния карцином на гърдата (рак на млечните пътища) и рака на костите: Ектодермалната обвивка на млечните канали, включваща интрадукталния карцином, се управлява от кората на главния мозък (кортекса), докато костите, които произлизат от мезодермата, се управляват от медулата на главния мозък. Интрадукталният рак на гърдата е свързан с „конфликт на раздяла” и се развива предимно по време на лечебната фаза, докато ракът на костите винаги е индикация за конфликтна активност на „конфликт на самообезценяване”. Затова, ако ракът на костите е вторичен тумор, след рака на гърдата, то той може да бъде причинен единствено от „самообезценяване”, преживяно по време, когато ракът на гърдата вече е в лечебна фаза ! Това, което прави концепцията за „разпространяващият се към костите рак на гърдата” още по- ирационална е това, че така наречените „остеокластни метастази” (първичен тумор, подобно на тумора на гърдата или на простатата, който се „разпространява към костите) по дефиниция не са туморно образувание, а точно обратното – загуба на костна тъкан. По какъв начин раковите клетки от гърдата се предполага, че създават „канцерогенни” дупки в костите без да се намесва мозъкът, все още не е обяснено. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 288 Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|