„Метастази” – критичен поглед
Патолозите твърдят, че могат да открият причината за вторичния тумор чрез анализиране на тъканни проби (биопсия). Сегашната практика е да се използват багрила и антитела, за да се определят специфичните протеини за всеки тумор. Този метод се нарича „имунохистохимична техника”. Един критичен поглед върху този метод, бързо разкрива, че тази процедура НЕ определя метастазиращи ракови клетки, а само протеини
, отделени от тумора. Коментар, поместен в образователния сайт на калифорнийския университет UCLA, признава за това очевидно несъответсвие: „Въпреки че анализът може и да е прост, често страда и от ниска чувствителност или специфичност и не осигурява адекватно функционално измерване по отношение поведението на туморните клетки.”
От гледна точка на ГНМ, отделянето на протеини от тумора е естествена част от лечебния процес, особено когато туморът се разгражда от туберкулозни бактерии по време на лечебната фаза, например в случая на рак на млечната жлеза. Докато тялото разрушава излишните клетки, протеините се отделят в кръвния поток. Имунохистохимичната техника само проследява тези протеини
, а ние оставаме с впечатлението, че се проследяват живи ракови клетки.
Метастазната теория представя идеята, че раковите клетки се придвижват чрез кръвния
поток или лимфната система. Но никога не са наблюдавани живи ракови клетки в кръвта или лимфата на болен от рак пациент. Идентифицирани са само антитела
, които не доказват присъствието на жизнеспособни, „метастатични” ракови клетки (същият метод за „индиректно доказване” се използва, за да се „докаже” съществуването на вируси, като причина за „вирусните инфекции”).
Ракови клетки от първичния тумор никога не са наблюдавани да се прикрепват по естествен начин към друг орган или тъкан и да образуват нов тумор. Повтарям, само „антитела” или „протеини” са проследявани до вторичния тумор.
При експерименти, в които изследователите инжектират милиони размножаващи се „злокачествени” ракови клетки от растящ тумор директно в кръвния поток, рядко се появява вторичен тумор.
„Използвайки модела, при който човешки ракови клетки от гърдата са отгледани в мишки, ние открихме, че само малка част от тези клетки имат способността да образуват нови тумори.” (катедра по Вътрешни болести, Специализиран раков център, Университетът в Мичиган, Ан Арбър, Мичиган
48109, САЩ). Източник: Доклад на Националната академия на науките на САЩ.
Сподели с приятели: |
