Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
289
•
Ако е вярно, че раковите клетки метастазират до други органи чрез лимфната система, как е възможно „метастазиращ” рак да се развие в белите дробове или в костите (статистически най-често цитираните „метастатични тумори”), въпреки че тези тъкани не са снабдени с лимфна течност? •
Ако е вярно, че вторичните тумори се причиняват от ракови клетки, мигриращи чрез кръвоносната или лимфната система, защо ракови клетки от първичния тумор рядко се придвижват към съседни тъкани; например от матката към шийката или от костите към съседните мускулни тъкани? Теорията за „мозъчните метастази” в противовес с откритията на д-р Хамер През 1980 г.
д-р Хамер установи, че така наречените „мозъчни тумори” не са, както се предполагаше, необичайни,
анормални образувания в мозъка, а представляват глиални клетки
(мозъчната съединителна тъкан), които естествено се натрупват през втората половина от лечебната фаза, в
тази част от мозъка, която е – успоредно до лекуващият се орган – също в процес на лечение по това време. С други думи, този глиален възстановителен процес се случва по време на ВСЯКА една лечебна фаза,
независимо дали е кожен обрив, хемороиди, обикновена настинка, инфекция на пикочния мехур или рак.
Това е абсолютна индикация, че биологичният конфликт е разрешен и че психиката, мозъкът и органа са в последния етап от лечението си.
Сподели с приятели: 
