Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
337
Вирджиния Ливингстън (по-късно Ливингстън-Уилър), една забележителна изследователка на
рака и терапевт, в нейната книга „Ракът – един нов пробив”, описва една от многото пациентки,
дошли при нея, след като са преминали пълния курс на лечение на рак на гърдата.
27
„След откриването на малка бучка в гърдата, на нея и е направена пълна мастектомия. Нито един от
аксиларните лимфни възли, които са изрязани не е (бил) засегнат. Всичко, свързано с тумора е било успешно премахнато. За да се презастраховат, че няма да има повторен растеж ѐ
била предписана лъчетерапия, като ѐ отстранили и яйчниците.
За неин ужас,
година по-късно, се появили няколко малки възела в същата гърда. Отново ѐ била назначена лъчетерапия. Появили се и повече бучки на врата, което изисквало още лъчетерапия. В
допълнение на всичко това, тя получила и хормонална терапия с тестостерон, която довела до появата на акне и окосмяване по лицето. Възлите продължавали да се появяват. Накрая ѐ
назначили химиотерапия, с обичайните странични ефекти.
Преди още да ѐ поникне косата, тя
получила силни болки в костите, което било диагностицирано като рак на костите. Очаквало се увеличената химио- и хормонална терапия да помогнат. Но, няколко месеца по-късно костните лезии станали по-зле и премахването на надбъбречните жлези било препоръчано и осъществено, надявайки се, че страдалческият ѐ живот би бил удължен с една година. А
след това, премахването на хипофизната жлеза би могло да ѐ даде още три до шест месеца живот.”
Сега вече вярата ѐ в нейните медицински консултанти била достатъчно разклатена и тя отишла при д-р Ливингстън за помощ. Поискала да бъде прегледана без присъствието на съпруга ѐ, тъй като искала да му спести агонията от гледката на голото ѐ тяло, разкривено, осакатено и съсухрено, с извънредно много подут корем и слаби крака. Накрая тя прошепнала: „Докторе, да се самоубия ли?”
Сподели с приятели: 
