Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина
Изтегляне 7.92 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Синелников, Валерий - възлюби своята болест
- Навигация на страницата:
- Да заобиколим тази операция Дали си струва сърдечната операция
- Но това не оправя фундаментално проблема
| атеросклероза . Но плаките сами по себе си НЕ са причина за инфаркт. В случай на спешна ситуация, когато кръвоносните съдове се запушат, съществува колатерално кръвообращение, чрез което сърцето се снабдява с кръв. Това е потвърдено от медицинската наука. „Проучване на Rentrope et al от април 1988 година, издание на Американското списание по кардиология, е получило резултати, напълно противоположни на теорията за запушване на коронарната артерия. В съпровождащата уводна статия, д-р Стивън Епстийн от National Heart , Lung, and Blood Institute, обобщава „изключително важните наблюдения” на Rentrope и колеги. Те са открили, че в напреднало състояние на стестение на коронарните артерии, снабдяването на сърцето с кръв е изцяло подсигурено чрез колатерали, които се образуват по естествен начин в резултат на запушването. Интересно, но те са наблюдавали, че колкото по-стеснени са коронарите, толкова по-малка опасност от инфаркт има.” World Research Foundation Фактът, че колатералното кръвообращение подсигурява снабдяването на сърцето с кръв в случаи на стесняване на коронарните артерии, поставя под въпрос и необходимостта от операции за байпас. Да заобиколим тази операция? Дали си струва сърдечната операция? Лекари питат дали байпасът и ангиопластиката наистина удължават живота на пациентите. Резултатите от клиничните изпитвания са ясни: С изключение на минимална част пациенти с тежко заболяване, операциите за байпас не удължават живота, нито предотвратяват бъдещи инфаркти. Същото се отнася и за ангиопластиката, при която стеснените съдове се разширяват и после обикновено се поддържат отворени чрез метални тръбички, наречени стент. „Хората често вярват, че тези процедури оправят проблема, така както водопроводчикът оправя водопроводната инсталация с ново парче тръба”, обяснява д-р Л. Дейвид Хилис, професор по кардиология в University of Texas Southwestern Medical School. „Но това не оправя фундаментално проблема.” BusinessWek online, 18 юли 2006 г. Ако не са холестеролните плаки, ако не е запушването на артериите, то кое предизвиква инфаркт? Д-р Хамер открива, че инфарктът започва в мозъка. Ето какво казва той: „По отношение на инфарктите ние не успяхме да разберем значимата роля на мозъка, така както пренебрегнахме важната роля на мозъка при рака.” Сега ще разгледаме мозъчното ниво и какво се случва там, докато тече лечението на коронарните артерии с помощта на холестерола. Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina 378 Лечение винаги се осъществява в течна среда. По време на първата част от лечебната фаза започва да се събира серозна течност около участъка, който е в процес на лечение. В мозъка се образува оток или едем, който представлява една водна торбичка, предпазваща засегнатата област по време на лечението. На скенер това се вижда като тъмно петно. Размерът на мозъчния оток се определя от силата на въздействие от шока в мозъка, когато се случва ДХС. Така че, по време на първата част от лечебната фаза в мозъчната област, контролираща коронарните артерии, се образува едем. По средата на лечебната фаза се случва нещо значимо. Целият организъм изведнъж се изважда от ваготоничното състояние и се връща обратно към конфликтно-активното състояние на стрес, характеризиращо се с нервност, безсъние, студена пот и всички други симптоми, типични за активната фаза. Каква е целта на това? По средата на лечебната фаза мозъчният едем достига максималния си размер и точно в този момент симпатикотоничният стрес притиска едема и освобождава налягането в него. Това ние наричаме епи-криза. Състояния като астматичен пристъп, епилептичен припадък, инсулт и инфаркт се случват именно по време на епи-кризата. В мозъчния център, контролиращ артериите има още един център, отговарящ за бавния сърдечен ритъм – център за брадикардия. По време на епи-кризата, когато мозъчният оток се изстисква чрез симпатикотоничния натиск, се засяга и центърът за бавен сърдечен ритъм. Затова типичният симптом при инфаркт, засягащ коронарните артерии, е брадикардична аритмия. По същото време има и ангина пекторис, защото епи-кризата реактивира симптомите на активната фаза. Заедно с бавния сърдечен ритъм и острата болка има и спазми, тъй като артериите имат мускулна тъкан. Но тези спазми нямат връзка с миокарда, защото той се контролира от друг мозъчен център. Типични за инфаркта са студената пот и гаденето – характерни симптоми и за всяка епи-криза. При интензивен инфаркт или епи-криза човек може да припадне. За това също си има причина. Припадъкът, наречен още абсанс, поставя индивида в състояние на безсъзнание, за да може епи- кризата, която е най-важната част от биологичната програма, да не бъде прекъсвана. Ето какво казва д-р Хамер за припадъка: „На загубата на съзнание по време на епилептоидната криза се гледаше доста сериозно. При 3-4 сърдечни удара на минута и дори при много слабо дишане, човек може да остане жив за дълго време, докато приключи продължителният абсанс и мозъчното забавяне на предсърдната аритмия.” След епи-кризата или в случая след инфаркта, организмът навлиза във втората част от лечебната фаза. Тя се нарича още фаза на скарификация, защото се образуват белези в зоните на лечение, така както се случва при лечението на всяка една рана. Този процес се случва и в мозъка. Започва струпване на глиални клетки, които подпомагат възстановяването на функцията на нервните клетки, засегнати от конфликтния шок. На тази снимка се вижда струпването на глия около центъра за коронарните артерии, оцветено в бяло. Традиционната медицина определя това състояние като Изтегляне 7.92 Mb. Сподели с приятели:
|