Информацията поместена в този документ е събрана от българския сайт за Германска Нова Медицина

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
374
Сърдечните заболявания, заедно с рака, са сред най-разпространените заболявания в съвременния свят. Според плашещата статистика, сърдечните болести убиват половината от всички американци.
Един от лекарите, интервюиран по време на програмата, казва следното:
„Представите ни за това как се случва инфарктът са се развили извънредно много през последното десетилетие, но ние все още не сме разгадали напълно мистерията на кардиоваскуларния риск.”
Д-р Питър Либи
Това изказване ни показва, че стандартните теории за сърдечно-съдовите заболявания и в частност за инфаркта, се основават само на идеи, на предположения. А обществото вярва, че тези официални обяснения се базират на една добра наука. Добра наука означава, че установените теории са били научно доказани и са възпроизводими при всеки един пациент.
Някои от стандартните теории, които чуваме са: Холестеролните плаки по стените на коронарната артерия пречат на кръвта и на кислорода да достигнат до сърдечния мускул и причиняват инфаркт. Но това не винаги е така.
„От 1948 година повече от 12 доклада за аутопсии на инфарктни сърца не са успели да потвърдят теорията за запушване на коронарната артерия като причина за инфаркт на миокарда. Това означава, че жертвите на фатален инфаркт не са имали никакво доказателство за коронарно запушване.”
(World Research Foundation)
Следва т.нар. теория за рисковите фактори, според която определени фактори увеличават риска от сърдечна атака. Рисковите фактори са: пушене, липса на физически упражнения, богата на мазнини диета, затлъстяване, висок холестерол, високо кръвно налягане, фамилна обремененост и т.н. Но има и подобни твърдения:
„Миенето на зъби „предотвратява” сърдечни заболявания”
Хора, които не си мият зъбите по два пъти на ден се излагат на риск от сърдечно-съдово заболяване, смятат изследователите.
(цитат от списание)
Теорията за рисковите фактори се проваля и по отношение на противоречията, защото хора, които не пушат, които не правят редовно физически упражнения, които са пълни, мият си зъбите по два пъти на ден, пак получават инфаркт. Освен това има хора с висок холестерол, които никога не получават инфаркт. Същото се отнася и за високото кръвно налягане и за фамилната обремененост.
Една от причините, а аз бих казала причината, поради която традиционната медицина не успява да обясни тези противоречия е, че основните медицински изследвания обръщат внимание само на самия орган и на статистиките. Наблюденията, които не отговарят на нормата и са извън приетите параметри, се интерпретират като причина за болестта. Затова, що се отнася до теорията за сърдечно-съдовите заболявания, наблюдението за наличие на холестеролни плаки в коронарната артерия е вярно, това е факт. Но да се заключи, че тези плаки причиняват сърдечно заболяване, това е чиста интерпретация. А точно това научните теории превръщат в разказ и в академична белетристика.

Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
375
През 1979 година д-р Рике Герд Хамер започва да изследва причината за болестите, като поглежда отвъд органа. Изхождайки от презумпцията, че всички процеси в тялото се контролират от мозъка, той анализира хиляди снимки от скенер на пациенти с различни видове заболявания – различни видове рак, мускулни смущения, кожни проблеми, диабет, артрити и др. И прави потресаващо откритие...
Сравнявайки мозъчните скенери на своите пациенти с техните медицински оценки, той открива, че всяко заболяване има своя област в мозъка, откъдето то се контролира. По отношение на сърдечните заболявания той открива, че всеки пациент, прекарал инфаркт показва (без изключение) много различни промени в дясната страна на мозъка в т.нар. мозъчен кортекс. Точните промени, например кръговите конфигурации, се определят от силата на инфаркта, който се е случил.
Заедно с мозъка д-р Хамер взима под внимание и психиката – нашите емоции като цяло.
Изследвайки личните истории на своите пациенти, той бързо разбира, че всички те, без изключение, са преживели това, което ние в Германската нова медицина наричаме „конфликтен шок”. Например, загуба на любимо същество, неочаквана раздяла, загуба на работа и т.н. Чрез систематично сравняване на медицинските оценки на пациентите с мозъчния скенер и конфликтния шок, който те са преживели, д-р Хамер разбира, че психиката, мозъкът и свързаният орган са три компонента от една биологична единица, които винаги работят в синхрон. Ето как той формулира откритията си:
„Диференциацията между психика, мозък и тяло е чисто академична. Всъщност, те са едно”.
Психиката е нивото, на което се преживява конфликтът. Мозъкът регистрира шока. Той е медиаторът между психиката и тялото и изпраща съобщение образно казано, към съответния орган.
Това инициира програмиран процес на клетъчна пролиферация или клетъчна загуба. И д-р Хамер открива, че тази пролиферация или загуба не са малформации, а предварително програмирани
(заложени) отговори, които имат за цел да улеснят разрешаването на конфликта.
Например, ако човек изживява смъртна уплаха, клетките на белодробните алвеоли ще започнат незабавно да се размножават, за да осигурят на организма повече кислород. И ако този конфликт е силен и/или продължава дълго време, продължителната клетъчна пролиферация ще формира белодробен тумор или рак, който традиционната медицина приема като злокачествено заболяване.
Но д-р Хамер обръща тази парадигма с главата надолу като показва, че „болестите” всъщност са изпълнени със смисъл специални биологични програми, създадени да подпомагат организма по време на неочакван дистрес.
Базирайки се на ембриологията, изследванията на д-р Хамер показват, че мозъкът и всяка клетка от човешкото тяло са кодирани с програми за оцеляване. Затова и той нарича своите открития

Изтегляне 7.92 Mb.

Сподели с приятели: