Благодарение на nenaatoa и https://sites.google.com/site/germanskanovamedicina
65
Обикновено секрецията на физиологични течности от плеврата (по време на лечебната фаза на буквална или образна „атака срещу гърдите”) естествено се абсорбира от плевралната мембрана.
Обаче едновременно със задържането на вода („синдром”),
плевралната ефузия (излизане на течност от серозната ципа,
обвиваща белия дроб; плеврален излив) може да причини сериозни усложнения със затруднения при дишане и необходимост от дренаж на течностите (но, една пункция на плеврата би могла да отключи нов „конфликт на атака”!). Същият принцип е в сила и при
асцит – наличие на свободна течност в коремната кухина, т.нар. „воднянка”, в лечебната фаза на „атака срещу корема”.
Със „синдрома” (задържане на вода по време на активната фаза), един малък „териториален гневен конфликт” с хепатит в лечебната фаза, може съвсем
внезапно да се обърне в остра хепатомегалия (уголемен черен дроб), която пациентът може и да не е в състояние да преживее, особено ако има продължителни повторения на конфликта.
Сподели с приятели: