ОЦЕНКА НА ВАРИАНТИТЕ ЗА РАБОТА НА ТАКСИМЕТРОВ ЕЛЕКТРОМОБИЛ В УСЛОВИЯТА НА ГРАД РУСЕ
инж. Димитър Грозев
Резюме: Изследвани са временана за престои на таксиметровите автомобили на четири основни местостоянки в гр. Русе и са определени интервалите, в които може да се зарежда електромобил при замяна на конвенциалните таксиметрови автомобили с електромобили.
Ключови думи: таксиметрови автомобили, електромобили, алтернативни решения
ВЪВЕДЕНИЕ
Животът в съвременния град е невъзможен без удобни и надеждни транспортни връзки. Нивото на развитие и плътността на маршрутната схема на пътническия транспорт, неговите количествени и качествени характеристики, определят времето, което е необходимо на гражданина за пътуване.
Таксиметровите автомобили допълват другите видове обществени транспортни средства, осигурявайки транспортните потребности на населението. Ролята на таксиметровите автомобили, като съставна част от градския транспорт постоянно расте: има жилищни райони със слабо развита транспортна мрежа на обществения транспорт; повишава се темпа на живот, изменят се изискванията на потребителите към персоналното транспортно обслужване. Заедно с това при работата на таксиметровите автомобили се появяват допълнителни проблеми: съществено нараства плътността на транспортните потоци на съвременния град, появява се значителна конкуренция на пазара на предоставяне на таксиметрови услуги. Така например към 30.10 2011 г. в град Русе функционират 130 фирми, регистрирани, като еднолични търговци или дружества с ограничена отговорност (ЕТ, ЕООД и ООД) за извършване на таксиметрови превози. Те притежават автомобилен парк от 650 леки автомобила.
Използването на чисти транспортни средства е важно условие за екологията на съвременния град. Една от възможностите, която може да бъде използвана за осигуряване на таксиметровите превози в съвременния град е замяната на конвенциалните автомобили с ДВГ с електромобили .
ИЗЛОЖЕНИЕ
При анализа на възможността автомобилите с ДВГ да се заменят с елекрически важно място заема времето за престой на превозното средство. Изследването на този компонент ще определи възможно ли е батериите на електроавтомобила да се възобновяват за времето, за което един таксиметров автомобил не работи.
Характерното при използване на електромобили при таксиметровите превози е ограничението в пробега до изразходването на капацитета на акумулаторната батерия. Вземайки в предвид параметрите на съвременните електромобили можем да обособим два варианта, през който може да се възобнови енергията в акумулаторните батерии.
1 ВАРИАНТ: В периода от 19.30 до 7.30 ч., когато най-често таксиметровите автомобили не са в наряд поради намален пътникопоток. При този вариант, няма нужда от подробен анализ, тъй като времето е достатъчно за презареждане на почти всички видове налични акумулаторни батерии.
2 ВАРИАНТ: По време на работа от 7.30 до 19.30 ч. При този вариант анализът и изследванията са задължителни, за да се определи най-ефективната схема за зареждане, която няма да пречи на ежедневната работа. Изследвания показват, че през работния ден за най-големия период на престой, таксиметровите автомобили са на регламентираните таксиметрови стоянки.
Във връзка с това е направено изследване на престоите на таксиметровите автомобили в условията на град Русе. Изследването покрива стоянките с най-голям пътникопоток с цел постигане на точност при анализа. Данните са получени през периодите есен-зима и пролет-лято, когато използването на таксиметрови автомобили от населението е най-голямо. Таксиметровите стоянки при които са оценени престоите са „Икономически техникум“, Стадион „Дунав”, „Халите“ и „Болницата“,
Данните от направеното изследване са отразени на графиките от фиг.1, 2, 3 и 4, където се ясно се виждат времената за престои на превозните средства.
Таксиметрова стоянка - ИКОНОМИЧЕСКИ ТЕХНИКУМ
Среден престой – 00:19:28 ч.
Таксиметрова стоянка - ХАЛИТЕ
Среден престой – 00:18:11 ч.
Таксиметрова стоянка – СТАДИОН ДУНАВ
Среден престой – 00:25:20 ч.
Таксиметрова стоянка - БОЛНИЦАТА
Среден престой – 00:15:31 ч.
От графиките ясно се вижда, че сумарното време за престой през времето на ежедневен наряд на електромобила е около 4 часа, което е достатъчно за презареждане на акумулаторна батерия.
Важен елемент от електромобилите са използваните видовете акумулаторни батерии. Съвременните акумулаторни батерии имат сравнително висок капацитет и продължителност на експлоатация – над 1000 цикъла на зареждане и разреждане. Те обаче изискват и правилно поддържане, от което силно зависи дали ще достигнат проектната си дълготрайност или ще се наложи да се купува нова батерия, което по правило е доста голям разход. Нещата допълнително се усложняват и от факта, че понастоящем се използват чeтири типа акумулаторни батерии:
• Никел-кадмиеви (NiCd)
• Никел-металхидридни (Ni-MH)
• Литиево-йонни (Li-Ion)
• Литиево-полимерни (LiPo).
В същия ред акумулаторните батерии се подреждат според появата им на пазара и съответно – по техническото им съвършенство.
Никел-кадмиевите акумулаторни батерии са първите, направили възможна появата на пазара на редица прибори и електрически инструменти с автономно захранване. Спрямо останалите те имат най-малък електрически капацитет и сравнително големи размери. Същевременно обаче са и най-евтини и издържат най-много цикли на зареждане и разреждане – над 1500. Характерен за този вид батерии е т.нар. „ефект на запаметяване”, който ги прави силно чувствителни към режима на експлоатация. Оптималният режим за един акумулатор е да се ползва редовно, като всеки път се достига пълно разреждане и след това се пристъпва към зареждане.
Никел-металхидридните акумулатори са по-съвършени от никел-кадмиевите и повсеместно ги заместват, но и са по-скъпи. Те имат значително по-голям капацитет. Те са значително по-сигурни при експлоатация, но подобно на никел-кадмиевите са склонни да „боледуват” - „ефекта на запаметяване”, също води до преждевременно бракуване на акумулатора. Тези акумулатори отстъпват на никел-кадмиевите по своята дълготрайност, защото издържат средно около 500 цикъла на разреждане и зареждане.
Литиево-йонните акумулаторни батерии са по-малки и по-леки от двата предишни типа, а по своя електрически капацитет значително ги надвишават – над два пъти по-голям от капацитета на никел-металхидридните батерии. При този вид акумулаторни батерии „ефектът на запаметяване” напълно липсва и те могат безпроблемно да бъдат дозареждани по всяко време и при всяко ниво на разряд, без това да скъсява дълготрайността им. Тези батерии издържат над 1000 цикъла на зареждане и разреждане. Литиево-йонните акумулатори са най-подходящите и вече масово използвани батерии, при които постигането на минимална големина при максимален капацитет е особено важно.
Литиево-полимерните (LiPo) акумулатори почти не се отличават от литиево-йонните батерии по своята големина и капацитет. Поради своята физическа структура, обаче могат да бъдат изпълнени със съвсем тънко тяло от пластмаса, включително и в тяло с произволна форма. Те не съдържат течен електролит, а гелобразна маса. Тези им качества ги правят изключително подходящи за използване при електрическите автомобили. Засега този вид акумулатори са все още в стадий на прохождане и тепърва предстои да се види доколко широко приложение ще намерят.
Изводи:
-
В зависимост от начина на работа на съответния електромобил може да се избере и съответния вариант за възобновяване на акумулаторната батерия.
-
Водачите на таксиметрови автомобили работещи по втория вариант трябва сами да вземат решение в кой период и на коя таскиметрова стоянка могат да оставят автомобила в покой, за да има време да се възобвони акумулаторната батерия.
-
За правилната експлоатация при кратки периоди на зареждане е важно да се избере най-правилния вид акумулаторни батерии. Литиево-полимерните батерии поради предимствата си са най-добрия вариант.
Изследванията са подкрепени по договор № BG051PO001-3.3.04/28, „Подкрепа за развитие на научните кадри в областта на инженерните научни изследвания и иновациите”. Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” 2007-2013, съфинансирана от Европейския социален фонд на Европейския съюз“.
Литература
-
Пенчева В., Д. Симеонов, Оптимизация на организацията на таксиметрови превози в страната, ЕКО Варна, 2004.
-
Русева А., В. Пенчева, Д. Симеонов. Изследване на входящия поток от повиквания на пътници в условия на таксиметрова фирма. ЕКОВАРНА, Варна 2006.
-
Симеонов Д.Г., В. Пенчева. Взаимодействие на видовете транспорт, Русе, 2001 г.
-
Pentcheva V., A. Ruseva, E. Ruseva, As. Asenov. Dispatching of automobile service systems. Annals of the Faculty of Engineering Hunedoara. Tome IV. Fascicule 2. 2007. ISSN 1584-2665. p.13-18.
-
Раздел „Транспорт” на проекта на Национална стратегия за околна среда (2009 – 2018 г.). Разработен е в дирекция „Национална транспортна политика” на Министерство на транспорта, съгласно указанията на ръководството на Междуведомствената работна група, създадена със Заповед № РД-395/30.06.2008 г. на министъра на околната среда и водите, и в изпълнение на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от Закона за опазване на околната среда.
-
Пенчева В., А. Асенов, Оптимизация на товарните автомобилни превози в градски условия, Русе 2009
Сподели с приятели: |