Интервю на мартин петров с атидже ризова1, гр. Дулово, 2012 Г

Имам две деца – дъщеря и син. Свекър ми и свекърва ми също бяха интелигентни за времето си хора. Свекър ми е завършил... Понеже до ’40-та тук нали е било румънско. Той е учил в Букурещ личеу, гимназия все едно. И така интелигентен човек, възпитан човек. И тука попаднах в такава среда. Никога не са ме ограничавали. Те имат двама сина, нямат дъщеря. Но аз ги заобичах. Понеже уважението към възрастните го имам от къщи, от моята майка и то татко. И от чичо, който беше религиозен водач там на алианите от село. И така много хубав живот. Доволна съм от това, което съм живяла.

Започнах работа. На 30-ти ноември се омъжих, 5-ти януари ме назначиха на работа тук в Черник. Там имаше овцеферма и кравеферма, телета като младши завеждаш ферма. Една година там работих по специалността си. Животновъдство завърших в селскостопанския техникум в Завет. Там забременях и когато се наложи да раждам първото си дете ме взеха в управлението. Защото тогава майчинството беше 45 дена. Няма как да кърмя детето си и да пътувам до Черник. Тогава нямаше градски автобуси и не можех пълноценно и ме взеха в управлението. И останах вече в Дулово. Харесаха ме. Третата година ме назначиха за ръководител кравекомплекс. То сега няма как да го видите, защото всичко събориха, птицеферма май направиха. Но аз с желание за работа, защото баща ми е работохолик, също съм поела неговия характер. Докато не си свърша работата, за мене работно време няма. За мене работата подсказва времето – колко часа ще бъда на работа.

Назначиха ме на работа ръководител на кравекомплекс с 500 крави. Седемнайсет години работих към АПК-то, към ТКЗС-то, каквито формации минаха от едно време. Седемнайсет години. Може би най-хубавите си седемнайсет младежки години бях във фермата. В четири часа съм била на работа, когато почват да доят, защото животните не знаят 1-ви май, или 9-ти септември или Байрям, работата продължава. През зимата свекър ми ме носеше на работа, защото пъртина трябва да направи. Той ме поемаше и ме носеше до там. Вечер идваше да ме посрещне. Та седемнайсет години докато стане кравекомплексът 2000 глави и да направим доилна зала алфа ла лай. Тогава за времето си бяха най-модерните зали, животните влизат издояват се, апаратът се върти и след туй отиват в помещението. Не в същото помещение да се доят, както по принцип е нали, като ядат да се доят. Тази зала през моето време, когато бях ръководител, се построи. Седемнайсет години... За мене съм удовлетворена, защото направих поколения от крави, които бяха в окръга на първо място по млечност. 4-5 хиляди литра. От Дания като внесоха в Силистра вносни крави, насочиха ги към Дулово, защото наистина и база има, и човек, който с желание ще ги подреди. Поколения техни дъщери, внуци съм подредила по порода животните. И наистина спечелих... Удовлетворена съм, че работата ми, която вършех едно, че удоволствие ми доставяше, друго пък че виждах, че хората са удовлетворени от тази работа.

След това селскостопанските труженици ги осигуриха. Създадоха профсъюз на селскостопанските работници. То тогава не бяхме осигурени. Заплата си получаваш. Работниците от фабрики и заводи си бяха, но селскостопанските труженици 40 ст. гюндерик, не знам какво. И направиха профсъюз на селскостопанските работници. И аз нали много приказвам, общителна, пък и хората ме познават, ме избраха за секретар на профсъюза. И напуснах като ръководител на кравекомплекса. Тогава партията решава, ръководството решава. Така че оглавих за две години. Но това беше начинанието. Структурите се създаваха на профсъюзите в коневъдните бригади... Ти си млад, може да нямаш представа за ТКЗС-тата, за звената, за бригадите, за ентусиазма на тогавашните хора, за съревнованието у кого ще бъде знамето. Аз съм ги преживяла тези години. Две години бях секретар на селскостопанските работници. Тук, в общината. АПК-то обхващаше тези села. Ние сме община с 26 села. И оттам ме взеха в партията за кратко време в стопанския отдел. Селскостопанският отдел на общинския партиен комитет. От там за кратко време в кооперацията към ЦКС-то работих като заместник-председател и партиен секретар. Но много кратко време. И ме изпратиха в общинския комитет на Отечествения фронт като секретар. 3-4 години бях секретар и на следващата конференция ме предложиха за председател на общинския комитет на ОФ. Малко време работих с Кубадински, след това Гиньо Ганев, който беше омбудсман на държавата – той също беше в структурата на ОФ. Вие сигурно сте чели – ОФ беше движение. Няма значение дали си БЗНС или си БСП, какво е. Главната работа беше да обединим, да организираме хората за изборите да разгласяваме, за обучението на туркинята най-вече имаше курсове. Момичетата вместо да се женят – да продължат образованието си. По селата кръжоци, курсове за шеф и кройка, фризьорство, готварство. Това съм правила като председател на общинския комитет на ОФ. За успехите ми – за тогавашното време говоря – ме избраха за член на националния съвет на ОФ. Присъствала съм и на партиен ХХI конгрес като член на националния съвет на ОФ.

Това, което не ми харесва след демокрацията, наистина много хубави работи станаха, но аз не харесвам, че всичко хубаво, което се създаде преди от бедна България чрез ТКЗС-тата, чрез създаване на работа на всички. Хората едно равнище бяха достигнали – и със знанието, и материално. Всеки си направи къща за разлика от други европейски държави. Ние защо хубавото образование развалихме, като нашите специалисти са най-добрите компютърни специалисти в света. Ние развалихме с демокрацията. Това е, което аз не харесвам. Здравеопазването – защо хубавата практика от преди... Аз не отричам нищо и сегашното харесвам, но да отричаме всичко хубаво, което през нашето време се направи. Взаимопомощта между хората беше жива. А сега завистта излезе на първо място. Защо аз нямам, а ти имаш; защо ти си там, а аз не съм. Едно време нямаше това... То го имаше. То го има от Адам и Ева, от Кабил от Хаарун дет’ са се убили, но не беше на преден план.

’85-та ни промениха имената. И ’89-та вече голямата екскурзия тези, които не приемат тяхното, което казват, просто ги изгониха. Но аз нямах щастието да отида, защото не ми дадоха като активист като партиен член. Защото не можеше да не станеш партиен член. Задължаваха просто.

Имам голям спомен – не знам дали ще те интересува. Аз нали казах, че почнах работа в кравекомплекса. И от година на година успехите ми се увеличават. И са пратили от партията човек от ТКЗС-то да разговаря с мене да ме приемат за кандидат член на партията тогава. Пък аз съм снаха дошла тука. Викам: „Аз съм снаха, ще питам свекъра и мъжа си. Ако ми разрешат ще ви се обадя.” И вечерта като се върнах в семейството на вечерята казвам на свекъра: „Днеска дойдоха от партията и ме поканиха да ставам член, кандидат член.” Той нали ви казвам и в околийския комитет е работил като за човек със средно образование голяма работа. Бил е счетоводител и на кооперацията свекър ми. Сега моят мъж, ние три години от както сме се оженили, не сме се опознали още, той малко като петел: „А, на мен не ми предложиха, че съм дуловчанин, ти вчера дойде, а те опознаха и ти предлагат.” Откъде на къде първо мене канят да ставам член на партията, пък него не са го поканили. Свекърът вика: „Седни, седни, вчерашно дете – вчера се ожени, днеска жена си ще ревнуваш. Където иска ще отива. Аз ти позволявам. Щом са преценили, че ти имаш качества, ще станеш. А пък тебе като те познават да поканят и тебе. Защо ще ограничаваш момичето.” И тези първи думи на свекър ми цял живот после ще кажа. Аз задочно учих пет години, съжалявам, но такива бяха времената, към партийната академия имаше в Горна баня. Там съм завършила социално управление. Не политика, социално управление. Работа за съветите, за общините, за ОФ, за комисиите – как да привлекат населението в работа на държавната власт. Такова съм завършила аз. Предложиха ми и аз викам да не е идеология, да не е политика, а да бъде това. Та задочно и като ми предложиха осем човека отидохме на конкурсен изпит, който издържи, издържи. Пет години съм учила там. Свекърът беше човека, който каза: „Жената, щом като може да работи и говори, щом като те са преценили, ще отива където и когато прецени.” И моят мъж нито ме е ревнувал, нито ме е ограничавал. Та завърших висшето си образование през 78-ма година.

И ’85-та, когато ни смениха имената, и ’89-та, когато стана какафонията, не ми дадоха паспорта да отидем. Те едни екстрадираха в Белене, други успяха да идат до Турция, на мене не ми дадоха паспорта. Как може партиен член... Но сега много съжалявам, защото четирима човека... Синът ми завърши в Русе инженер, снаха ми е медицинска сестра, дъщеря ми медицинска сестра, мъжът ми ветеринарен лекар и аз. Пет човека ако бяхме отишли в Турция къде, къде щяхме да бъдем? Но това ми е съдбата. Аз приемам, че не ми дадоха, не ми позволиха. Изключиха ме от партията ’89-та година. Демократите като дойдоха първите нашите партийни лидери, вчерашни мои другари се отрекоха от мене, защото съм мюсюлманка и защото съм искала да тръгна към Турция и ме изключиха на всеослушание от партията. И аз се примирих. Сега съм безпартийна. Поддържам ДПС. Всеки, който създава нова партия може да сбърка. Аз съм мюсюлманка, харесвам програмата им за равноправие. И СДС-то си оцапаха ръцете, знаеш, и БСП-то си оцапаха, тъй че безгрешен е само господ, мойто дете. Общо взето на добре вървим.

След ’89-та година малко време работих още работа. Към тютюневата, кухненски работник, малко време в полимера като партиен деец не дадоха. Но след това, имайки предвид, че съм работохоличка и имам висше образование, хората ме обичат, бях директор на ДКС-то, то и сега го има. Последната година преди да се пенсионирам бях еколог на общината. Но след ’89-та година с политиката ми свърши работата. Имам само господ, религия и семейство и вяра. Ние признаваме религията, но свещите, жената до мъжа са от християнството. Ние не сме като някои да отричаме предишните. В Корана фигурират имената. За Ной пише, за Муса, за Иисус Христос. Единствената жена в Корана се споменава Мириам ана Дева Мария. Ние признаваме всички прогресивни, хубави страни на религията, не сме крайни. Ние науката, религията и вярата в господа. Ще дойде време кой как е спечелил богатството ще излезе наяве. Господ прощава ако знаеш как да се молиш. И грях може да си свършил, стига да станеш пишман и да му се молиш да се извиниш господ прощава. Но крадеш ли, мафиот ли си, няма прошка. И да забогатее и каквото и да прави ще дойде време... много ми харесва шейх Бедреддин – най-голямото богатство е знанието. Знанието пази човека, не богатството. Аз ти казах, че моя чичо беше водещ. Тука като се омъжих свекъра и свекървата също е член. Преди деде ставаха синовете или внуците. През време на комунизма понеже плашеха дедите, забраняваха им, нали атеисти станахме и се уплашиха и не станаха. Сега в момента водещи боби, с изключение на някои, те наистина молитвите си знаят, думите си знаят, но малко познават основите на религията. Но сега ... като Алибрям баба се подкрепяме да може да привлечем младите хора. И ако направим молитвен дом ще направим кръжоци.

Комунистите през социализма атеисти ще бъдем, няма бог, отричахме всичко хубаво. След това, който иска на църква, който иска на джамия, религията ни е свободна. Благодарим за това. Щото бог е един. Дали Адам или Едем, дали Ева или Ево ние оттам сме тръгнали. Има крайни и в наш’те среди и при християните. Но ние сме уравновесени.

Искам да кажа, че тука в района ние не се делим по религия на общини. Бръдвари е силистренска община, но по религия са зависими тука от Алибрям баба. Дулово е винаги центъра, Черник е винаги центъра. Първият човек преди сто години, който е донесъл алианството от Черник. В тези 26 села само в Дулово, в Черник и във Водно има алиани. Тези 33-ма боби така са разпределени, не са на всички села. Ние в този клуб, който искаме да изградим ще обединим от Бръдвари, Черник, Водно и Дулово. Да имаме едно свястно място, да извикаме младите хора, да извикаме хубави хора да изпеят, да покажат. Сега най-много може 50 човека да се съберат, даже 50 не може. Ние субсидия от държавата не чакаме. Ако някой даде 50 лв., 500 лв., 10 лв., с такива средства ще построим. Сами ще работим където можем, обзавеждането ще правим. Защото нашата религия е прогресивната част. Тълкуването на Корана, на една и съща книга е различно. Те тълкуват както на тях им е изгодно, а ние алианите тълкуваме прогресивно. Чрез науката. Без жената какво семейство ще създадеш? Кой възпитава децата – жената. Ти си на работа. Жената възпитава. Жената казва: „Няма да крадеш. Няма да плачеш. Няма да завиждаш.” Така че жената винаги трябва да бъде и в религията равна.

Полиция влизаше по домовете, за да ги кара да си сменят имената. Доброзорно беше. Това, че пожелание някои активисти... Аз ти казах, бях в партията, бях в ОФ, доброзорно през нощта, ужким че... Четох някъде, че членовете на окръжния комитет на партията мюсюлмани само пожелали са си сменят имената. Това е лъжа. Имаше войска от вътрешността. Едни млади момчета като вас бяха докарали, войници. Жандармерия имаш, полиция имаше, но понеже сме много села имаше и войници. Нищо незнаещи деца. Даже имаме и жена, дето се ожени, щото те доста време постояха тука. Живеят тука на другата улица. Нищо незнаещи. Българка взема. Дошли като им казали, че ние се бунтуваме, че ние сме лошави хора, смисъл вдигнали за автономия. Децата това знаеха. И като дойдоха и като видяха едно мирно население се шашнаха. Но тези, които закъсняха и не отидоха (да си сменят имената), влизаха по домовете с пушки. Моят комшия беше от тях. Мене посред нощ ме взеха. Никой не ме видя. Щеш не щеш. Както като ме извикаха за партийната школа да ме предложат... Аз вече бях женена, дъщеря ми беше в ясла, приготвях дрешки за цяла седмица. Можех да завърша за учителка, но прецениха, че имам дар слово. Казала съм тъй: „Ако моят мъж ме пусне ще уча. Ще се явя на конкурсен изпит.” Щото и там не взимаха всеки. Трябва да покажеш знания. Пред хора ще говориш. Аз турско училище съм завършила до седми клас. Като отидох в техникума на български език не знаех и първият ми изпих, един учител от Йонково, едно турско село, ме изпита по история. Бъкил не знам нищо. Наизустила съм историята. Кат’ ме изпита, кат’ ме закъса. Аз спирам. Като ме попита нещо нямам представа, щото аз съм го наизустила. Той ми написа 4. Така научих българския. Докато моите деца на ясла първо се научиха на българския. След като искаш нещо да станеш нищо, че ми е забранено турският език. Моето дете в България ще живее. Без акцент трябва да се говори. Първо в яслата български, след туй турски. При мене беше различно, но моето време мина. Децата ми сега като кажеш лук да вземе или чесън на турски те не могат да го различат. Българският го знаят. по-хубаво от мен говорят. Нищо, че са се метнали на баща си, той по-малко приказваше моят мъж.