Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател



страница1/4
Дата22.07.2016
Размер0.65 Mb.
  1   2   3   4
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН

ПОМАГАЛО

НА СЪДЕБНИЯ ЗАСЕДАТЕЛ

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
ОСОБЕНА ЧАСТ

Февруари 2012г.


І. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ВИДОВЕ.
1.Убийство – чл. 115 и сл. НПК.

Убийството е едно от най-тежките престъпления против личността, при което се налагат едни от най-тежките наказания свързани с лишаване от свобода или други по-леки наказания, когато това е предвидено в закона. Обект на престъпленията по чл. 115 и сл. от НК са обществените отношения свързани с живота. Системата на тези престъпления е следната:



  • чл. 115 - 121 вкл. – умишлени убийства;

  • чл. 122 - 124 – непредпазливи убийства;

  • чл. 126 – криминален аборт;

  • чл. 127 – склоняване или подпомагане към самоубийство.

Убийството е виновно и противозаконно умъртвяване на другиго. Годен предмет на убийството - началният момент - началото на раждането, като не е необходимо раждането да е приключило, т.е. за начало на раждането се приема започването на родилните болки. До този момент може да се говори за престъплението криминален аборт по чл. 126 от НК, предмет на което е плодът на бременната жена и това е разграничението на престъплението криминален аборт от убийството. Краен момент на убийството настъпване на физиологична смърт. Въздействието върху трупа на вече починал човек, независимо от субективна грешка на някого, не може да се третира като убийство, поради липсата на този обективен признак на състава. За настъпила физиологична смърт се приема прекратяването дейността на главния мозък, независимо че сърдечната дейност продължава. Изпълнителното деяние - всяко действие /напр. убийство чрез използване на огнестрелно оръжие/ или бездействие /непоставяне на животоспасяваща инжекция на болния/, което стои в непосредствена и пряка причинна връзка със смъртта. За наличието на това престъпление няма значение използваните начини или средства. Престъплението е резултатно. Довършено е в момента на настъпване на смъртта, а не в момента на деянието, тъй като е възможно да е налице само опит, ако е реализирано изпълнителното деяние, но не е настъпила смъртта.

Умишленото убийство - чл. 115 от НК, който умишлено умъртви другиго, се наказва за убийство с лишаване от свобода от десет до двадесет години. Субект на основния състав на убийството е всяко наказателно отговорно лице. Предмет на убийството е пострадалият, лицето, върху което деецът въздейства, за да го лиши от живот. Изпълнително деяние е умъртвяването. Текстът на чл. 115 НК не визира някакви особени начини или средства за въздействие, посредством които се причинява смъртта на лицето. Убийството може да бъде извършено чрез действие, но в практиката се приема, че е възможно причиняването на смърт по чл. 115 и чрез бездействие, когато деецът е бил длъжен да извърши определени действия, необходими за запазване и поддържането на живота на пострадалия, но не е направил това. Престъплението е резултатно - деянието е довършено с настъпването на смъртта на жертвата. Ако деецът е действал с пряк умисъл, възможен е както довършен, така и недовършен опит - при недовършеният опит деецът само е започнал, предприел изпълнителното действие, но не е извършил всичко, което е обективно необходимо, за да настъпи целения от него резултат /напр. насочил е оръжието към жертвата, но не е стрелял/. Довършен опит ще е налице, когато е довършено изпълнителното деяние, но по независещи от дееца причини не е настъпил резултата – смъртта на жертвата /напр. нанесена е смъртоносна прободна рана на жертвата, но при бърза намеса на трето лице се стига до спасяване на жертвата и предотвратяване на престъпния резултат/. За да е съставомерно деянието по чл. 115 НК, е необходимо то да е в причинна връзка с настъпилия резултат – смъртта на жертвата /напр. няма да е налице престъплението убийство, ако е нанесена прободна рана на жертвата, но същата почине не от кръвозагуба, а от инфаркт/. От субективна страна - умишлено престъпление, което може да се извърши както с пряк, така и с евентуален умисъл. Пряк умисъл – деецът съзнава, че умъртвява друг жив човек и иска, цели това – неговата смърт /напр. стреля по жертвата, защото иска да настъпи смъртта й/; евентуален умисъл – деецът предвижда възможността, че може да причини смъртта и се съгласява, допуска настъпването й, отнася се с безразличие /деецът шофира с несъобразена скорост и вижда, че на пешеходната пътека пресича човек, въпреки това не намалява скоростта, блъска жертвата, като неговата цел е не да причини смъртта, а да стигне по-бързо до набелязаната от него цел/. За умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняванията, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжието, и от други обстоятелства.

Предумишлено убийство това е убийство, което по принцип е най-тежко наказуемо - решението за убийството е взето в сравнително спокойно състояние, при обсъждане на мотивите “за” и “против”, при обмисляне на основните моменти на престъплението, като освен това между вземането на решението и неговото изпълнение има непременно някакъв интервал от време.

Квалифицирани състави :

- т. 1, на длъжностно лице, на представител на обществеността, както и на военно лице, включително от съюзна или приятелска държава или войска, при или по повод изпълнение на службата или функцията му, или на лице, ползващо се с международна защита - необходимо е специалното качество на пострадалото лице, като в последния случай не е необходимо деянието да е извършено при и по повод на службата или функцията. По-тежко се наказва убийството на длъжностно лице тогава, когато плюс това убийството е извършено “при или по повод изпълнението на службата или функцията” на това лице.

- т. 3, на баща или на майка, както и на рожден син или на рождена дъщеря, т.е. наличието на кръвна връзка между убиеца и жертвата - предвижда се квалификация за убийството като на рожден родител така и на осиновител;

- т. 4, на бременна жена, на малолетно лице или на повече от едно лице.

Особено важна е последната хипотеза “убийство на повече от едно лице” – убийство на две или повече лица с едно деяние. С други думи изключва еднородната идеална съвкупност /въздигната е квалифициращ признак/, като третира извършеното като едно престъпление, но за сметка на това по-тежко наказуемо. Умисълът за убийство на повече от едно лице трябва да е възникнал преди или по време на извършването на убийството на първото лице. Такъв умисъл има и когато решението за убийството на друго лице е взето непосредствено след първото деяние, като в този случай извършеното фактически представлява продължение на едно престъпление. Според Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4 НК е довършено, когато е настъпила смъртта на поне две лица. Ако тя е причинена на едно лице, а спрямо друго деянието е спряло в стадия на опита, деецът следва да отговаря за опит за убийство по чл. 116, ал.1, т. 4 НК, а не за убийство въпреки, че реално е настъпила смъртта на едно лице.

- т. 5, на лице, което се намира в безпомощно състояние. Според Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС под “безпомощно състояние” следва да се разбира такова състояние, при което жертвата не може да окаже съпротива на дееца. То може да се дължи на различни причини - слепота, инвалидност, състояние на сън, тежко опиване и т.н. Това състояние следва да е съществувало обективно, то да е възникнало независимо от действията на дееца, т.е. той го заварва и се възползва от него.

- ал. 2 НК, за убийство на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган разследващ полицай, частен съдебен изпълнител, помощник – частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на служител от данъчната администрация, на служител от изпълнителна агенция по горите, или на служител от Министерството на околната среда и водите, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му - необходимо е специалното качество на пострадалото лице. След като престъплението е умишлено убиецът трябва да съзнава това качеството на убития, ако не съзнава съответното качество ще е налице обикновен случай на умишлено убийство, а не по основания състав. По-тежко се наказва убийството на длъжностно лице тогава, когато плюс това убийството е извършено “при или по повод изпълнението на службата или функцията” на това лице.

- т. 10, извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група - организираната престъпна група е структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага;

- т. 11, извършено по хулигански подбуди - безмотивни убийства, убиецът по начало не познава жертвата или най-малкото между тях няма никакви лични отношения. Според Постановление № 2/57г. на Пленума на ВС, този състав е налице, когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия или когато е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото, пренебрежение към морала и човешката личност. Затова се приема, че при наличието на личен мотив за извършване на убийството, то не следва да се класифицира по чл. 116, ал. 1, т. 11 НК.;

С оглед субекта на престъплението:

- т. 2, от длъжностно лице, както и от представител на обществеността, от лице от състава на полицията при или по повод изпълнение на службата или функцията му. Необходимо е специално качество на дееца.“При” означава по време на. “По повод” – мотивът на убийството е свързан с вече извършена в миналото или предстоящата в бъдещето служебна дейност на убития.

- т. 12, представляващо опасен рецидив или осъществено от лице, извършило друго умишлено убийство по предходния или настоящия член, за което не е постановена присъда. Опасен рецидив - извърши престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 ; извърши престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66.

Съобразно способа :

- т. 6, по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост. В този случай са предвидени три хипотези:

- по начин или със средства опасни за живота на мнозина – достатъчна е смъртта само на едно лице, но да е предизвикана така, че да е поставила в опасност живота на и на други лица /изкопан е ров пред дома на пострадалия или е предизвикан пожар в помещение, където работят много хора/;

- по особено мъчителен начин – преценява се от гл.т. на пострадалия, какви физически страдания е преживял;

- особена жестокост – преценява се от гл.т. на дееца. Съди се по неговите психически преживявания, по тяхната общ. опасност /изпитвал е удоволствие от убийството/.


Субективни квалифициращи обстоятелства

- т.7 – когато е с користна цел – убийството носи имуществена или имотна облага за дееца или негови близки /напр. убийство на наследодател с цел получаване на наследство/ ;

- т.8 - с цел да бъде улеснено или прикрито друго престъпление ;

- т.9 – има предумисъл, който се характеризира от решението за извършване на престъплението. Когато решението за убийството е взето много време преди самото деяние. Дееца е имал достатъчно време да си даде сметка за това какво е решил да върши.;

- т.10 - извършено от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група – това е нова хипотеза и предвижда квалификацията на т.н. поръчкови убийства;

- т.11 – по хулигански подбуди - няма видима или смислена причина за извършване на убийството.

Леко наказуеми случаи на умишлено убийство - чл. 118 НК, за убийство, извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. За да се приложи този състав са абсолютно необходими кумулативно следните изисквания - деецът да е изпаднал в състояние на силно раздразнение – афектно състояние /силно ядосване/ ; в това състояние той първо взема решението за убийство и плюс това го изпълнява в това състояние на силно раздразнение. На лице е “внезапен умисъл”; това състояние трябва да е предизвикано от пострадалия. Съставът на чл. 118 е неприложим, ако деецът сам се е поставил в състояние на силно раздразнение или ако той провокира неправомерното поведение от страна на пострадалия.

Чл. 119 НК, за убийство, извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана - за да се подведе деянието по чл. 119 е нужно наличието на следните обстоятелства - да имаме неизбежна отбрана /нападението с/у дееца да е започнало и да не е приключило окончателно/; превишаването на пределите е следвало да се извърши умишлено; това превишаване не трябва да се дължи на уплаха или смущение. Няма неизбежна отбрана и деецът не може да се ползва на привилегирования състав на чл. 119 НК, когато срещу него не е осъществено нападение – при предполагаемо, бъдещо такова или при деяние, което обаче на застрашава или уврежда реално някакви права или интереси. Няма неизбежна отбрана и при завършено нападение. Превишаване пределите на неизбежна отбрана ще има, ако тази защита явно не съответства на характера и опасността на нападението. При решаване на този въпрос следва да се вземат предвид не само силата и интензивността на нападението и отбраната, а и характера на защитеното и увредено благо, средствата, с които се напада и отбранява, обстановката, в която се намират нападателят и отбраняващият се и др. Ако след преценка на тези обстоятелства се установи, че за отблъскването на противоправното нападение не се е налагало извършването на убийство, ще е налице съставът на чл. 119 НК. От субективна страна убийството по чл. 119 НК е умишлено престъпление, т.е. при извършването му деецът трябва да съзнава, че превишава пределите на неизбежна отбрана.

Чл. 120. За убийство, извършено от майка върху рожба във време на раждане или веднага след него, наказанието е лишаване от свобода до три години. – в момента на самото раждане, момент на ярост, ненавист.

Чл. 121. За убийство на току-що родена рожба с чудовищен вид виновният родител се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Субекти са както майката, така и бащата. В момента на раждането.

Последните две групи леконаказуеми случай на умишлени убийства са по-рядко срещани в практиката.



Непредпазливите убийства - чл. 122, ал. 1, който причини другиму смърт по непредпазливост. Субект е всяко наказателноотговорно лице. Законът не предвижда някакви особени качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност. От обективна страна - предмет на убийството е пострадалият, лицето, върху което деецът въздейства, за да го лиши от живот. Изпълнителното деяние на убийството е умъртвяването - действие или бездействие. Законът не посочва конкретни начини и средства, с които се причинява съставомерния резултат – смъртта. От гледна точка на изпълнителното деяние следва да се прави разлика между причиняването на смърт по непредпазливост и злепоставянето по чл. 138 и сл. НК. Характерно за състава по чл. 122 НК от обективна страна е наличието на пряко и непосредствено деяние – действие или бездействие, което да е причинило смъртта на пострадалия, т.е. съставомерния резултат настъпва от прякото поведение на дееца. От субективна страна деянието е виновно, но не умишлено. Докато при злепоставянето по чл. 138 и сл. НК става дума за съзнателно неоказване или непритичване на помощ на лице, което се намира в опасност за живота.

От субективна страна - непредпазливо деяние, което може да бъде извършено както при небрежност, така и при самонадеяност. При убийство поради небрежност, от субективна страна деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Квалифицирани състави - чл. 122, ал. 2, ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действуващо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица. Когато формата на непредпазливост е небрежност, деецът въобще не предвижда резултата, но е бил длъжен и е могъл да предвиди смъртта на всички жертви.

Чл. 123, ал. 1, който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност - “професионална непредпазливост”. Субект е наказателноотговорно лице, което има право да упражнява занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, т.е. изисква се специално качество на дееца /напр. ловец или лекар/ . Под “правнорегламентирана дейност или занятие” следва да се разбира такава дейност или занятие, за чието упражняване се изискват специални знания или опитност по силата на нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на които лицето има съответното разрешително. Под “представляващи източник на повишена опасност” - общественополезна дейност или занятие, при които обаче и най-малкото незнание или немарливо изпълнение на занятието или дейността създава опасност за живота и здравето на други лица - лекарската професия, /напоследък често зачестили случай на лекарски грешки/ зъболекарската професия, случаи на работа със строителни машини /отнесени от съдебната практика/, дърводобива, различни дейности с взривни вещества и боеприпаси, спасителна дейност и др. От обективна страна - изпълнителното деяние е причиняване смърт другиму, като то може да е под формата на действие или бездействие. За да е съставомерно от обективна страна деянието следва смъртта да е причинена при упражняване на дейност или занятие, които са правнорегламентирани, като същевременно представляват източник на повишена опасност. На следващо място, за да е налице съставомерно деяние, от обективна страна трябва да съществува причинна връзка между дължимото поведение на дееца – конкретното нарушение на дадена норма или правило, и настъпилия резултат – смъртта.

От субективна страна - непредпазливо деяние, което може да се извърши както при небрежност, така и при самонадеяност /т.е. не става дума за някакъв трети вид непредпазливост – професионална непредпазливост/. В случая обаче непредпазливостта се изразява в нарушение на конкретни норми и правила за правилно и безопасно упражняване на съответната дейност или занятие, което нарушение се дължи на тяхното незнание или немарливо изпълнение. При причиняване смърт поради незнание, деецът не е знаел, не се е запознал със съответните правила, норми за извършване на дадената работа, в резултат на което ги е нарушил, въпреки че за него е съществувало задължение и възможност да ги узнае. Налице е немарливо изпълнение по см. на чл. 123 НК, когато деецът знае правилата за упражняване на съответната дейност или занятие, но действа в разрез тях. Немарливото изпълнение може да се дължи както на небрежност, така и на самонадеяност. Чл. 123, ал. 2, който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява. Квалифициращо обстоятелство е неправоспособността на дееца, който не притежава необходимите специални знания, умения и опитност, предвидени в нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред или който няма съответно разрешително да упражнява занятие или дейност, макар и да има необходимите знания, умения и опит. Деецът няма да е правоспособен и когато е лишен от право да упражнява съответната дейност или занятие. Чл. 123, ал. 3, ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, а в особено тежки случаи преценка трябва да се прави както с оглед на вредните последици, така и с оглед личността на дееца, като се има предвид само неговата професионална дейност, а не и другите му лични качества.

Привилигирован състав - Чл. 123, ал. 4, ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 - лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. Оказването на помощта от страна на дееца, т.е. смъртта да не е настъпила мигновено. /напр. деецът е закарал жертвата до болницата/. Необходимо е реално, фактическо извършване на подобни действия, а не само намерение или желание за това. Непредпазливото престъпление е наказуемо само когато е довършено –

- чл. 124. (1) Който причини другиму смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години при тежка телесна повреда, от две до осем години при средна телесна повреда и до пет години при лека телесна повреда.

Привилигирован състав - ако деянието е извършено в състояние на силно раздразнение, което е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или клевета или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години; при средна телесна повреда - лишаване от свобода до три години; при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години. (4) Когато деянието по ал. 1 или 3 е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода до пет години, при средна телесна повреда - лишаване от свобода до четири години, а при лека телесна повреда - лишаване от свобода до две години.

Квалифициран състав - ако телесната повреда, от която е последвала смъртта, е опасен рецидив, наказанието е: при тежка телесна повреда - лишаване от свобода от пет до петнадесет години, а при средна телесна повреда - лишаване от свобода от три до десет години. Субект е всяко наказателноотговорно лице. Законът не изисква някакви специални качества, които деецът трябва да притежава, за да носи наказателна отговорност. От обективна страна - предмет на престъплението е пострадалият; изпълнителното деяние на убийството може да бъде под формата на действие или бездействие. Характерното е, че то е насочено към причиняването на телесна повреда, т.е разкрива обективните признаци на умишленото причиняване на телесна повреда. Престъпен резултат - прекият резултат от престъплението е телесната повреда, като в следствие на нея настъпва и смъртта на пострадалия без настъпването на смъртта да е целената от дееца последица. Следователно са налице два резултата – телесна повреда и смърт. По-тежкият резултат трябва да се намира в причинна връзка с настъпилото увреждане на здравето, т.е причиненото увреждане да е причинило смъртта /напр. нанесена е прободна рана в корем на жертвата, като впоследствие настъпва смъртта при остра кръвозагуба/. Последното поставя началото на един отрицателен процес на усложнения в здравословното състояние на жертвата, който води до смъртта, като по този начин причинната връзка между деянието и смъртта се явява опосредена от телесната повреда, без по отношение на смъртта деецът да е имал умисъл. От субективна страна - две форми на вина – умисъл – по отношение на телесната повреда и непредпазливост – по отношение на настъпилата смърт. Такава двойна форма на вина е възможна само, когато в състава са предвидени две различни съставомерни последици /по отношение на една и съща последица, било тя съставомерна или не, не може да има две форми на вина/. Едната съставомерна последица е телесната повреда по отношение на която имаме умисъл и с оглед на която е извършено съответното деяние, а втората съставомерна последица – настъпилата смърт, по отношение на която имаме непредпазливост. От гледна точка на по - тежкия престъпен резултат, убийството по чл. 124 НК е непредпазливо престъпление, поради което и не е възможно към това престъпление да бъде осъществен опит, нито пък то да бъде извършено в съучастие. То не е и предпоставка за квалифициране на последващо престъпление като опасен рецидив.

Чл. 125. Не се наказва майка, която по непредпазливост причини смърт на своята недородена или току-що родена рожба.

Криминален аборт - чл. 126. (1) Който със съгласието на бременна жена умъртви плода й извън акредитирано учебно заведение или в нарушение на утвърдените медицински стандарти и правила за добра медицинска практика, се наказва с лишаване от свобода до пет години.”

Квалифициран състав - (2) Ако виновният няма висше медицинско образование или е умъртвил плода на две или повече жени, наказанието лишаване от свобода до осем години (4) Бременната жена не носи наказателна отговорност по предходните алинеи, включително и за подбудителство и помагачество. Представлява умъртвяване плода на жена извън определените здравни заведения, или макар извършено в тях, но при нарушение на установените правила за аборт. Тук няма значение за наличието на престъпление съгласието или не на бременната, тя в случая по-скоро следва да се третира като жертва, дори и самия аборт да е станал с нейно съгласие. Квалифициращ състав - (5) Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната наказанието е лишаване от свобода от три до осем години (6) Ако в последния случай е последвала смъртта на бременната, наказанието е лишаване от свобода от пет до дванадесет години това е последващо усложняване на причинения престъпен резултат. Ако има съгласие се осъществява основния състав по ал. 1. Ако няма съгласието и се осъществява квалифициращия състав по ал. 5 “Ако умъртвяването на плода е извършено без съгласието на бременната, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години”

Подпомагане в самоубийство – чл. 127(1) “Който по какъвто и да е начин подпомогне или склони другиго към самоубийство и последва такова или само опит, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години.” Субект – всяко наказателноотговорно лице. Изпълнителното деяние – в две форми - подпомага другиго за извършване на самоубийство; склонява другиго за самоубийство – мотивира го. Престъпен резултат – настъпване на смъртта в следствие на самоубийството или е направен опит за такова. Форма на вината - пряк или евентуален умисъл - дееца умъртвява пострадалия, ползвайки самия него. Квалифициращ състав - спрямо непълнолетно лице, или спрямо лице, за което виновният знае, че е неспособно да ръководи постъпките си или че не разбира свойството или значението на извършеното, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години; (3) Който чрез жестоко отнасяне или системно унизяване на достойнството на лице, намиращо се в материална или друга зависимост от него, го доведе до самоубийство или до опит за самоубийство, като е допуснал това, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години.

Привилигирован състав - (4) Ако деянието по предходната алинея е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до три години.


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница