Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение

Семинар на тема „Техники за управление на делата”

18 – 19 юни 2010 г.

Хисар, Хотел „Аугуста СПА”

(при констатиране на злоупотреба с правото на защита)

1. 
   В поредица от съдебни заседания (повече от три?) подсъдимият оправдава отсъствието си с внезапни заболявания, налагащи домашно лечение за кратък срок, без да са налице данни, че здравето му е разклатено по принцип или страда от сериозно заболяване.
   
2. 
   В поредица от съдебни заседания (повече от три?), защитникът оправдава отсъствието си с неотложни служебни ангажименти поети, след като с него е била съгласувана датата на съдебното заседание по настоящето дело.
   
3. 
   Въпреки дадената му възможност и заявеното желание за това, подсъдимият не упълномощава защитник, отказва се от упълномощения без своевременно да е ангажирал друг, твърди че има пълномощник, но не сочи или не доказва причината за неявяването му.
   
4. 
   При множество подсъдими се наблюдава фигурата «дежурен по отлагане». Така макар отделните подсъдими и техните защитници да са ползвали причини за отлагане, които законът приема за уважителни по 1 или 2 пъти, делото се оптлага многократно по причини свързани със защитата, ту на един, ту на друг подсъдим и за съда е очевидно, че се касае за съгласуване между всички или част от страните тактика по протакане на процеса.
   

При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Конституцията и законите на Република България гарантират на българските граждани правото на защита пред съда, но осъществяването на това право, както и осъществяването на всяко субективно право, има своите естествени ограничения. Те са свързани с неоспоримия правен принцип, възприет и в българското законодателство, че реализирането на правата на индивида не може да ограничава или засяга защитени от закона права и интереси на останалите граждани, при това не само техни лични права и интереси, но и признатият и защитен от правото обществен интерес. Така съгласно чл. 58 от КРБ гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите. Съгласно чл. 122, ал. 1 от КРБ гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса, но съгласно ал. 2 от същия чл. 122 от КРБ редът за упражняване правото на защита се определя със закон. Тоест правото на защита не може да се реализира, както в нарушение, така и чрез съзнателно заобикаляне на законовите правила за осъществяването му. Съгласно чл. 31, ал. 4 от КРБ не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. С аргумент за притвното Конституцията допуска налагането на такива ограничения в това число и на правото на защита, като сочи легитимната цел – това да е необходимо за осъществяване на правосъдието и същевремнно сочи границата на това допустимо ограничение – то да не надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието. Съгласно чл. 117, ал. 1 от КРБ съдебната власт защитава правото и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съгласно чл. 7 от ЗСВ всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок. Съгласно чл. 1 от НПК наказателно-процесуалния кодекс определя реда, по който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на престъпленията, разобличаване на виновните

и правилното прилагане на закона. Съгласно чл. 22, ал. 1 от НПК съдът разглежда и решава делата в разумен срок.

Съвкупният анализ на посочените дотук разпоредби на българското законодателство сочи, че съдът не само може, но е и длъжен да вземе нужите дисциплиниращи мерки, за да осигури протичането на процеса в разумен срок. Тогава, когато констатира съзнателното му протакане от страните, той може да прибегне в рамките на необходимото за осъществяването на правосъдието до ограничаване на някои от техните процесуални права и в частност на тези, при осъществяването на които е констатирана злоупотреба.

ПРЕДУПЕЖДАВА подсъдимия, че няма да толерира по нататъшни отсъствия по здравословни причини.

ЗАДЪЛЖАВА ГО при поява на здравословни оплаквания, представляващи пречка за явяването му в съдебната зала, да съобщи незабавно за това в деловодството на съда, както и да приеме преглед, наред с избрания от него лекар и пред вещо лице посочено му от съда, което да препотвърди поставената диагноза. При неизпълнение на това му задължение съдът ще приеме, че причините за неявяването му не са уважителни, независимо длаи за тях е представен медицински документ и подсъдимият ще понесе съответните законни последици за това – изменение на действащата мярка за неотклонение в по-тежка, в т.ч. и ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по реда на чл. 66 от НПК и разглеждане на делото в негово отсъствие по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.
В хипотеза 2. ПРЕДУПРЕЖДАВА защитника, че ще санкционира с максимална глоба всяко неявяване, поради служебен ангажимент, приет след съгласуване на датата за следващото съдебно заседание, независимо от това пред какъв съд и в какво производство е поет, както и ще уведоми съответната АК за некоректното му процесуално поведение и ще изисква предприемане на дисциплинарни мерки по Закона за адвокатурата.
Предвид досегашното процесуално поведение на защитника счита, че е налице хипотезата на чл. 94, ал. 4 от НПК и независимо от наличието на упълномощен защитник,следва да се назначи и резервен защитник тъй като това е от изключително значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок. За следващото съдебно заседание да се изпрати писмо до съответната АК за определяне на резервен защитник.
ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия, че при неявяване на упълномощения му защитник без уважителни причини в това число и поради приемане на какъвто и да било последващ ангажимент, делото ще бъде разгледано с участието на резервния защитник.
В хипотеза 3. ПРЕДУПРЕЖДАВА подсъдимия, че няма да допусне последващо отлагане по причини свързани с упълномощяването на защитник. В случай, че не осигури участието на упълномощен защитник в следващото съдебно заседание, делото ще бъде

разгледано без защитник ( в случай, че защитата не е задължителна), респективно с участието на служебен защитник, ако защитата е задължителна. В този случай да се изпрати писмо до съответната АК за определяне на служебен защитник за следващото съдебно заседание.