IP/09/92 Брюксел, 22 януари 2009 г. Европейското научноизследователско пространство става по-привлекателно, но научната и развойната дейност в ес е в застой: няма време за губене!

Брюксел, 22 януари 2009 г.

Коментирайки тези доклади, г-н Янез Поточник, европейски комисар по научната и изследователската дейност, и г-н Гюнтер Ферхойген, заместник-председател на Комисията и комисар по предприятията и промишлеността, заявиха: „Във времена на криза моментът не е подходящ да се прекъснат инвестициите за научни изследвания и иновации. Те са жизненоважни, ако Европа желае да излезе по-силна от икономическата криза и да се справи с предизвикателствата на изменението на климата и глобализацията. ЕС притежава много предимства, а именно все по-привлекателно Европейско научноизследователско пространство и непрекъснато подобряващи се резултати в областта на иновациите. Но все още има работа за вършене, специално по отношение на относителния недостиг на инвестициите на бизнеса. Инициативите на Комисията за подобряване на ефективността на изследователската дейност в ЕС, насърчаване на иновациите и развитие на високотехнологичните пазари водят ЕС в правилната посока“.

Основните констатации от доклада в областта на науката, технологиите и конкурентността за 2008 г. показват, че:

1. В глобализирания свят изследователската дейност представлява ключов конкурентен актив.

В областта на науката и технологиите, и по-специално в Азия, се появиха важни участници. Знанията се разпределят все по-равномерно в рамките на ЕС, чийто дял понастоящем е под 25 %. ЕНП трябва да стане по-привлекателно, открито и конкурентно в световен мащаб.

В периода 2000—2006 г. всички държави-членки увеличиха разходите си за НИРД, което показва техния ангажимент към Лисабонската стратегия. БВП обаче нарасна със същия темп през този период, което означава, че интензитетът на НИРД е останал на ниво от около 1,84 % от 2005 г. насам¹. От 2000 г. до 2006 г. 17 държави-членки, основно онези, които догонваха другите, повишиха интензитета на НИРД, но в други 10, които формират 47 % от БВП на ЕС, интензитетът на НИРД се понижи. Япония увеличи своя интензитет на НИРД от 3,04 % на 3,39 %, Корея от 2,39 % на 3,23 %, а Китай бързо ги настига, като постигна увеличение от 0,90 % на 1,42 %.

Основната причина за разликата между интензитета на НИРД в ЕС и този на неговите конкуренти е разликата във финансирането на НИРД от бизнес сектора, което в периода 2000—2005 г. в ЕС намаля, докато в САЩ, Япония и Китай се увеличи значително. Това се дължи предимно на по-малкия обем на високотехнологичната промишленост, която е силно интензивна по отношение на изследователската дейност, в ЕС. Изграждането на икономика с интензивно използване на знания изисква структурни промени към постигане на по-висок интензитет на НИРД в промишлеността, както и по-голям дял на високотехнологичните отрасли в икономиката на ЕС. Това изисква рамкови условия, които са благоприятни за изграждането на бързо развиващи се високотехнологични МСП, разработването на пазари в Европа, които са насочени към иновациите, както и по-евтин достъп до патентоване за целия ЕС.

От 2000 г. насам броят на изследователите в ЕС е нараствал два пъти по-бързо отколкото в САЩ и Япония, въпреки че делът на изследователите в рамките на работната сила продължава да е по-нисък. По отношение на въздействието на научноизследователската работа, ЕС все още заема първо място като най-големият производител на научни постижения в света (измерено чрез публикации), но изостава от САЩ по отношение на публикациите със силно въздействие.

ЕС привлича все по-голям дял частни инвестиции от САЩ в областта на НИРД, въпреки растящата привлекателност на Азия като място за развитие на НИРД. През 2005 г. дружества от САЩ осъществиха 62,5 % от своите инвестиции в НИРД в ЕС, и само 3,3 % в Китай. ЕС привлича все повече професионалисти в областта на науката и технологиите и от трети държави.

Пълният текст на доклада с ключовите цифри за 2008 г. в областта на науката, технологиите и конкурентността може да бъде намерен на следния уебсайт:

Пълният текст на „Сравнителния анализ на иновациите за 2008 г.“ може да бъде намерен на следния уебсайт:

Вж. също MEMO/09/19 + IP/09/112 + MEMO/09/18