Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Добре, тук няма от кого да се притеснявам — щастлив малоумник, стара жена и намусен садист. Сякаш прочел мислите му, Нийл заговори напористо и агресивно: — Предполагам, че имаш богат опит като актьор? — Не — излъга Мак, защото в училище беше участвал в немалко пиеси, а като журналист беше усъвършенствал актьорските си умения. — И не се бутам да получа роля във вашата пиеса. Но ще се радвам да помагам зад кулисите, далеч от светлината на прожекторите. Досега не съм правил такива неща, но ми се вижда добър начин да се запозная с повече хора. Понякога е самотно само да обикаляш пътеките, да пишеш и да живееш сам. Дали не прекали с последното сантиментално признание? Какво пък, такъв беше Мат Харпър: искрен и сериозен ентусиаст. Нийл погледна тъжно виното си. 83 — Ти може и да не искаш да играеш, но когато Финли те види колко си млад… — Важното с Шекспир е правилното изговаряне на стиховете — намеси се Марджъри. — Малцина го умеят. Ясна дикция, усет за ритъма, плавна реч. Усет и чувствителност. — Да, Марджъри, тук имаш право — призна Дъг, но тайничко смигна на Мак. — Поне щастливият малоумник изглеждаше забавен, въпреки че неговият нечленоразделен говор създаваше известни пречки. — Още много хора ли чакаме? — попита Мак, съблече шушляковото яке и го сгъна така че топографската карта във вътрешния джоб да се вижда. — О, да, когато се съберем, не остават места за сядане. Мак отпи от бирата си и премести стола си, за да вижда вратата: винаги е добре да видиш обекта на наблюдение, преди той да те е видял. Междувременно влязоха двама мъже на средна възраст. Единият носеше костюм и беше почти напълно плешив, докато другият имаше гъста рижа коса, завързана на конска опашка. Аха, единият е чиновник, а другият застаряващо хипи. Представиха му ги като Джери и Стив и след като се ръкуваха, те не пропуснаха да отбележат, че Мак беше много млад. — Той каза, че няма опит като актьор — мрачно съобщи Нийл, преди Мак да може да заговори. — Това няма да го спаси, щом Финли го види — каза червенокосият Стив и двамата мъже отидоха да седнат на друга маса, където започнаха да го обсъждат тихичко. Така, недей да си създаваш врагове и се вписвай в обстановката. Всичко върви добре. — Те ще го преживеят — засмя се Дъг, — ти не се коркай. — О, Дъг. — Върху напудреното лице на Марджъри се изписа измъчено изражение. Дъг се засмя. — Извинете. Ти не се тревожи, исках да кажа. Мак скри усмивката си и съблече анорака си, опитвайки се да не обръща внимание на полъхващата от тялото му миризма на пот. После остави очилата си върху масата. — Хубав пуловер — отбеляза Дъг. 84 Пристигнаха още няколко мъже, всичките по-възрастни и предпазливи при запознанството с него. — По дяволите — заяви един тип с подчертано разпуснат вид, който се казваше Ангъс, — ти наистина си младок. Започнаха да пристигат жените и всеки път сърцето на Мак започваше да бие ускорено, а след това се успокояваше, тъй като Дженифър все не идваше и не идваше. Дъг му ги представяше една след друга: — Това е Сюзън, тя е нашият режисьор. — Това са Лидия и Уенди, те отговарят за костюмите. — Запознай се с Памела. Мак се отказа от усилието да запомни имената, тъй като вече наближаваше седем и половина и той се беше изнервил до краен предел. В помещението влезе една млада жена и нетърпението му се изостри, после увехна, тъй като Дъг каза: — Това е Джоселин. — Жената плъзна поглед към него и Мак реши, че не я харесва. Въпреки нейната кипяща енергия и лъскава, жива коса, в изражението й имаше нещо злобно. — Боже — каза тя, като тръсна чантата си на масата, — заради теб всички от трупата ще хукнат да си инжектират ботокс. — Тя завърши със злобен смях и Мак видя с периферното си зрение, че Дъг поклати глава с раздразнение. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|