Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| Насадих се на пачи яйца, по дяволите. Мак пое ръката на Финли и беше възнаграден с усмивка от Дженифър, която го накара рязко да погледне встрани, не заради разтягането на белега, а заради искреността й. Какъв… срам. После той тръгна към вратата и на излизане чу: — Първата репетиция е в сряда, в седем и половина. Мак излезе разтреперан в коридора, където Дъг го очакваше. Току-що беше откопчил малка победа от зъбите на поражението и си беше спечелил малко овации. Но му се размина на косъм. — Как мина? — попита Дъг и когато Мак му съобщи новината, той го тупна по гърба с такава сила, че по гръбнака му премина вибрационна вълна. — Това трябва да се отпразнува. И знаеш ли какво? Аз получих ролята на морския капитан Антонио и двамата с теб сме най-добри приятели в пиесата, нали? Какво ще кажеш да влезем в 115 образ в кръчмата? Ти можеш да удариш няколко бири, а пък аз после ще те закарам. Мак погледна часовника си и си представи безкрайните часове самота в къщата. — Защо не? — рече той. Когато Мак погледна часовника си отново, вече минаваше единайсет часа. — Да ставаме ли? — попита Дъг и допи портокаловия си сок. Мак кимна, макар че третата халба бира щеше да му дойде добре, преди да се прибере в мразовитата катакомба. Знаеше, че не трябва, но започваше да изпитва симпатия към Дъг. Двамата изиграха две добри партии билярд, а непринудените маниери на Дъг и неговото самокритично чувство за хумор успокоиха изострената предпазливост на Мак. Когато разговорът тръгваше в посока към неговата персона, Мак лесно го насочваше отново към Дъг. Мак смяташе, че Дъг с неговите груби ръце и простовато наречие беше работяга, но малко след като влязоха в пъба той спомена, че „работи с метал“ и когато Мак го попита дали е ковач, Дъг се смути и каза: — Не, аз съм скулптор. Работя главно по поръчка. За музеи, банки, художествени галерии, институции. Наскоро завърших металната скулптура на площада пред концертната зала в Нюкасъл. Много голяма работа. Нарекох я „Полетът на изкуството“, ято чучулиги, което се превръща в нотни знаци. Препратка към „Издигащата се чучулига“ [1] на Воън Уилямс, разбира се — добави непринудено той. Боже мой, а пък аз те мислех за малоумник. — Добре ли си? — попита Дъг. — Ти ме срази. За това се иска голям талант. — Ами, глупости. Просто се трудя с метал и поялник. Виж, писането е друго нещо, там наистина се иска талант. Мак искаше да продължи с въпросите, но когато отидоха да оставят празните си чаши на бара, в пъба влезе една жена и Дъг изведнъж се сви и се затвори в себе си, ръката му трепна и той преобърна една от чашите. 116 — Здрасти, Дъг — каза жената и Дъг изсумтя, задави се, закашля се и от носа му изхвърча един сопол. Той понечи да го избърше с опакото на ръката си и прекатури и другата чаша. Мак внимателно огледа жената. Изглеждаше малко по-възрастна от него, с дълга кестенява коса. Цялото й излъчване говореше за добро здраве и отлична спортна форма, беше облечена спортно. На едната й китка бяха наредени шест или седем гривни от оплетени цветни шнурове. Лицето й се стори някак познато на Мак. Тя махна на Дъг и се присъедини към група хора, насядали до вратата. — Леле, човече — промълви Дъг, — леле-мале, леле-мале, леле- мале. — Очите му бяха затворени, сякаш го пронизваше силна болка и в този момент Мак си спомни къде беше виждал жената: тя разнасяше пощата. Той я беше видял да оставя някакъв пакет в магазина на Соня. Вероятно пратка с вибратори. — Тя е пощальонката, нали, кара един микробус? Дъг кимна и успя да промълви „Пат“. Мак на свой ред изсумтя, задави се и се престори, че нещо е заседнало в гърлото му. — Трябва да изляза — каза Дъг. — Сега. — Той се отдалечи от бара и пътьом успя да се спъне точно до масата на Пат, след което обърка посоката на вратата и едва не я изкърти от пантите, дърпайки, вместо просто да я бутне и да я отвори. — Да няма някакъв проблем между теб и Пат? — попита Мак, когато пропътуваха няколко километра в пълно мълчание. Дъг не каза нищо и продължи да стиска свирепо волана, затова Мак заговори за пътуването си до Адриановия вал, лъжейки колко е впечатлен от мащабите и поразителната му красота. Той заимства изрази от Финли и пътеводителите, за да придаде достоверност на любовта си към английските старини и пропусна отегчително дългото пътуване с автобуса и пронизващия студен вятър, който уби всякакво удоволствие от разходката. В отговор получи само дълбока въздишка и „лека нощ“, когато Дъг го остави пред Вилите Бриндли. Мак изпрати с поглед отдалечаващата се кола. Така… да видим какво научи дотук? Соня от общия магазин май си има млад любовник и има нещо гнило в отношенията й със сестра й, която работи в библиотеката; Дъг вехне по пощальонката; онзи 117 тип с моя пуловер май си пада по Дженифър, Лиза е готова да ми открехне портите към рая, ако си поискам, и в същото време може да сложи в ред финансите ми; Финли май е луд, а Дженифър е имала навика да шофира в нетрезво състояние. Сцени от обикновения живот на обикновените провинциални хора. [1] Цигулков романс на английския композитор Ралф Воън Уилямс (1872–1958 г.), който присъства в репертоара на много съвременни цигулари като Найджъл Кенеди, Дейвид Джъритс и шотландската цигуларка Никола Бенедети. Авторът е бил силно вдъхновен от поема на Джордж Мередит, в която е описан полета на една чучулига високо в небето. Птицата полита от своето гнездо и пред очите й се разстилат красивите пейзажи на английската природа. — Б.пр. ↑ |