Искам да ти вярвам

85
дълга до раменете коса беше лъскава като коприна, устата й беше пухкава и нацупена, а в очите й човек можеше да се удави, особено ако имаше късметът да плува гол. Мак започна да съжалява за своята измислена приятелка.
Дори походката й беше съблазнителна, с леко поклащане, от което гърдите под тясната й блуза се полюляваха изкусително.
Дъг улови погледа на Мак.
— Това е Лиза — каза той.
Мак се запита дали ако си сложеше очилата, щеше да добие вид на сексапилен зубрач.
Лиза го удостои с бавна, обещаваща усмивка.
— Здравей, Мат. Ти си писателят, нали? Искаш ли да ти подостря моливите.
— Добре — намеси се рязко Дъг. — Искаш ли да ми помогнеш на бара, Мат?
— Просто исках да те предупредя — каза Дъг, когато двамата отидоха да поръчат напитките, — внимавай с Лиза. Тя си пада мъжемелачка.
О, да, да, да.
Гъстите вежди на Дъг се качиха почти до основата на косата му.
— Тя изреди повечето мъже в трупата, а миналата година някои от единайсетокласниците на Финли се включиха да помагат зад кулисите и беше голяма сеч. — Дъг подаде няколко банкноти на бармана. — Искам да кажа, ти не ме разбирай погрешно, тя е страхотна мацка. Много добра счетоводителка, способна актриса,
обаче сменя мъжете като носни кърпички, прелъстява ги и ги изоставя,
разбираш ли?
Каква пропусната възможност.
— Разбирам. — Той се постара да придаде шокирано изражение на Мат Харпър.
— Да, добре, помислих си, че трябва да те предупредя, защото
Соня каза, че си имаш приятелка. Отдавна ли ходите?
— От две години — излъга Мак с надеждата, че е прозвучал като щастлив мъж. — И ти благодаря за предупреждението, но не мисля, че
Лиза ще прояви интерес към мен.
— Ти имаш пулс и собствени зъби — отбеляза Дъг, прибра рестото и подаде на Мак две халби бира, за да ги отнесе на масата, —

86
така че определено ще я заинтересуваш.
Мак се върна в задната стая с бодра крачка и под указанията на
Дъг сервира напитките на съответните хора, преди да реши, че изпитата по-рано бира искаше да излезе.
— Аз трябва да отскоча до банята — съобщи той на висок глас,
доволен, че думите му прозвучаха леко старомодно. Все още нямаше следа от Дженифър или онзи Финли, но те едва ли щяха да се забавят,
вече минаваше седем и половина и всички столове бяха заети. На минаване покрай Лиза той й се усмихна с нещо средно между дързост и смущение. Все пак той беше звездата на вечерта. Това го накара да се разсмее в тоалетната и се наложи Мак да се скастри наум и да си напомни да се съсредоточи.
Помни за кого се представяш. Стига си се разсейвал от
красивата Лиза. Ти си тук заради Дженифър. Тя е обектът на
разследването.
Мак се върна в стаята и видя, че бяха пристигнали още двама човека и съдейки по скупчените около тях любители на драматичното изкуство, това бяха Финли и Дженифър. Той почувства как стомахът му се сви на кълбо и устата му пресъхна, но същевременно го обзе абсурдното нетърпение да се впусне в преследването.
И нека ловът да започне.
— Това е Мат — каза Дъг, когато го видя. — Мат, това е Финли.
Дългият като върлина мъж до Дъг тръгна към него с протегната ръка и сияещо лице, сякаш Мак беше отдавна изгубен роднина, но Мак така и не разбра дали изобщо успя да се здрависа с него, защото когато пристъпи напред, той видя как жената с русата коса се обърна да го погледне и умът му регистрира изящната фигура и красивите скули,
преди да осъзнае с ужасяваща яснота причината, поради която в досието на О’Дауд нямаше нейна снимка.
Той прикова поглед в назъбения белег от дясната страна на лицето й, който се спускаше от външния ъгъл на окото до устата й, с две разклонения по средата на бузата като речни притоци, които се скриваха под косата й. Там, където белегът засягаше края на окото й,
горният клепач беше увиснал и притворен.
Първата мисъл на Мак беше, че каквото и да бе преживяла, тя беше извадила късмет, че не беше загубила дясното си око.

87
Втората му мисъл беше, че се беше озовал в най-ужасния си кошмар.

88
ГЛАВА 9
Дженифър видя отвращението в очите на непознатия, преди той да може да го скрие, и побърза да се обърне, навела глава. Тя вдиша дълбоко и издиша, а в това време Финли овладя ситуацията, като сграбчи ръката на младия мъж, разтърси я енергично и каза, че е безкрайно щастлив да се запознае с него.
— Ние не хапем, нали? — пошегува се Финли, сочейки любителската си трупа с дългите си ръце и Джен се огледа, търсейки къде да се скрие. Нийл подскочи, сякаш под краката му гореше огън.
Тя седна и извади големия си бележник и химикалката с ненужно усърдие.
Финли обяви началото на сбирката и Джен вдигна глава, като срещна погледа на Дъг, а когато той й се усмихна окуражително, върху едрото му лице се изписа толкова доброта, че й се прииска да можеше да му отвърне с усмивка.
Дженифър забеляза, че новодошлият Мат Харпър седна от лявата й страна и навярно не откъсваше оцъклен поглед от Финли, правейки всичко възможно да не я погледне отново. Тя вече беше виждала подобни реакции, човекът съжаляваше, че не се беше държал по- адекватно и се страхуваше, че щеше да бъде нахално да я погледне още веднъж.
Тя написа датата върху празния лист и се насили да се съсредоточи върху Финли, който с присъщата си харизматичност успяваше да ги зарази с ентусиазъм. Ако съумееше да овладее ума си,
първата вълна на унижението щеше да отмине.
— И така, отново поставяме Шекспир — каза Финли. — Вие се представихте блестящо в шотландската пиеса и ще бъде жалко да пропилеем натрупания опит.
— Да не споменаваме декорите — добави Дъг.
Хората се засмяха и Дженифър забеляза, че Мат Харпър реагира със закъснение, сякаш го правеше само защото бе осъзнал, че всички

89
други се смееха. Сигурно се чувстваше не по-малко сконфузен от нея.
Тя забеляза, че Лиза беше успяла да се настани на стола до него.
Така, нейното първо впечатление от него, което си бе съставила,
преди да се скрие зад завесата на косата си, бе вярно: той беше симпатичен. Онзи тип хубава външност, която наелектризираше всичките ти нервни окончания. Определено най-сексапилният мъж,
който бе виждала, откакто се беше върнала тук. Кестенява коса, доста израснала и леко чуплива, и кафяви очи. Леко набола брада. Тя заби поглед в бележника си. По някакъв начин той й напомняше на пират,
трябваше му само обица на ухото. Пират в много грозен пуловер.
— Да видим какво знаем за „Дванайсета нощ“? — продължи
Финли, когато смехът утихна.
Дженифър записа в бележника „Дванайсета нощ“ единствено за да запълни мислите си с нещо различно от случилото се току-що. Тя изви леко глава, така че да го вижда с периферното си зрение. Въпреки глупавия пуловер, Мат Харпър беше доста атлетичен, без да е набит.
Хубави крака. Красиви ръце.
— „Дванайсета нощ“ не е трагедия, разбира се, но поставя големите теми — любовта и нейните заблуди, измамата, представянето за някой, който не си. Брат и сестра близнаци, Себастиан и Виола,
преживяват корабокрушение и всеки от тях мисли, че другият е загинал. Сама в чужда страна, Виола се дегизира като мъж…
— Ама то такава пиеса ли е? — попита Дъг, предизвиквайки бурна вълна смях.
— … и постъпва на служба при княз Орсино. Княз Орсино е влюбен в дама на име Оливия и възлага на Виола задачата да й носи любовни послания. Но Оливия не харесва княза, а се влюбва във
Виола, която мисли за мъж. Междувременно Виола се влюбва в княза.
— Просто един обикновен ден в „Шоуто на Джереми Кайл“
[1]
—
пошегува се Ангъс.
Дженифър се запита защо си беше представяла, че Мат Харпър щеше да е на средна възраст.
— Пак ли ще се играе със съвременни дрехи? — попита някой.
Дженифър записа „съвременни дрехи“ и заби поглед в думите,
без да ги вижда.
— Не, този път ще играем с костюми от епохата на кралица
Елизабет.

90
Джен чу как Лиза попита Мат дали някога е носил гулфик
[2]
и
Джоселин, която седеше отсреща, стрелна Мат Харпър с лаком поглед.
„Джоселин ревнува“ записа в бележника Дженифър и веднага го задраска, като написа до него „с костюми от епохата на кралица
Елизабет“.

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: