Искам да ти вярвам

190
удовлетворение й носеше мисълта да изложи Джоселин пред цялата трупа? Да съсипе целия труд на Финли само с няколко хлабави бода?
Тя подскочи когато вратата се отвори, питайки се дали не беше призовала Финли по телепатичен път.
— Дженифър, любов моя — каза той, — аз отивам да отработя няколко реплики с Нийл и Пам, другите се упражняват по двойки.
Няма да ми трябваш като суфльор през следващия един час.
— Може би днес изобщо няма да съм в състояние да суфлирам
— каза Джен, но Финли вече беше излязъл. Тя вдяна иглата си и се зае да поправи нанесените щети. Тя щеше да се издигне над това. Но подскочи отново, когато в стаята влезе Лиза.
Моля те, моля те не ми натривай носа. Той е твой, давам ти го,
но не ми разказвай подробностите.
— Идвам да премеря моя костюм. Мама ми помогна да си пристегна бюста, преди да изляза. — Лиза погледна към гърдите си,
които определено биеха по-малко на очи от обикновено.
Дженифър кимна и отиде да донесе тъмносините жакет и брич от стойката с костюмите, взе подходящ клин от рафта и когато се върна, се запита дали цялото излъчване на Лиза днес не беше някак смазано и сплескано. Тя изчака Лиза да съблече дрехите си и да облече костюма, като й помогна да завърже връзките. Както подозираше, в този костюм Лиза приличаше на сексапилен паж.
— Мисля, че трябва само да стесня мъничко в раменете — каза
Дженифър, доволна от възможността да се съсредоточи в този детайл.
— Би ли застанала изправена, защо си се прегърбила?
Лиза въздъхна тежко и изпъна рамена, но стойката й остана все така вяла.
— Лиза, какво има, костюмът ли не ти харесва? Той не те загрозява, ако това те притеснява. Знам, че Джоселин каза, че в него ще приличаш на лесбийка. Но е тъкмо обратното. Аз се тревожа по- скоро, че имаш вид на неустоимо привлекателна жена.
— Наистина ли? Кажи това на господин Писателя. — Рамената на Лиза увиснаха още по-печално. — В неговата писалка няма нито една капка мастило, само това мога да кажа.
Дженифър седна на най-близкия стол.
— Моля?
Лиза мачкаше плата на ръкава си.

191
— Срещнах го случайно в петък вечер близо до гарата, аз бях заедно с моите приятелки. Той изглеждаше малко сдухан, каза, че е скъсал с приятелката си, затова аз си казах: „Давай, Лиза“. И после,
хъм, извинявай, Джен, но аз бях застанала на колене пред него…
— Не искам да слушам това. — Дженифър се изправи отново. —
Лиза, ела тук, дай да прихвана с карфици рамената. — Тя посегна към игленика с карфиците и измъкна няколко.
— Че то няма нищо за слушане. Тъкмо щях да започна и той беше навит, ако ме разбираш какво имам предвид, когато изведнъж ме изблъска. Не ме блъсна гадно, обаче определено искаше да се отърве от мен, аз едва не паднах по гръб.
Дженифър почувства остра болка в пръста си и осъзна, че се беше убола на една карфица.
— Той се извини, качи ме на едно такси и изчезна нанякъде.
Мислех, че ще ми се обади вчера, обаче той изобщо не ми позвъни.
Най-естествената реакция за Дженифър беше да прегърне Лиза.
Колко бързо можеше да се променя животът. Преди десет минути
Джен се чувстваше като отхвърлената клетница. Крес имаше право, тя имаше навика да позволява на ума й да избързва напред и да решава,
че нещо ще се развие по най-лошия възможен начин. Той беше отхвърлил Лиза. Защо й беше отказал?
Когато вратата се отвори, мрачното сумтене на Лиза подсказа на
Дженифър, че там стоеше Мат.
Той беше блед и малко по-неугледен от обикновено, косата му имаше вид на несресана от няколко дни. Виждайки тъмната сянка от набола брада върху лицето му, на Дженифър й се прииска да почувства гъделичкането й под дланта си. Мак погледна първо нея, после Лиза и се намръщи.
— Дженифър — каза той, — нали няма да възразиш, ако разменя няколко думи с Лиза насаме?
— Не, разбира се — каза тя и излезе от стаята по най-бързия начин.
Мак се смути, когато видя, че Дженифър беше прегърнала Лиза през рамената, а облечената в жакет и брич Лиза беше друга изненада,
но сега той не можеше да си позволи да се разсейва. Той трябваше да

192
изясни ситуацията, ако искаше да оправи бъркотията, която беше забъркал в петък вечер: една обидена жена, една жена, която го гледаше сякаш повече никога нямаше да му се довери, един едър мъжага с гъсти вежди, който го избягваше като чумав и една непотребна приятелка, която повече не можеше да му послужи като прикритие. В последния случай той нямаше какво да направи, но все пак можеше да опита да умиротвори другите трима.
Мак каза на Лиза, че съжалява, ако тя се чувстваше унизена, но да й позволи да продължи започнатото в петък вечер щеше да бъде грешка.
Тя го погледна така, сякаш й говореше на марсиански.
— Защо? — попита тя. — Аз го исках, ти го искаше.
— Аз не знаех какво искам, Лиза. Току-що се бях разделил с моята приятелка и бях объркан и пиян. Увлякох се.
— Но това беше просто една свирка, Мат. Аз ги правя на всички…

Изтегляне 3.4 Mb.

Сподели с приятели: