Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 22 Дженифър отвори вратата на залата, опитвайки се да потисне всички предположения и въпроси, които се въртяха в главата й, откакто Дъг й беше казал, че е закарал Мат на летището, за да се качи на самолета за Бристол. Мат не беше казал защо заминаваше на юг, но тя беше съгласна със заключението на Дъг, че причината отново беше свързана с кризата с неговата приятелка. За съжаление Дъг, подложен на безмилостен разпит от Джоселин, беше изпял това пред целия театрален клуб. Въпреки това днес Мат беше на линия — първата голяма репетиция в неделя следобед, когато щяха да играят, без да четат от сценария. Джен повече не можеше да се крие в Синята стая, а трябваше да седи на стола на суфльора. Идеалното място за съзерцаване на Мат. Тя насочи очи право към групата хора, скупчени в малък полукръг, и се учуди, когато видя Джоселин там: обикновено тя се появяваше със закъснение, за да я видят всички как влиза. Начинът, по който другите хора бяха извъртели столовете си към нейния предполагаше, че Джен щеше да бъде върховният арбитър днес. Странно, но Нийл беше облечен в своя костюм на Малволио. Дъг стана, доближи се бързо до нея и й предложи да поеме полата и корсета, които Джен беше преметнала върху ръката си. — Аз ще дойда и ще ти помогна да ги окачиш — каза той, посегна да поеме полата и я изпусна на пода. — Не се тревожи, Дъг — каза тихо Дженифър, а той се наведе да вдигне дрехата, — първата репетиция без текст винаги е трудна за всички. Ти ще се справиш. — Я по-спокойно, Дъг — подхвърли Джоселин зад него, — Дженифър не е паднала от небето и няма да се шокира, че Мат е излязъл с Лиза в петък вечер. И си е прекарал добре. Двамата бяха толкова погълнати един от друг, че дори не ме забелязаха. 188 — Това навярно отговаря на въпроса какво е станало с неговата приятелка — обади се Стив. — Да, вероятно си прав — каза Дженифър. — Ъ… аз трябва да включа камината в Синята стая, за да не студуват Уенди и Лидия. — Тя тръгна с престорено спокойствие към вратата, отвори я внимателно и я затвори безшумно след себе си. Преди това обаче Джен чу как някой каза: „Аха, ето го и него“ и разбра, че Мат беше пристигнал. Тя включи електрическата камина и сивите реотани оживяха и придобиха оранжев цвят. Дженифър сложи полата и корсета на една закачалка и я окачи на стойката със сценичните костюми. Прокара ръце по различните платове и материи и прегледа костюмите един по един, но не докосна кафявия костюм накрая, който подхождаше на очите му. От самото начало тя знаеше, че този сценарий можеше да се изиграе само по един начин, въпреки опитите на Кресида да я убеди да повярва в друго. Въпреки онзи прекрасен, сияен ден във фермата. Тя сложи кутията с принадлежностите за шев на масата и вдигна капака. Сълзите бяха там, тя ги усещаше, готови да потекат. Защо си беше въобразила, че Мат е различен? Той се оказа поредният жертвен агнец за Лиза. Последните няколко дни без него се бяха слели в безцветна, безжизнена суша. Дали щеше, да е така когато той си отидеше? Навярно Дженифър трябваше да направи нещо — да попита Крес дали можеше да й отиде на гости и да се попече на слънце, тя и без това постоянно я канеше. Отиването на място, където съвършенството беше върховна ценност, я плашеше преди, но сега й се виждаше като път за бягство. Джен умееше да бяга. А днес? Как щеше да издържи днешния ден? Финли щеше да си намери друг човек да суфлира. Тя можеше да изтърпи Уенди и Лидия, тяхното неспирно заяждане можеше да я разсее, но останалото? Дженифър взе най-голямата ножица и отиде да вземе от стойката костюма на Джоселин. Мак отвори вратата на залата и видя, че повечето хора вече се бяха събрали. Нийл беше облечен в костюма си на Малволио или може би беше решил да се облече като депресиран гарван. 189 Мак все още се чувстваше отпаднал, но поне днес не се молеше смъртта да го избави от мъките му и не повръщаше през един час. Но умираше от студ. След като забрави анорака си в един от баровете на Нюкасъл, той трябваше да измине дългия път до залата, облечен в джинсовото си яке. — Слушай, веднъж и аз излязох с нея — подхвърли Ангъс и го тупна съзаклятнически. — И завърших вечерта в полицейския арест. Джоселин и Стив се засмяха. Дъг го гледаше осъдително. — С нея? — попита с престорено недоумение Мак. Ангъс цъкна с език. — Добър опит. Както и да е, накрая се озовах в ареста на полицейското управление. Арестуваха ме, защото се бях опитал да правя секс с някаква статуя. Гол. — Ти или статуята? — попита Стив. — Обзалагам се, че този път Мат не си е загубил само тефтера — подхвърли Джоселин и се обърна към него. Тогава Мак осъзна за коя „тя“ говореха всички. — Какво ви е казала Лиза? — попита той. Джоселин отвори широко очи. — Лиза не ни е казала нищо. Аз ви видях заедно в Нюкасъл. Трябва да кажа, че изглеждахте много близки. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|