179
Тих смях.
— Кресида. И да, нищо човешко не й е чуждо, разбира се, тя също си има проблеми. В момента тя снима един филм с Рори
Силвестър.
— Извинявай. Не мисля, че съм го чувал…
— Той е много известен, повярвай ми, и сега й обръща внимание, което
усложнява нещата достатъчно, но в допълнение с много ревнива съпруга… Крес е принудена да играе не само на снимачната площадка, но и през останалото време.
Сериозно?— Горката Кресида.
Той се надяваше да научи повече, но Дженифър отново спря на едно място.
— Ти каза, че твоята приятелка иска да се откажеш от писането,
нали?
— Ъм… да.
— Късметът може да те споходи съвсем неочаквано. При Крес всичко се случи само благодарение на едно телевизионно предаване.
Слушай, Мат, не се отказвай от нещата, които обичаш, освен ако наистина не си принуден да го направиш.
Ако нейният тон в този момент беше
изпълнен със самосъжаление, Мак би могъл да омаловажи думите й, да я притисне да му разкаже още малко за Кресида, но съветът на Дженифър беше сериозен и болезнено откровен.
Когато той се сбогува в края на черния път, включи фенерчето си и хукна нагоре като преизпълнен с енергия, запален по пешеходството млад мъж, макар че когато стигна до
пейката на Питър Кларк, той беше изплезил език и краката му се огъваха от изтощение. Мак седна и се поздрави, задето бе оцелял и успял да изтръгне малката клюка за
Рори. Изглежда, че планът сработваше, нали?
Той се изправи с усилие върху пейката, за да позвъни на О’Дауд и тогава в ума му
изникна образът на Дженифър, която щеше да се прибере у дома и да си легне в стаята, в която бе спала като дете, а после беше напуснала, за да опознае света.
Мак се опита да го пропъди и извади мобилния телефон от джоба си. На екрана се изписа пропуснато повикване от Тес. Точно това му трябваше, за да му припомни защо правеше всичко това.
180
— Здравей — каза той с принуден ентусиазъм, — никога няма да познаеш какво правих днес. Помогнах в израждането на…
— Мак! — каза Тес и той долови страха в гласа й. —
Мама падна, станало е някъде преди обед, поне така мислим. Намерих я,
когато минах да я видя в ранния следобед. Тя е в Кралската болница със счупен крак, налага се да й поставят пирон.
[1]
Бодика е царица на келтското племе ицени, населявало
Източна Англия през древността. През 60 година тя застава начело на въстание срещу Римската империя и в жестока битка предвожданите от нея войски избиват 70 000 римляни. Въстанието (60–61 г.) е потушено и тя се самоубива. Римляните запомнят червената й коса и дълго време се страхували от червенокоси жени. — Б.пр.
↑