Искам да ти вярвам
Изтегляне 3.4 Mb. Pdf просмотр
|
| ГЛАВА 21 Мак седеше във влака, който наближаваше Донкастър и не можеше да повярва, че бяха изминали само три седмици, откакто беше пристигнал по същата тази линия. Чувстваше се остарял с години, по- стар дори от господин Армстронг. Само последните два дни го бяха състарили с петдесет години. Мак беше пристигнал в болницата, където Тес го посрещна, прегърна го и заплака на рамото му. Ако в този момент можеше да вземе сестра си и цялото й семейство и да ги отведе някъде надалеч, той щеше да го направи. Когато Мак успя да я успокои, сам измъчван от чувството за вина, той научи, че Филида не беше изпаднала в пиянски ступор, а просто се беше спънала заднешком в някаква торба с покупки, която беше оставила на пода в кухнята. Но Мак не беше в снизходително настроение. Когато Джо се присъедини към тях, Мак изпита известно облекчение, че зет му също беше втвърдил позицията си към своята тъща. — Този път тя не е била пияна, Тес, но рано или късно и това ще се случи, нали? — каза Джо. — И ще увисне на твоя врат, с всичките допълнителни задължения и тревоги. След като влезе да види Филида, която изобщо не се впечатли, че беше пропътувал цялата страна, за да я посети, Мак и Тес привикаха един доктор, за да обсъдят вариантите. Беше като да се опитваш да изплетеш одеяло от нишки мъгла. Умело боравейки с пълния спектър на поверителните отношения между пациент и лекар, докторът се скри зад общи понятия и хипотетични казуси. Идеята беше, че те не можеха да поискат помощ от името на Филида, освен ако не докажеха, че тя беше психически неспособна да я потърси сама. Докторът можеше само да обясни на пациентката, че нейните деца се тревожат, да й обясни нейното физическо състояние и да я следи по време на болничния престой. 182 Когато Мак каза на Филида за този разговор, тя се разкрещя неподобаващо буйно за човек със счупен крак, заяви, че той няма право да говори с лекаря зад гърба й и че е абсурдно да намеква, че тя има проблем с пиенето. Защо не се заеме да сложи в ред своя собствен живот? Нима вече беше съсипал възложената му книга? Мак изпита облекчение, когато в стаята влезе една медицинска сестра и сложи край на скандала, тъй като той едва се сдържаше да не изрита майка си от леглото и да й счупи и другия крак. Той отиде при Тес и Джо в чакалнята. — Ще я вземем при нас, когато я изпишат от болницата — каза Тес и погледна мъжа си за потвърждение, — защото известно време тя няма да може да се обслужва сама. — Само докато се върна от Нортъмбърланд. — Мак също погледна Джо. — Още три, най-много четири седмици. Ще се прибера по-рано, ако мога… Джо изръмжа и взе едно от списанията на масичката до него. Тес отиде да прибере момичетата, а Джо остави списанието. — Двамата с теб трябва да си поговорим по мъжки — каза той и заяви открито на Мак, че не вярва на историята за пътеводителя, че според него Мак се беше върнал към „калната таблоидна журналистика“ и че ако навреди по някакъв начин на Тес или момичетата, той никога нямаше да му го прости. Мак гледаше ожулените кокалчета на зет си и впитата в пръста му брачна халка и се изкушаваше да му признае истината и да го увери, че се беше върнал към жълтата журналистика единствено, за да предпази Тес и момичетата, но накрая не му стигна смелост. Той се оплете в срамни лъжи, като се опитваше да не се отклонява от първоначалната версия, и накрая Джо стана и отиде да чака Тес на паркинга. И Мак знаеше, че няма право да му се сърди. Останалата част от визитата мина в същия дух: Филида се заяждаше с него, Тес плачеше на рамото му, Джо го гледаше презрително. Когато Мак се прибра в апартамента и легна в собственото си легло, той изпита желание, действително изпита желание да се върне в Нортъмбърланд и да се изгуби в по-добрия човек, който беше там. Тоест, по-добрият човек, за когото той се представяше. Повече от всичко искаше да поговори с някого. С някой 183 деликатен, забавен и разбиращ човек. Например с Дъг. Или още по- добре, с Дженифър. Изтегляне 3.4 Mb. Сподели с приятели:
|